Седмокласна изпитна тема -23.06-29.06 В чакане на изпитните резултати, майки сипят заклинания чудати

Мила, нормална реакция след напрежението и цел, която изведнъж е изчезнала пред него. И у нас цари едно минорно настроение и уж не му е жал за класа, а пък голяма част от децата все още ходят. Вчера ги изгонила заместник-директорката, да вървят да се разхождат някъде по сенките.
Трябва да си го изболедуват чакането на резултати и класирания и след това вече ще гледат в нова посока.

Синко ще имат почерпка в квартално заведение по обяд в понеделник. Класът им е прилично сплотен, ще дойдат още директора и началната им учителка- мисля, че ще бъде емоционално и хубаво за всички. И аз споделих, че около НВО го видях по друг начин- някак затворен и тих- от тревога. Осъзнава явно важността на всичко, за което съм дуднала повече от година. Но и това са уроци, така че...
На моето момче му бяха трудни задачите- конкретно втори модул. Не, че няма грешки и в първи, но като усещане това ми е споделил. Той се постара през годината и се е подготвял. Решаваше задачи вкъщи, но не му оставаше много време, защото ходеше на няколко вида уроци по МАТ. Вкъщи нямаше кой да помага, дори да му бях дала куп сборници- каква файда като няма кой да го провери и да коригира. Ходеше на допълнителни занимания- там да решават и коментират, да изясняват неяснотите. Тук казвате- решаване на задачи "до чук", ен на брой сборници- да, обаче сядате с детето и проверявате. Това е "бонус" за децата- да имат такива родители или достатъчно близък роднина, за да е на линия едва ли не 24/7.  Съгласна съм за усилията, за труда и за практиката, но при различните деца всичко това би дало различни резултати. Определено съм на ВИЕ с МАТ, затова ми се искаше поне децата да не се страхуват от нея, да не я намразят, защото оценявам важността й в живота. Но не би...големия я намрази заради НВО, а се справяше. Малкия сега също се справя прилично (според учителите му), но също не иска да я "види" вече.

Страхотно звучи!!!
Моят син смени 3 класни за първите 4 години и хич не бяхме щастливи, после в 5ти клас беше в един клас, в 6ти го преместихме в друг - и това беше най-доброто, което можеше да стане. Прекрасна класна, прекрасен човек, прекрасен учител - мога само да се надявам в новото училище да попадне на някой като нея... като за собствени деца се грижеше за учениците си.
Вчера върнаха учебниците, днес е последен официален учебен ден - нямам идея какво правят в училище, ама ходят почти всички (даже тези, дето се скатават през годината). Понеделник ще се събират в класната стая, пак не знам какво ще правят, организираха се сами и взеха някакво бижу на класната; в петък е планирано раздаване на дипломите и после трите 7ми класа ще ходят да се черпят в едно заведение близо до училище. И... това е.

Пиша го не като критика към подхода Ви, а по-скоро като насърчение за бъдещи 7класници да не ги е срам да питат.
С това съм съгласна в известна степен.Аз съм помагала наистина, но е имало задачи, където и аз не успявах. Търсих в нет-а как се решават ( дори има фейсбук групи). Или я карах да пита госпожата в училище.
Обаче сама казвате, че сте ходили на няколко урока, ако детето зацикли със задача вкъщи , да пита в училище/на урок.. Не вярвам, че някой да го върне.
По БЕЛ съм гола вода, но детето питаше дори по вайбър госпожата си за тестове, които решава в нас .
Даже аз съм я насърчавала да не се притеснява да пита, в крайна сметка затова ходи на уроци..

Аз не искам резултатите да излизат преди 30-ти. Искам децата (а и родителите, щото им се натресохме и ние, да си призная) да си изпразнуват спокойни, а не увесили нос и разочаровани.

Така, де, но въпреки тези усилия детето пак не се с справило с НВО. Задачите са му били трудни и не е доволен. Просто споделям и друга гледна точка, защото много се коментира трудността, неглижирането на изпита и т.н.
Относно питането- това е първото, с което винаги започвам. И аз съм питала, старала съм се много, но не се получи "нашата връзка" с МАТ. Искаше ми се при децата да е различно, но виждам, че не става...поне засега...

ВасиТу, аз пък лееекичко я побутнах към настоящето и' първо желание и с времето и тя разбра, че би било най-удачният вариант, а и ще учи неща, които са и' на сърце. Иначе тя преди това първо искаше в Художественото, после в Спортното (защото има една приятелка, която учи там и можела да играе волейбол😂). Този период с желанието за Спортното доста време продължи.😆
Моята по математика хем не я биваше много, хем не можеше да се пречупи да пита госпожата за обяснения.🙄 Почти година мина, докато разбра, че госпожата всъщност била много готина и много добре обяснявала и се поотпусна...А после се наложи да се върне някаква уж титулярка, която направо щеше да провали цялата следваща учебна година на децата.🤪

E,това е съвсем друг сценарий. В нас, например, децата си знаят, че за оценки не се карам, АКО са положили старание. Все пак от всяко дърво свирка не става. Т.е. с труд и упорство можеш да постигнеш повече отколкото без тях, но горната граница пак е до личните възможности. На моята дъщеря по-труден и е БЕЛ и даже мисля, че този формат в някакъв смисъл е шанс за такива като нея да не се мъчат.
Затова трябва да се гордеем с децата си, за усилията и старанието, което показват! Това са качествата, които ще ги дръпнат напред изобщо в живота.

Дъщеря ми в понеделник ще се почерпят с класната в едно квартално заведение около обяд.
Хубаво човек натиска до безкрай, уроци, школа, решаване, но при някой деца прекаления натиск ще има обратен ефект.

А има деца,които и не подават на натиск...

И аз за оценки не се карам, ако знам, че е положила усилия според възможностите и'.
Моята дъщеря не искаше школи, искаше АЗ да и' обяснявам по математика. Аз!😅 То това нямаше как да стане, абсурд.🤣

Да, има такива. Моето. Невъзможно беше. Дни, години разправии за математиката. Просто отказа да решава и това е. Отказа изобщо да се занимава с нея. Аз така и не се примирих, продължавах и продължавах. През цялото време си мислех, че мога да го накарам поне по 20 минути на ден да решава задачи. Абсолютно всички уикенди ни минаваха в разправии- почвах от събота сутрин да го моля да седнем да учим по математика. Така до неделя вечерта в 21 часа, когато той казваше, че има много да учи по разказвателните и всичко пропадаше. През останалото време бяха молби. Никъде не съм ходила през уикендите, в които не работя, защото не са ми свободни всички, с идеята да учим по математика. Не се случи. От пети клас насам е така. Записах го на курс, отказа се. Пращах го на уроци, отказваше се.
На този етап отчитам като най-голяма грешка това, че не се занимавахме изобщо с български. Защото там той нямаше да откаже, но аз от страх, че толкова много затъва по математика, само с нея се занимавах. Но на теория, защото реално той не сядаше и за 15 минути да решава задачи. По български подготовката ни беше ден преди НВО да решим няколко теста назад в годините.

Подкрепям мнението.
На моето момче също му беше много трудно. Ходеше на уроци в малка група, накрая и на индивидуални, но и аз доста трябваше да "натискам" и да помагам вкъщи. Сам ми е казвал "Аз съм късметлия, че има кой да ми помага". Където не се чувствах сигурна, го карах да си пита на урока. И въпреки това, дори не успя да се пребори за 6 по математика, все по мъничко не му достигаше, все някакви тъпи грешки правеше. Ами не е "неговия" предмет.
По БЕЛ беше много подготвен , с големи очаквания от госпожите и нещо се обърка... даже няма да се учудя, ако има повече точки по математика. Та темата за неелитните училища ме зове.

Да, точно това имам предвид- децата са различни, няма как да се обобщи, че усилията ще дадат един и същи резултат.
Аманда, твоето търпение е за медал...Браво, че не си се отказвала все пак. А това, че после разбираме някои неща и съжаляваме, че нещо сме/ не сме направили си е от уроците, които научаваме в живота.
Аз синко не съм го упрекнала нито за миг- за мен той си е свършил неговата работа- старал се е, трудил се е, просто не всеки може да стигне "дадена летва". А за ефекта при натиск- всички сме чували по някоя история, дето да настръхнеш и да си кажеш, че не всичко трябва да е на всяка цена.

Няма как едно дете да решава,ако не разбира-в 7кл е късно,решаването е от 5 кл ,за да не се натрупват пропуски...