- Публикувана: 26 юни 2025, 12:29 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2025, 12:20 ч.
Кое бихте избрали ?
Не е това. Аз го насърчавах да търси сина си, да му дава повече пари. Бившата му реши да го накаже, като настрои сина им. Говорила съм с момчето, но той ми каза, че не е моя работа. Имам чувството и че бившият скри негови грешки като съпруг и баща, монетата има две страни. Кой знае колко не съм го ангажирала със сина ми. Водил го е веднъж на ледена пързалка и дотам. Заради това се разделихме, защото ми заяви, че чувства като предателство към сина си, ако му отидем на гости двамата/ той е от друг град/. За лошите отношения със сина си, той има много голяма вина, но не ми се навлиза в подробности.
Камъчка, много съжалявам за така развилите се обстоятелства.
Уви, мога да кажа, че в много случаи на развод и поява на друг партньор в живота на разведения се случва именно същото.
Опити за вменяване на чувство за вина, ревност, манипулации, драми, трагедии и какво ли още не с цел проваляне на новата връзка и запазване на статуквото.
В повечето случаи детето се ползва за биологично оръжие, насочено към партньора, който се опитва да сглоби нова връзка и създаване на т.нар. синдром на родителското отчуждение.
Това, естествено съм го наблюдавала дори във формат на създаване на нова връзка от родители към децата им.
Това не означава, че не е възможно създаването на нова връзка и изграждането и в щастлива и удовлетвориелна.
Уви, мога да кажа, че в много случаи на развод и поява на друг партньор в живота на разведения се случва именно същото.
Опити за вменяване на чувство за вина, ревност, манипулации, драми, трагедии и какво ли още не с цел проваляне на новата връзка и запазване на статуквото.
В повечето случаи детето се ползва за биологично оръжие, насочено към партньора, който се опитва да сглоби нова връзка и създаване на т.нар. синдром на родителското отчуждение.
Това, естествено съм го наблюдавала дори във формат на създаване на нова връзка от родители към децата им.
Това не означава, че не е възможно създаването на нова връзка и изграждането и в щастлива и удовлетвориелна.
Последното, което ще ми дойде на акъла е да "поправям" някой мъж.
Ако не ми допада нещо генерално, като това че не контактува с детето си, просто няма да се занимавам. Това с "настройването", на голям вече човек, не го вярвам. Явно този мъж не става за родител. Има много, които стават.
Аз, ако остана сама, не бих се занимавала със сериозни връзки. Просто вече нямам нерви.
Ако не ми допада нещо генерално, като това че не контактува с детето си, просто няма да се занимавам. Това с "настройването", на голям вече човек, не го вярвам. Явно този мъж не става за родител. Има много, които стават.
Аз, ако остана сама, не бих се занимавала със сериозни връзки. Просто вече нямам нерви.
Много се е променила темата от първоначалния и замисъл.
А човешките взаимоотношения са колкото еднакви, толкова и разнородни по усещания и изживявания.
Аз не бих си самосъздала дете, но говоря наизуст от позицията на имаща деца, дошли като продължение на дълга връзка и брак. Брак, който бе със завидна продължителност, бих казала. Въпреки всичко се озовах и аз с деца, в преходна възраст (и децата и аз , хахаха) и се случи да маневрирам във взаимоотношения.
Т.к. моите деца все пак бяха осъзнати, не са били бебета или малки, отчуждението си дойде от тях, в момента, в който аз спрях да го играя мост. Дали директно или индиректно съм насочвала в тази посока-възможно е, признавам, като резултат от трудностите и огорчението (не на думи, може би по-скоро на усещане на обреченост, която е витаела тогава около мен).
Стигаме до темата-връзки, случващи се вече с наличието на деца от предходен брак.
Факт, предвид, че аз у дома чужд мъж няма как да вкарам, особено в онези години на преходна възраст на дъщерите ми, нито да ги преселя от дома им някъде при някой друг мъж, е изиграло също своята роля. По правило на мъжете в такава ситуация им е сякаш по-лесно, защото имат терен.
А човешките взаимоотношения са колкото еднакви, толкова и разнородни по усещания и изживявания.
Аз не бих си самосъздала дете, но говоря наизуст от позицията на имаща деца, дошли като продължение на дълга връзка и брак. Брак, който бе със завидна продължителност, бих казала. Въпреки всичко се озовах и аз с деца, в преходна възраст (и децата и аз , хахаха) и се случи да маневрирам във взаимоотношения.
Т.к. моите деца все пак бяха осъзнати, не са били бебета или малки, отчуждението си дойде от тях, в момента, в който аз спрях да го играя мост. Дали директно или индиректно съм насочвала в тази посока-възможно е, признавам, като резултат от трудностите и огорчението (не на думи, може би по-скоро на усещане на обреченост, която е витаела тогава около мен).
Стигаме до темата-връзки, случващи се вече с наличието на деца от предходен брак.
Факт, предвид, че аз у дома чужд мъж няма как да вкарам, особено в онези години на преходна възраст на дъщерите ми, нито да ги преселя от дома им някъде при някой друг мъж, е изиграло също своята роля. По правило на мъжете в такава ситуация им е сякаш по-лесно, защото имат терен.
Тази фраза "чужд мъж в къщата си няма да вкарам" съм я чувала много пъти, дори от приятелки. Всички са и досега сами. Никога не съм ги разбрала. Прибрах си го мъжа, и отгледахме дъщерята, и тя си пое по пътя, и сега се радваме един на друг, пу пу.
Не е това. Аз го насърчавах да търси сина си, да му дава повече пари. Бившата му реши да го накаже, като настрои сина им. Говорила съм с момчето, но той ми каза, че не е моя работа. Имам чувството и че бившият скри негови грешки като съпруг и баща, монетата има две страни. Кой знае колко не съм го ангажирала със сина ми. Водил го е веднъж на ледена пързалка и дотам. Заради това се разделихме, защото ми заяви, че чувства като предателство към сина си, ако му отидем на гости двамата/ той е от друг град/. За лошите отношения със сина си, той има много голяма вина, но не ми се навлиза в подробности.
След ледената пързалка, ни в клин - ни в ръкав ти казва “аз правя това и това са сина ти”….айде бе!
Моите деца бяха "отгледани".
Във възраст, в която не става лесно "заместването".
То не е правилната дума, но-да кажем-заемане на овакантеното място от друг.
Във възраст, в която не става лесно "заместването".
То не е правилната дума, но-да кажем-заемане на овакантеното място от друг.
Никога не е лесно.
Но аз не бих го нарекла "заместване".
Тази фраза "чужд мъж в къщата си няма да вкарам" съм я чувала много пъти, дори от приятелки. Всички са и досега сами. Никога не съм ги разбрала. Прибрах си го мъжа, и отгледахме дъщерята, и тя си пое по пътя, и сега се радваме един на друг, пу пу.
Хм. Донякъде. Но как на човек му се развиват нещата и какви са му последващите връзки е низ от обстоятелства. То не е да се появи един-единствен и хоп-да го прибереш. Понякога минаваш през няколко връзки. Всеки ли да вкарвам и изкарвам у нас?
За да разбереш дали е/не е "заместване" или друго, кой както го чувства и вижда да си го квалифицира, си минава някакво време в което ти не можеш да внасяш и изнасяш мъже в къщата си. То даже не е къщата си, а домът на децата реално. В онези години реших това място да го запазя чисто за тях, но те са били запознати, че аз излизам и се срещам с хора, мъже, жени, че имам връзка/и и т.н.
Имам приятелка, тя пък умишлено "остави" детето на бившия. Е, то живееше при баба си. Тя си експериментира с поне няколко мъжа
, влизаха, излизаха. Кой за нощ, кой за месец, докато се събере с един и са вече от няколко години заедно. Но да, детето отдавна вече е отгледано, че да се събират да си го отглеждат, а и не е живяло в това. Между другото са в страхотни взаимоотношения всички.
За да разбереш дали е/не е "заместване" или друго, кой както го чувства и вижда да си го квалифицира, си минава някакво време в което ти не можеш да внасяш и изнасяш мъже в къщата си. То даже не е къщата си, а домът на децата реално. В онези години реших това място да го запазя чисто за тях, но те са били запознати, че аз излизам и се срещам с хора, мъже, жени, че имам връзка/и и т.н.
Имам приятелка, тя пък умишлено "остави" детето на бившия. Е, то живееше при баба си. Тя си експериментира с поне няколко мъжа
, влизаха, излизаха. Кой за нощ, кой за месец, докато се събере с един и са вече от няколко години заедно. Но да, детето отдавна вече е отгледано, че да се събират да си го отглеждат, а и не е живяло в това. Между другото са в страхотни взаимоотношения всички.
Естествено, че зависи.
Зависи от качеството на самия човек, за когото се коментира.
Има хора- и мъже и жени, които са как да кажа- с много високо качество и са желани партньори през целия си живот.
И обратното- такива, които не бих ги дефинирала като желани, а по-скоро компромисни с всичките им нива на компромисност.
Аз това няма да се уморя да го повтарям.
И ако една личност /без значение мъж ли е или жена/ е в листата на максимално желаните от отсрещния пол за потенциално партньорство, тогава шансовете за такова са високи и обикновено щастливи, без значение от децата и браковете преди това. Включително и да си щастлив със самия себе си.
И обратното.
Тоест, старанието е генерално да се надгаржда човек сам за себе си, да се развива и да се чувства щастлив и удовлетворен, да се харесва, да си носи новите дрехи и прочее, тогава, шансовете да срещне себеподобен, който също е реализиран, успешен, щастлив човек са високи и съответно шансовете тези двамата да имат щастлива връзка и да отгледат щастливи деца още повече, примерите са безкрай.
Зависи от качеството на самия човек, за когото се коментира.
Има хора- и мъже и жени, които са как да кажа- с много високо качество и са желани партньори през целия си живот.
И обратното- такива, които не бих ги дефинирала като желани, а по-скоро компромисни с всичките им нива на компромисност.
Аз това няма да се уморя да го повтарям.
И ако една личност /без значение мъж ли е или жена/ е в листата на максимално желаните от отсрещния пол за потенциално партньорство, тогава шансовете за такова са високи и обикновено щастливи, без значение от децата и браковете преди това. Включително и да си щастлив със самия себе си.
И обратното.
Тоест, старанието е генерално да се надгаржда човек сам за себе си, да се развива и да се чувства щастлив и удовлетворен, да се харесва, да си носи новите дрехи и прочее, тогава, шансовете да срещне себеподобен, който също е реализиран, успешен, щастлив човек са високи и съответно шансовете тези двамата да имат щастлива връзка и да отгледат щастливи деца още повече, примерите са безкрай.
Не съм съгласна. Всеки индивид има качества, не качество. Оттам не можем да определяме никого като желан, желан с компромиси и подобни, щото аз ти гарантирам, че на всеки “желан” веднага мога да намеря кусур, и да го прехвърля в графа “компромисен”.
Желан, от кого? Желан, търсен е едно, реализирани отношения е друго, и пак не е на общо основание, освен ако не сменя партньори на килограм.
Желан, от кого? Желан, търсен е едно, реализирани отношения е друго, и пак не е на общо основание, освен ако не сменя партньори на килограм.