Вече имам и покана за среща от него, но... както винаги става, има нещо, което ме притеснява- не живеем в перфектен свят..
Та, оказа се, че господинът е наполовина руснак (имам афинитет към тях по принцип,), но и наполовина албанец, тоест мюсюлманин по бащина линия. Разпитах го дали е вярващ, той сподели, че не се е причислил към нито една религия и живее като атеист, толерантен е и към едните, и към другите.
Това, което мен много ме тревожи, е, че аз съм активна християнка, много държа на традиции, празници, ходя на църква и т.н. За мен е важен църковен брак, кръстени деца и т.н. Знам, че още е прекалено рано за тези разговори с него, но като всяка жена на моята възраст- 35г, си представям по-сериозни отношения и гледам в перспектива!
Струва ли ви се невъзможна такава връзка? Имате ли примери за успешни отношения в тази вариация? Струва ли си да опитам, или да оставя отношенията приятелски?