Какви хора оставят децата си?

Не бе, Корни,

не съм го казала за теб, а по повод стар постинг на Кл)омба.

Ама сега, докато открадвах минутка да съм при вас, около мен се завъртя моя пубер и спрях всякакво писане да видя какво иска.

Не ти давам да се упрекваш за нищо, аз самата страдам, че баш на теб с нищо не съм ти полезна.

 

Аз не съм убедена, че баш за това е имала избор след като дамата три  избора ги е пропиляла, този е бил четвъртият:

Имала е доста възможности за избор:

1) прави секс или не

тежко е само положението на изнасилени или пр. момичетаили забременели вследствие на мед. експеримент , но тези случаи не са толкова чести

2)прави с предпазни средства или не

3) прави аборт или не

и ЕДВА тогава идва изборът за изоставянето.



Бе ти на колко изпита си била с четири възможности ...


Децата невероятно ви вярват и ви имат пълно доверие и ако им се каже, че точмно майката е имала абсолютната свобода на избор и следва да уважаваме избора и т.н.,
излиза,че да се замислят по въпроса за избора е укорително и децата не следва да го правят и скалата се измества доста...


И тази скала се използва и за всички други хора ...

Който иска и може  след като е надраснал определено ниво, разбира се - да прости, но за насилието, упражнено върху него с изоставянето.

А да прощава някой за престъпление , извършено спрямо друг си е "на чужд гръб и сто тояги са малко..."

На дацата хората го казват, а на кафе с други жени същата мама казва по-други неща.

 По-добре не коментирайте правата на БМ , освен ако детето не ви пита ясно и лично вас и ако е над 18 год.

Нека оставим тези коментари на публично ниво за  философите, психолозите, религиозните деятели и пр.

Само Господ знае има ли право една майка да си метне детето от експреса в нощта и то след като то е знаело, че ще го метнат и 9 месеца живеее с тази мисъл и няма кой да му каже кога ше дойде момента на мятането.

И нека само летелите от нощния влак в тъмнината, ми напишат колко греша, а не и тия, на които не се е случвало.


Веднага ще последват коментари колко съм фанатизирана, как има болести и глад по света и пр. , а аз рева за няма нищо.

 Отговарям веднага:  Мъката и нещастията са невероятни в своето многообразие от форми, докато щастието е еднотипно.

Не е моя идеята, на Лев Толстой е , така започва "Анна Каренина" - Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастмно е нещастно по своему..."

    Само моля да не ме елементаризират някои, които за да се спасят от размисъл, ей сега ще наплюнчат молива да ми кажат, че имам БМ за голямя грешница и пр....

Като пубер поглъщах жадно руската класическа литература, тя ми стана приятел и учител.


Това, което пиша, звучи страшно, една мама от тук ми го каза и много и благодаря, че бе така искрена и точна и акцентира върху това.

Това, че звучи страшно, не означава, че всички деца следва да говорят като мен или да имат тежко манифестирани проблеми, искрено се надявам да сте гъвкави, да ви подминат стресове и пр.

По-добре тук да се говори искрено и незахарно, а в реалния живот дацата ви и вие да сте по-добре.

Но следва да се имат предвид нещата, доста деца имат заболявания или характерови особеноссти, които наглед нямат нищо общо с нешата, които пиша, но ако се замисли човек...

Доста хора, изоставени като деца, не смеят да се съберат с партн(р о страх да не бъдат изоставени, бързат да изоставят те или да нямат връзка изобщо, зашото това е начинът да не се изложиш на риск да те изоставят и много други ...
 
Търсенето ан лщбов на неподходящи места, неумението да проявиш елементарна критичност при избора на партн(ор пр.. следва да навеждат на мисли...

Бих се радвала ако деца като мен (вече големи) ми пишат, но конкретно в какво точно не съм права и да са по-подобни и аналитични в разсъжденията си.

Постингите ми не са за деца, за родителите им.

 Галиния постинг много ми хареса :Не ги съдя, не ги поощрявам, приемам избора им - всяка една е имала причина - за нас може да е маловажна, но за нея да е най-великата.

И моя пубер с мен има език и стил, които не са за пред хора... но спраямо вас съм доста по-улеснена, нямам вашата болка и грижи.

 След като ме пита дали съм я родила, обясних как са нещата, много ми тежи, че е така груба на моменти след като вътрешно е фин човек, но периода е такъв. Гледам да показвам обич, да печеля доверието и и да не страда от конкуренцията с другите у дома.

И тия пуберски работи ще преминат.

Статистиката е :

1 място: роми

2 място : смесен произход на изоставените деца : бг-ромски, бг-турски и пр.

3 място: бг


Това е официално, не е моя статистиката

Както и да ги нищим причините за да си оставят децата,неможем да ги разберем!Всеки човек си е една отделна вселена,която се движи по своя си орбита,какво среща по пътя си.. и защо... и как...няма как да разберем преди да го изживеем!Благодарение на тия случаи ние имаме своите деца..но болният въпрос е,колко остават на произвола на съдбата..особено онези с умствените проблеми....сега посещаваме два такива дома ...и като ги прегръщам и галя тия деца си мисля за техните майки  !
Майката, която искаше да си остави детето,търсеше осиновители ...беше раздвоена-неможем да я съдим-колкото и да сме били близко до подобен случай!!!Трудно е решението-да живее с болката от изоставеното си дете,гледайки по-голямото  малкото да е все пред очите и;да си го остави и да обрече и двете си деца на мизерия...ако няма средства;да го задържи ,защото знае ,че има добри хора,които няма да я изоставят и ще и помогнат не само еднократно ,но и ще и помагат и за в бъдеще!Сещам се за коя майка става дума и небиваше да се коментира / според мене/ нейният случай!За себе си тя взе най-правилното решение и аз я подкрепих и насърчих!
Дано по-често жените и момичетата вземат предпазни мерки за да не раждат и изоставят децата си-независимо от причините!!!

Извинявай, че няма да се съглася с теб, Дейзи, но аз лично имам приятелка, която е опровержение на това твърдение. До седмия месец от бременноста приятелят и се радваше и скаше детето. На финала, обаче (дали от натиск на семейството и друго - незнам), но той изостави момичето - сама и в чужд град, чакаща неговото собствено дете!!! Както и да е, в случая края е щастлив, защото тя не изостави детето си и сега е най-щастливата майка на света с една прекрасна и лъчезарна дъщеря. (Да е жива и здрава и да не допуска грешките на майка си).
Мисълта ми е, че има такива случаи и те не са никак малко за съжаление!!! Тук е вече е въпроса за решението на майката - дали да задържи или не детето си. Все пак, както вече някой каза, ако нямаше такива майки, то и ние нямаше да имаме своя шанс да бъдем такива.....
Колкото и да е иронично, нашето щастие се гради върху нещастието на някоя душица, която е била изоставена.

Oх, недейте така, де. Наистина започвам да се питам и съмнявам в собствените си мотивации, докато чета подобни неща...За сметка на чуждото нещастие, ние сме щастливи? Звучи меко казано пошло и то за наша сметка...

Нека погледнем от тази страна на нещата. Ако нямаше изоставени деца, ако Домовете не бяха пълни с тях и акта осиновяване не беше възможен, колко от вас биха наранили някой друг за да имат дете на всяка цена?

Има причина и следствие. Аз не бих откраднала дете от майка му за да го гушкам и да носи името ми. Но едно забравено дете, има право да получи нещо повече от чисто физическо оцеляване и безпътица след пълнолетие, стига някой да му даде този шанс.
Ако майка му е забравила, поне видимо, за неговото съществуване, трябва ли детето да страда за нейното решение? Казвате, че жената имала право на избор. А на децата, кой им дава това право?

Не забравяйте, че нашите деца лесни или трудни, вече имат дом, но хилядите други, които я го намерят, я не...кой ще ги попита какво биха избрали?

Съжалявам, ДарЗаМен, може би не съм се изразила точно. Извинявам се, ако думите са обидили някого. Имах предвид, че може да осъждаме (или пък не) хората, които изоставят децата си, но в крайна сметка ако те не съществуваха - нямаше да ги има и нашите деца

Не съм видяла БМ да е съжалявала, да си е "посипала главата с пепел" и пр.

Тонове обяснения, че и укори към детето, обществото, лекарите и осиновителите, арменския поп и пр.

На никого не сте взели щастието - вие сте срещнали нещастно детенце и то става, каквото става, с ваша помощ.

От момента, в който сте го приели, вие сте мамите.

МБ след хвърлянето от влака е само БМайка, но никога простичкото "мама" няма да се отнася за нея пак.

Е, казахме си мненията и мисля, че трябва да спрем да обсъждаме този въпрос, защото наистина като си помислите, това което правим в момента е некоректно. Защото наистина всяка от нас можеше да бъде на мястото на такива жени. А и се запитах, кой дявол и кого го е накарал да се замисля над този въпрос? Имате ли си детенце, то щастливо ли е, имате си проблемчета и ще си имате, но защо трябва да ровите и да човъркате кой, защо и за какво                                                                                                                       ?!

Ще го кажа за незнам кой път вече.....БМ са взели решението си да изоставят своето дете,не с лека ръка,така мисля аз.
Не ги виня.Благодарение на две жени,които са дали живот на моите деца,аз днес съм майка.
Има жени,повярвайте ми  има, които от незнание не се предпазват,и се стига до нежелана бременност.
Ненавиждам обаче,жени,които раждат деца и ги захвърлят,като ненужен товар във близкият контеинер за боклук.Това за мен не са нито жени,нито майки,това за мен са убийци.
Случай разказван ми от близка приятелка,как една вечер нищо неподозиращ мъж на средна възраст прибирайки се у дома след запиване със приятели чува дет.плач.Тръгва да види от къде идва плача и се озовава до кофата с боклук до блока.вади от там токущородено пеленаче,увито във найлонови торби.
Обажда се веднага до полицията,бебето е прието във болницата и лекарите се борят за живота му,забравих да спомена,че това се случва през зимата,когато вечер температурите падат под нулата.
Бебето е спасено,коя е майката отначало никой не знае.По късно,два дни след това,когато младо момиче е прието във болницата със кръвоизлив,лекарите остановяват,че това девойче е раждало наскоро,бебе липсва.Мълвата обхожда града и става ясно чие е бебето.
По-късно се оказва,че девойката е забременяла,за аборт е било късно или по-скоро е нямало как защото тя не е казала на родителите си.Прикривала е бременоста си по всячески начини,докато майката тоест бабата на бебето не разбира.
Майката изражда дъщеря си една вечер във банята,увива собственоръчно внучето си и го хвърля във контейнера.
Бащата и идея си няма,какво става,човекът до последно е бил във невидение,даже когато застъпва от ношна смяна дневна и колегите са почнали да обсъждат прясната клюка,човекът само е казал,как може"през ум не му е минало,че става въпрос за собствената му дъщеря и собственото му внуче.
Когато всичко излиза наяве,вече няма как изведнъж бабата  имайката искат да си вземат бебето,така и така вече всички са научили.Бебето не им го дават.Месец след това семейството се мести в друг град.
Няма да коментирам постъпката.

Има родители,които наистина са във безисходица,но чест им прави затова,че въпреки всичко успяват да се изправят на крака и да се грижат за детето си.Дали са взели правилното решение или не,те най-добре си знаят.Но след,като БМ има желанието,подкрепа от близки и приятели да го направи защо не.

И добре направи майката според мен,че задържа детенцето си,защото жената имаше желанието,трябваше и само подкрепа.Аз не мисля,че всяка майка би била щастлива,както е станало при теб първият път.
Има изключения но са малко.

А прокурорите къде спаха,  та не и повдигнаха на бабата обвинение ?

Бабата си има опит за убийство... и то без по-леката квалификация за родилката, бабата не е родилка...

Закачам се постинга на Корни.


За разлика от теоретично изказващите се по принцип тук , имам реални и нееднократни срещи и с БМайки

 и не съм очарована или изпълнена с уважение или състрадание към тях. Бях преди да контактувам с реални жени. Никого не съдя, но не мога да ги обявявам за срадалци или светици, както бях възпитавана.


Искам да благодаря на мамите тук и да кажа, че получих много свястно посрещане, получих приемане и топлота лично заради това, което съм, а не като "рециклирана личност", каквато ме намират близките на осиновителите ми.

 Разбирам, че са самотни и изоставени хора и децата им не им отварят вратите, та моето осинновяване им е на устата, за да извини техните деца и да намали мъката им, че аз съм предана дъщеря, защото съм длъжница на осиновителите си, но за мен е болка постоянно да съм като на изпит дали съм достойна или не. 



 Да имате хубав празник и много усмихнати муцунки  в домовете си !

Уви,24 от раждането на татък родилката можела да убие детето си и това не е наказуемо,сблъсках се с подобен случай тука и не я подведоха под отговорност майката ,хем бабата е помагала и са го хвърлили пак в контейнера след като се е задушило първо в банята увито в чаршаф,но иди докажи че бабата е била там...закони...  
Miraetta сигурно боли да се доказваш винаги колко си достойна дъщеря,нетрябва да е така,нашата дъщеря е осиновена,другите ми деца не са-всички са на едно-никой няма какво да доказва,така би трябвало да е!Успех във всичко и горе главата-ти си това,което си  значи най-доброто