🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"СЪНЯТ НА ЕШРЕФ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-32

Привет ,момичета ♥

Нези чудесен въпрос.

Според мен всяка рана,която не е излекувана става броня.Затова и толкова много реагираме на провокации от външният свят - "Натискат ни бутона" - Бутона - неизлекувана рана.Имайки предвид миналото на всички ,не само на Нисан и Ешреф ,но и на останалите те са в затвор,изключвам Ърмак,защото за нея нищо не са дали ,като минало и нямам идея как се стекъл живота и.
Ешреф - Той е замръзнал на 15 ,в онова време,в което е изгубил всичко.Детството,младостта,Руя,свободата.Той още е там,външно голям мъж,вътрешно малко дете- говоря за емоционален план.
Нисан - Тя е в капана на страха.
Афра - Дори и виновна,в момента в който се разплаче бива прегърната от сестра си и всичко и бива простено.Опитна манипулаторка.Затвора и е страха.
Чиидем - затвора на омразата,непостижимото,на "Аз не съм достатъчно добра"
Кадир - Затвора на негодуванието
Мюслим - Затвора на "греха" и самообвиненията
Професора - Бягството в книгите - затвора на предателството.

Всички имат дебел слой броня върху себе си.Всички са затворници.Впрочем 99% от населението на земята са затворници.В затвора на собствените си убеждения,собствените си истини,които дори не са истини,но те фанатично вярват в тях.
Впрочем последното ,което научих е,че са доказали ,че емоциите и раните са складират във тъкани,органи и системи във тялото и ако емоцията  примерно е складирана в някоя мускулна група,то всеки път ,когато активираш тази мускулна група и я използваш,то тогава това чувство се активира отново и ти се чувстваш по този начин.Точно,както незараснала рана,която при движение боли и се разкървавява.

bof4eto, да, всички имаме бутони за натискане...
Мислих предимно за Нисан и Чийдем.
Нисан живее в затвора на страха и отлагането.
Тя не поема пълна отговорност, крие истини, трудно поема риск.
Изглежда свободна, но вътре в себе си още е онова дете, което се страхува, че светът ще я нарани отново.(ако приемем, че е била наранена като дете)
И за да не изгуби, избира да не действа.
Това е също вид затвор, макар и по-тих, но също толкова задушаващ.
Чийдем е затворена в болката, че не е била избрана.
Любовта и към Ешреф е останала без отговор, а това е наранило гордостта и.
Затворила се е в гордост, отмъщение и стремеж да го накаже.
Не защото не го обича, а защото обича твърде много.
Но в този затвор на горчивина, тя губи най-важното- себе си.
И двете са външно различни, но вътрешно свързани.
Живеят с болка, която ги определя.
Докато не се освободят от нея, няма да са наистина свободни.
Сега ще помисля и за останалите, които си споменала.

Ешреф е принципен и държи на всяка своя дума, затова е  успял!
Чувства по-малко, говори по-малко, оплаква се по-малко, не се страхува, но обича. Според мен Ешреф е затворник на себе си, затворник на собствените си чувства. Просто Ешреф трябва да даде ход на чувства си, те винаги ще го водят по правилния път, любовта трябва да сложи на първо място и разумът след нея. При Ешреф е обратното.
Но, човек се затваря в себе си когато е измамен и предаден.
Все пак Ешреф е роден вътрешно свободен, но животът го въвлича в мрежи от норми и постепено в стремежа си да е успешен се е отклонил от истинската свобода, превърнал се е в собствен затвор.
Ферит Кая, чудех се откъде ми е познат, от "Кюбра".
Относно sleeper  това е човек който е много добър в нещо, но е отстранен да наблюдава и всички знаят, че е много добър, но той не взима участие, а наблюдава.  А, буквалния превод е "спящ".

Ето какво мисля и за останалите герои. Всеки от тях носи в себе си тиха драма, която не винаги е на преден план.
Гюрдал – затворът на дълга.
И за него не знаем много, но според мен,Гюрдал живее с ясното съзнание, че дължи живота си на Ешреф.
Той, като че ли, няма право на различно мнение, като че ли, няма свой път.
Вътрешният му затвор е идеята, че не може да бъде нещо повече от сянка на Ешреф.
Мюслюм е в затворът на гузната съвест.
В очите му стои болка, която не се изрича.
Мюслюм е човек, който крие вина, от нечия загуба.(аз така и не разбрах точно, но май на брат му)
Неговият затвор е съвестта, която не му позволява да се отпусне напълно или да повярва, че заслужава нещо добро.
Фарук е в затворът на изгубения контрол.
Той е като буря, която все търси посока.
Гневен, остър, понякога жесток…
Той е затворен в постоянна нужда да бъде силен.
Но тази сила често идва от страха, че ще бъде слаб, отхвърлен или заменен.
Това го прави опасен, дори за самия себе си.
Ърмак,според мен е в затворът на забранената любов.(надявам се да разберем повече и за нея)
Ърмак живее с емоция, която не и е позволена.Дали е влюбена в човек, който не трябва, или носи чувства, които никога не изказва...
Тя е млада, но тежестта, която носи, е зряла.
Нейният затвор също е мълчанието.Тя обича, но не може да го изрече.
Мечтае, но не смее да се доближи.
Афра ми е най-трудна.
Тя е в  затворът на незрялата идеализация
Афра е младата, наивната, живее с порива на свободата.
Но понякога свободата е измамна, когато не разбираш цената и.
Тя идеализира хората около нея, дори света.
Нейният затвор е незрелият поглед върху реалността. Тя вярва в образите, не в хората.
Като цяло всеки един от тях е затворен, не с решетки, а със спомени, вярвания и страхове.
Те са воини по своему, които си мислят,че се борят със света, но всъщност се борят със себе си.

Момичета, по темата днес сте изписали толкова много неща, тъй като няма случайни неща, на тренировката ми по йога ми се падна следното:

Второто изречение ми се струва като перфектния отговор на въпроса Кога човек сам се превръща в своя затвор, когато не си даваш време да осъзнаеш различните случки как те карат да се чувстваш и какво те подтикват да правиш, тогава попадаш в клопката.
Съгласна съм с Бофчето за складирането на емоциите, дори при мирис, вкус, звук също могат да се задействат тези тригъри.
За Ешреф си мисля, че той сам се поставя в затвор (буквално и преносно), защото смята, че не е роден да бъде щастлив, докато при другите герои, е по-скоро неосъзната клопка, при него смятам, че е умишлена.

Понеже Icerde нещо не ми потръгна, не му и дадох много шанс, снощи започнах да гледам Кварталът на богатите, на 5-ти епизод съм. 😅
Все едно не гледам Чаатай, много е странно. Виждала съм снимки тук от това му време, ама така в действие изглежда много различен (от Ешреф и джентълмена, че само тях съм гледала). Явно си преживява всеки герой и им придава различни жестове и харизма.

Успех на целият екип, да им вървят с лекота снимките!
Вярвам, че с Чачко ще се сработят, защото Елчин е едно съкровище като човек и вечно усмихната!
Аз досега за нея само хубави думи съм чувала от колеги и фенове.

Хриси, Чачо, наистина всяка роля я играе по различен начин!
Всичките му роли са различни една от друга.
Аз Ичерде го гледах онлайн и много ми хареса, не знам защо не ти върви.
Тя и Гери като гледа, май трудно й вървеше. Той е от 2016-17год., дали с времето си губи стойността?
Но Медджезира е класика, при него времето няма значение, когато и да го гледаш, все е зарибяващ.

Проблемът си е в мен, като пуснах първи епизод, все нещо ставаше и го спирах на 3-4 пъти, а не бях минала и средата. Вниманието ми беше другаде и не вникнах. Ще му дойде и неговия ред. 😅

За Меджезира, няколко неща на пръв поглед да споделя, ако го бях гледала като е излизал, и аз щях да имам възглавница за Чачо, за времето си е бил 10/10👌. Майката на Мерт е много красива, Серенай продължавам да не я харесвам, има нещо, което ме смущава в нея, сигурно, че ми прилича на Блейк Лайвли.
Като правя паралел с Ориндж Каунти, има еднакви истории, ама май са поразмесили героите, за родителите говоря най-вече.

Хриси мисля,че са избрали Серенай точно заради приликата и с Блейк.Аз американската версия не съм я гледала.Яман ми е много смешен първия сезон с прическата си,косата му се подвива над ушите и стои като крилца,много се смях,после му пооправиха фасона,но много се радвах,като момента на зализаният на една страна бретон отмина.Впрочем не беше справедливо спрямо Оркун да ги слагат на една везна,каквото и да си говорим поне за мен е доста грозноват в сравнение с Чачо.

Да, много е възможно, заради Блейк да е.  Точно Клюкарката приключваше като са започнали да снимат Меджезир, видяли са каква популярност набират образите и колко се харесват такъв типаж, на мен Чачо ми дава същия вайб като Нейт (Чейс Крауфорд) от първите сезони на Клюкарката.
Бретонът по него време си беше задължителен за всеки готин в училище, моля те. Сега освен да се посмеем на снимки, друго не ни остава. 🤣 Много си е бил в нещата, Чачо.
Съгласна съм за Оркун. Няма място за сравнение, дори да оставим физическите характеристики, героя няма никаква харизма и чар.