Ненормално твърдение, писано след 21:00. Може и да е прав значи.
- Публикувана: 17 юни 2025, 00:45 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2025, 11:20 ч.
Женомразието в България - Мит или Реалност ?
Тук е 16:45.
, по-жизнерадостно ми е от женомразство, да не говорим за мизогинията, която сякаш е опасна болест. Реално, то е повече страх, отколкото омраза. 
И от двата пола има всякакви индивиди, включително такива, които се мислят за повече, отколкото са и дразнят с това. Не е това причината за женомразството. По-скоро я намирам в това, че жените са ресурс, който почти всеки един хетеросексуален мъж желае под някаква форма и му е необходим за да получава определени блага. Но този ресурс не е свободно наличен, нито достъпен еднакво за всички мъже. Още по-страшно, "ресурсът" всъщност не е предмет, а личност, има собствени желания и изисквания, и отгоре на всичко е способен да отхвърля и наранява. Това предизвиква омраза, гняв, жлъч. Разбира се, тези чувства са защитна реакция на болката и неудовлетворените желания.
Няма ли кой да оправи това заглавие, че всеки път ми избожда очите?!
"Мъжолюбие" ми звучи по-добре.
С другото съм съгласен.
По отношение на жените - ресурси, мисля, същото може да се каже и за мъжете - и те са ресурси. Може би в различни направления, области, но пак ресурси.
'Качествените'/ надеждните мъже също са ограничен ресурс и за тях също има конкуренция.
Възможно ли е да има равенство между половете, за да се избегне омразата?
'Качествените'/ надеждните мъже също са ограничен ресурс и за тях също има конкуренция.
Възможно ли е да има равенство между половете, за да се избегне омразата?
Омразата може да се избегне със зрялост. За да имаш зряло отношение към жените е нужно да ги виждаш като личности с автономия, които имат право да избират сами за себе си, и да уважаваш това тяхно право. Това е възможно единствено в условия на равноправие. Неравенството, неизвестното, липса на регулация на собствените емоции и неприемането на чуждите като също толкова валидни, колкото собствените, са почвата, в която поникват семената на омразата и неприемането. Мъжете имат нужда да общуват с различни жени, да ги виждат в различна светлина, да осмислят техните борби, а не да ги виждат единствено като обекти на желанията си и оттам - врагове, а те останат неудовлетворени. Но това е трудно, ако разбирането противоречи пряко на интересите ти - например, свободата на жените противоречи на желанието на мъжете да ги притежават. Ако те признаят, че жената има право на и заслужава избор, значи да признаят, че тя има право и да им откаже. Това е кошмар за несигурните и неспособните.
Разбира се, тези чувства са защитна реакция на болката и неудовлетворените желания.
Много вярно. На същия принцип работят и екстремистките организации и не случайно отхвърлените (не в частност от жените, а от обществото като цяло) са им любима мишена. Човекът е социално животно, все пак, и има болезнена нужда да чувства, че принадлежи някъде и е полезен и желан за някого.
Ако те признаят, че жената има право на и заслужава избор, значи да признаят, че тя има право и да им откаже. Това е кошмар за несигурните и неспособните.
Точно така е. Като им кажеш обаче, че и те трябва да свалят критериите, ако изобщо искат някаква жена и удобно мълчат.
Или най-доброто или нищо - станали на по 40+ оплешивяващи и дебели, с празна банкова сметката тръгнали да обясняват как млади и добре изглеждащи жени трябвало да си свалят критериите заради тях. Трагикомедия.
Несогурни и неспособни има и от двата пола. Спорно е дали не са повече при жените.
Хилядолетия наред жените са били обективирани/ опредметявани. На практика, изравняването между половете се засилва след войната в средата на 20 в.
Предполагам, че дълголетните традиции на обективиране на жените може би пречат/ са насложени у някои мъже.
Различните способности за адаптиране/ приспособимост може би са друг източник на напрежение. Усреднено, мъжете се адаптират по-трудно от жените - като започнем от травмите и стигнвм до ежедневието/ домакинстването. Какво е разковничето при такава различна приспособимост?
Апропо - сблъскването на любовта ("притежанието", "принадлежността") със свободата (избора, промените и т.н.) тежи с голяма сила сега, в условията на либерални отношения...
Хилядолетия наред жените са били обективирани/ опредметявани. На практика, изравняването между половете се засилва след войната в средата на 20 в.
Предполагам, че дълголетните традиции на обективиране на жените може би пречат/ са насложени у някои мъже.
Различните способности за адаптиране/ приспособимост може би са друг източник на напрежение. Усреднено, мъжете се адаптират по-трудно от жените - като започнем от травмите и стигнвм до ежедневието/ домакинстването. Какво е разковничето при такава различна приспособимост?
Апропо - сблъскването на любовта ("притежанието", "принадлежността") със свободата (избора, промените и т.н.) тежи с голяма сила сега, в условията на либерални отношения...
Част от воя за равноправие при мъжете идва от убеждението, че жената е невъзможно да се справи (защото заради пола си е по подразбиране глупава и/или некадърна), но получава всичко лесно (защото заради пола си е красива (това не е по подразбиране 
) и/или по подразбиране си плаща със секс), докато те трябва да потрудят. Грубият въпрос е какво равноправие се търси - мъжете да имат право да са глупави и некадърни, но пък красиви и да могат да си плащат със секс ли? Защото няма никакви доказателства, че жените получават нещо лесно, още по-малко да имат повече права. Просто мъжете си хленчат на общо основание, защото реалността се сблъсква с начина, по който са отгледани и разглезени.
) и/или по подразбиране си плаща със секс), докато те трябва да потрудят. Грубият въпрос е какво равноправие се търси - мъжете да имат право да са глупави и некадърни, но пък красиви и да могат да си плащат със секс ли? Защото няма никакви доказателства, че жените получават нещо лесно, още по-малко да имат повече права. Просто мъжете си хленчат на общо основание, защото реалността се сблъсква с начина, по който са отгледани и разглезени.