🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"СЪНЯТ НА ЕШРЕФ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-32

Колко удобно, прочетоха ни очакванията днес и се събират да работят по сезон две. 😀

Може би е рано за снимки, ама сценарий, нови сетове, щом Ешреф и Нисан няма да живеят на старите места, кастинги за нови актьори, има какво да се подготвя. Не очаквах да е толкова скоро, ама няма кой знае колко време.

Жаки, вчера бях публикувала как буквално се превежда uykucu.
На турски:
Uyku = сън
-cu / -çu = наставка за човек, който се занимава с нещо
Следователно:
Uykuçu ≈ човек, който спи много, обича съня → „сънливец“
Кой превод би бил по-точен?
Подходящ в контекста на обяснение-Сънливец.По-ежедневен, неформален.   Означава човек, който е винаги сънен, поспалив.
Сънотворец е по-метафоричен, художествен.   Звучи мистично или като човек, който „предизвиква сън“.
Спящ агент / Sleeper   е по-подходящ за шпионски трилъл.
Може да е термин за агент, който се прикрива в покой и се активира по-късно.
Това ще стане ясно така или иначе по-късно, но, тъй като „Uykuçu“ е шпионски филм, както показва и английското заглавие „The Sleeper“, най-точно според мен би било:
🎬 „Спящият“
🎬 или „Сънливецът“, ако търсят по-метафорично звучене.
Да, „сънливец“ е точен и добър превод на „uykuçu“, ако филмът играе с идеята за сънлив, отпуснат герой. Но ако става дума за спящ агент или прикрит шпионин, както подсказва жанрът, по-точно е:
„Спящият“ (буквален превод на „The Sleeper“)
И една идея от мен за днешното предизвикателство:
„Кога човек сам се превръща в своя затвор?“

В Eşref Rüya често виждаме герои, които са свободни физически, но емоционално заключени.
Ешреф не може да избяга от миналото, въпреки че светът му принадлежи.
Нисан изглежда силна, но често не действа, когато най-много трябва.
Чийдем живее с огромна вътрешна болка и избира да наранява, за да бъде забелязана.
Кога страхът, вината и нереализираната любов се превръщат в окови?
Може ли човек сам да бъде затворник на собствения си избор, принципи или чувства?
Изчезвам на урок, ще пиша после.

Животът не е състезание, а пътуване, на което трябва да се наслаждаваш всеки миг...
Добро утро приятели!
Чудесен въпрос Нези!

Човек може да бъде физически свободен – да се движи, да говори, да живее сред другите – и въпреки това да е заключен в себе си. Това се случва тогава, когато престанем да изживяваме чувствата си, а започвам да ги тайм.
Страхът, например, е нужен. Той пази. Но когато започнем да отстъпваме пред него всеки път, когато нещо истинско ни доближи, той вече не ни защитава, а пречи. Вината е другата окова. Всички я носим с години – за нещо, което сме казали, направили, предали или пропуснали. И вместо да си простим, започваме да вярваме, че не заслужаваме прошка. Превръщаме се в грешката си. И колкото по-дълго я носим, ​​толкова повече се отдалечаваме от възможността да се "изцелим."
А нереализираната любов... тя е най-тихият често затвор. Любов, която е останала в мисълта, в писмо, което не сме изпратили, в поглед, от който сме се отдръпнали. Живеем с нея като с призрак. И без да усетим, започваме да се сравняваме с онова, което може би  е щяло да бъде или може да бъде.
Да. Човек може да стане затворник на собствените си избори. На собствените си принципи. На това да бъде „верен на себе си“ до степен, в която вече не е способен да мисли трезво.Да. Всеки избор създава пътека, но понякога се вкопчваме в любовта, дори когато вече не води никъде. Превръщаме принципите си в догми. Издигаме чувствата си в стени вместо да ги преживеем, да ги пуснем и да видим новото . Та в този ред на мисли и тримата герои са жертва на самите себе си под една или друга форма.

Нинче, благодаря за споделеното мнение! Много хубаво козано и съм съгласна с всичко.
Ако се запитаме може ли човек да бъде свободен, ако живее в страх от любов, истина или загуба, отговорът е категоричен- не.
Свободата не е просто липса на окови, а способност да избереш истината пред илюзията, любовта пред контрола и настоящето пред миналото.
Ешреф и Нисан се страхуват и от трите, затова често изглеждат като хора, които тичат, но никога не стигат.
Страхът ги заключва и всичко, което не казват, ги задушава повече от всяка клетка.
Според мен най-затворен вътрешно е Ешреф.
Въпреки че привидно контролира всичко, той всъщност живее най-задушаващата форма на затвор, затвора на неизказаното.
Той не изразява чувства, не прощава, не си позволява слабост. Неговата вътрешна килия е изградена от вина, минало и фанатична вярност към принципи.
Това го прави силен отвън, но емоционално парализиран отвътре.
После ще пиша и за другите.