Кое бихте избрали ?

Как така кое е различното? Да няма разлика и да е едно и също дали ще преминеш през бременност и раждане ли?

То ако драпаш само за преминаването, не ти требе. Не е толкова ужасно, разбира се, колкото го изкарва Динчо, но не е и нещо, дето да е много кеф.
Психологически обаче е различно - детето е твоеТО от самото начало, създадено е като твое (в другия смисъл, социалния и емоционалния, не биологичния; едит: и понеже ми дойде наум, че някой може да тръгне да търси възмутителни претенции за собственост в думата "твое", повтарям - твое емоционално и "социално", твое дете като родител от самото си зачеване), историята на раждането му е различна. За мен това би било важно. Ако мога, държа на генетично мое дете, но ако не - между осиновяване и донорска яйцеклетка избирам второто по тази конкретно причина.
Оставяме настрана случаите с наличен баща вместо двама донори, където ясно.
За някои е важно и това, да знаят как е преминала бременността, да си я "направят" те. Не знам за самото минаване през нея, но и горе в темата се писа, че им е важно евентуалното отражение върху детето. То всичко е божа работа, но все пак...
Плюс - не знам как да го кажа, че да не се окажа невежа простачка - различен профил хора са оставящите деца за осиновяване и даряващите яйцеклетки и сперматозоиди. То е ясно, че и в двата случая не знаеш нищо за тях, а как ще се комбинират гените им, божа работа, но пак - може да бъде мотив.

Магдена, аз ходих за кратко на гости при Свети Петър, затова за мен това не е много приятно преживяване. Знаеш ли какво е да се задушаваш, да не можеш да поемеш дъх и да произнешеш дума?По-леко с подигравките....
Моят личен опит с жени, избрали да са самотни майки, не е особено положителен. Децата не живеят в нормална семейна среда. Доста е тъжно като го видиш отблизо.

Репродуктивната система не може да бъде отделена от организма на жената и на мъжа. Когато е нарушена способността за зачеване, това засяга цялостното здраве, ако ме разбираш. Такива приказки “искам-не искам”, практически нищо не означават.

Това е комплексно желание: ако е само да отглеждаш дете - то може да осиновиш; ако е само да си бременна - то бременността е средство, не крайна цел; ако е само да го родиш - то може и с чужд материал; ако е да е с твоите гени - вече има сурогатно. Е, най-нормалното нещо на тоя свят е да искаш да родиш и отгледаш дете с твои гени.

Имам двама приятели гейове и много ги уважавам.
Обаче тази история с мъж, който осиновява само деца с образователни потребности, и то седем... Не знам, дано аз съм твърде цинична и мнителна.

Мда, не е много ясно какво точно прави с тях, без да могат да се оплачат...

По принцип за никоя майка и баща не може да сме сигурни какво прави с децата си. Не малко момичета са родили по 3-4 деца от биологичните си бащи преди да бъде разкрито какво се случва. Включително в България има няколко такива станали известни случаи, а колко, които така и не са стигнали до властите или медиите, има и е имало - не се знае.
Сумати биологични майки си продават бебетата в Гърция и нямат представа дали тези бебета няма да бъдат използвани за донори на органи на черния пазар. Отделно родители си предлагат сами децата на педофили и всякакви други за пари, алкохол и наркотици. А не малко биологични майки и бащи си и избиват децата поради една или друга причина.
Та, когато не сме в дома на някого 24/7 няма как да знаем какво се случва.
Човекът се казва Benjamin Carpenter - Huddersfield, UK. Има доста статии и предавания за цялата му история. Преди да започне да осиновява деца, е работил в подобен център, ако си спомням правилно. Едва на 21 е осиновил първото дете. Сега е на 40, наскоро се е омъжил, а в началото на тази година е спечелил някаква тамошна награда за това, което прави. Първото му осиновено дете вече е на 18. Общо е осиновил 6, като преди да осинови последното, едно от предишните е починало и дори в този период са го търсили от организация да вземе още едно, но той е имал нужда от време да се съвземе от загубата. И месеци по-късно, когато разбира, че момченцето, за което са го търсили тогава, още не е взето, го осиновява, което е и последното му осиновено към момента.
Та, или е някакъв отвратителен хищник, представящ се за светец, или е просто наистина добър с различни приоритети от на средностатистическия човек. За първото няма данни досега. А, и тези деца той не ги отглежда сам. Майка му, както и социални работници, медицински служители и тн са включени в процеса. А част от самите деца не са безпомощни и могат да разсъждават и да се изразяват сравнително свободно.

Ти самата не си ли разведена? Колко пък да е тъжно и кое не му е нормалното? Говориш пълни глупости.

Камъчка, нямах предвид разведени жени, а жени, които са станали самотни майки съвсем съзнателно, чрез донорски материал.

Всеки родител греши и всичко става в тоя живот. Ама умишлено да лишиш детето си от идеята за баща, ми се вижда изключително неразумно и предпоставка за голяма психическа травма.

Обаче ако същото нещо стане неумишлено, не е толкова страшно, така излиза.

Пред варианта дали да имам дете или не, бих избрала първия. Но целенасочено не бих станала самотен родител, Динчо, за това си права. Трудно е, но се упрекваш за много неща. Възхищавам се на жени, които забременяват от донорски материал и се справят. Аз не бих могла, наистина. Разказвала съм си историята, не съм очаквала да бъда самотен родител. Не е невъзможно, но е трудно и с годините става все по- трудно. Детето ми е в пубертета, аз съм принудена да живея с майка си и да се съобразявам с нея, а гоня 50. С мъжете също е трудно, имат предразсъдъци и никога не приемат детето ти от сърце. Последната ми връзка завърши катастрофално. Разведен,с по- голям син, с когото не общува, защото синът му не иска контакт. Ами, отрази се на връзката ни негативно. Аз правя това и това за твоето дете, моето не ме иска. Колкото и голям оптимист да съм, животът ми би се развил по различен начин, ако живеех в пълноценна връзка и бях създала дете от нея.
Но.. всеки си носи кръста. Сега ако трябва да се върна назад пак бих родила, но при съвсем други обстоятелства.

Има мъже, и дори мисля, че не са малко, които приемат детето на жена си като свое.

А, не така! Трудно се открива дума с положителен заряд в разказа ти, а за да се задържи мъж до теб, топката е у теб. Естествено е този човек да страда от липсата на контакт със собственото си дете, докато се опитвате да компенсира с твоето. Липсва твоето присъствие в отношенията, нещо като пасивен получател, който освен да съжалява за изборите си и стеченията на обстоятелства, не е ангажиран с кой знае какво друго. Немалко жени успяват да бъдат проводник в отношенията между мъжете си и децата им и/или други роднини.