Трябва ми съвет - майка ми иска да се прибера в България

Удебеленото не е вярно и е грозно да виним жертвата. Ако е седяла с насилници, е защото не е имала ресурсите, подкрепа от близки и топки да напусне, че и с детето. Ако насилникът е бил бащата на детето, реално напускане до поне 14г възраст на детето е почти невъзможно, защото бащата има право на време с детето.

Грозно е да вменяваме вина на жертва на насилие.

Жертвите на домашно насилие често са отделени от приятелите си и единственият близък човек, от когото не получават тормоз е детето.

Не се е окачила на врата. Авторката отдавна живее в чужбина. Мисля, че е била ОК с това дъщеря и да замине, но е мислела, че ще се върне след завършване на образованието. Моята баба така мислеше. Като и кажех, че не ми харесва в България, ми казваше, че тя се е променила, че еди кой си живее добре. Хубаво, ама аз исках друг живот. Питала ме е не може ли да ида поне в Гърция или Турция. Ако можеше, да съм отишла. Старите поколения мерят с техен аршин.

Според мене дъщерята трябва да говори рационално. Примерно - "Тук получавам 70К годишно и пестя 20К. За да пестя същата сума, в България трябва да получавам 40К или 45К (или колкото иска). Можеш ли да ми намериш такава работа?"

Също е идея да обясни, че жертвите на насилие в България не са подкрепяни и я е страх да не се случи същото като с майката и да е вързана с насилник.

Може да каже, че иска дете, но в България издръжките са ниски, а ако реши да се върне в чужбина, ще и трябва разрешение от бащата ако е българин. Това за издръжките хвана дикиш с разведената ми баба.

Майка и не е звяр и даже не е лоша. Просто няма поглед от ъгъла, от който гледа дъщерята.

Има и друго - след 6г майка и се пенсионира. Не зная колко точно е възрастта в момента, но е около 63-64 мисля. Като се пенсионира, ще може да ходи за повече време при авторката, да помага с дете (ако и се роди внуче).

Неве, за мен като човек преживял различни форми на насилие като дете удебеленото си е абсолютно вярно. Не знам случая на авторката, но аз съм израснала с втория мъж на майка ми, който ни тормозеше години наред. Виня изцяло майка ми първо за нейния неадекватен избор на мъж и второ заради нежеланието й да промени ситуацията. Аз като дете тогава не е имало как да я променя. Тоест, опитах се, но естествено не ми беше по силите.

Често жертвите са жертви, защото искат да са такива. И ако това е свободен избор на възрастен човек, децата обикновено нямат такъв.
Каквото и да е било при тях, сега явно тормоз няма, но има емоционално издевателство на майката върху дъщерята. Майката пак го играе жертва, нещастна, онеправдана и е на път да провали живота на дъщеря си. Виждаш че дъщерята е отговорна, чувства вина, предлага варианти, но за енергийния вампир друг вариант освен това, което тя иска не съществува.
С такива хора трябва твърдо да се действа и е най-добре да се сложи една здравословна дистанция.

Свикнала си да живееш сама и няма да издържиш и един месец живот с майка ти. Само ще загърбиш това, което си изградила като кариера, приятелства и начин на живот, а след това ще ти бъде почти невъзможно да го постигнеш пак. Не се връзвай, ще съжаляваш цял живот

Егоистът в случая е майка ти, защото очаква от теб да се превърнеш в нея - обратно в малкия град, без или с кофти работа, без мъж и семейство и сзмо с нея, за да ѝ правиш компания. А на теб кой ще прави компания след 20-30 години, когато тя си отиде?

Майка ти е егоист, не ти! Вместо да иска да си живееш живота, тя иска да те заточи в България да и седиш до нея, само защото я е срам да си отвори устата и да се запознае с някой нов човек. Ужас! Не се връщай, за нищо на света!

Абсолютно! Майка ти трябва всеки ден да празнува, отървали сте се от насилник, има дом, работа и свободно време, без ангажимент по някой. Та това е мечта, да си развие хобита, танци, спорт, глобени, цветя, животни, пътувания, сто хиляди неща може да прави. Но първо да тръгне на психолог/терапия. Ролята нa жертва трудно се пуска и да седиш с нея 24/7 пак ще се окаже, че не й е ок и дори да се скарате. Да не говорим, ще си затриеш младостта и перспективите. Радвайте се на живота, хора.

Плюс-> повтаряй си денонощно, ти не си “дете” на 10 години, зависимо от “мама”. Ти си самостоятелен възрастен човек. Побърквам се като хора на 20,30, 40 са наричани “деца”. Ми не не са, деца.

заплатата е само за нея и събира и спестява и не си позволява нищо, много пъти съм казвала да не се притеснява за пари аз винаги ще изпратя но и е под достойнство да вземе от мен което е адски тъпо, защото има възможност да отиде на екскурзия или почивка но не го прави а само пресмята колко е похарчила.

Maйката сега има възможност да общува, с когото пожелае. Реално, 9-10 часа са й заети покрай работата, там има с кого да се сприятели. После пазар, в къщи -домакинска работа, телевизия, може някакво хоби да завъди. Има съседки едно кафе да пие, пак ще отрепе 1-2 часа. Но тя мисли, че дъщеря й трябва да се тропне  вкъщи и да я забавлява. Майката е направила своите избори в живота, сега дъщеря й има същото право. Просто не се връзвай. Нито, ако дойде при теб, ще се разживее в чужбината. Просто, не  е такъв човек. Само ще ти напрегне връзката. На партньорите не им харесва да се съобразяват с някоя роднина. И никой няма да е доволен. Имам такива хора около себе си, реално са интровертни и дори да се сприятелят с някого, това не е задълго, защото не им се занимава, буквално не търпят хора.
Единственото, което можеш да направш е да й покажеш, че тя като не желае да общува с околните, за теб не е решение ти да се ангажираш с преместване обратно в България.

И мен този въпрос много ме вълнува.

Иначе, толкова единодушни отговори в тема отдавна не съм срещала. Авторке, дано това ти е красноречиво кое е правилното и да ти помогне да не се чувстваш виновна.
Сега чета и че тя има достатъчен доход и спестява. Тоест не харчи за забавления не защото няма, а защото явно така си е решила. Но ти се чувстваш виновно за нея и й предлагаш пари /тя отказва съответно/. Нея не можеш да я накараш, но предлагаш ти да посетиш малко психолог. Имаш чувство да се освободиш от това чувство за дълг и вина към нея! Самото замисляне дали да си зарежеш изцяло щастливия живот заради нея е безумно разбираш ли /не е болна и на легло не дай си боже/... Явно те е обработила несъзнателно през годините като дете.

Прочетох само 1ва страница, после ще дочета.
Майка ти те манипулира.
Аз, всъщност съм в нейната роля, не съвсем, но е вероятно да бъда (сега говори, че иска да учи висше там, но има още 3 години все пак. Нали знаете тийнейджърските желания какви са ).
Отглеждам дъщеря си сама от 10месечно бебе. Тя наистина е моето всичко!
Обаче.
Ако иска да живее в чужбина и там да се уреди ще я подкрепя. Да, иска ми се да е тук наблизо, да създаде дом, деца, семейство. И тук има чудесни възможности. Но, ако е решила да върви по пътя си в чужбина може да ми е мъчно, но никога няма да ИЗИСКАМ от нея да се връща. Никога няма да ѝ причиня в душичката това, което ти изживяваш в момента.
И да, аз съм много свързана тук, че дори и на почивка след няколко дни си искам лудницата в БГ. Сериозно. Не мога да вирея в чужбина.
Разбира се, ще се радвам да отивам на гости, да гледам внуци, ако това е желанието ѝ, но както тя няма право да иска аз да се местя, така и аз да искам да се установява тук.
Да, държавата ни е ужас, обаче... моята си е. Свикнала съм си. А и като си млад, имаш много повече шанс да успееш да се приобщиш и да си щастлив. А не е ли най-важното детето ти да е щастливо?
На първо място искам тя да е щастлива. После съм аз.

Мисля, че трябва да й кажеш, че окончателно си решила, че няма да се връщаш. Нека е наясно, да свикне с мисълта и да не таи надежди. Така ще си начертае сама пътя, дали при теб или какво да прави с живота си. Също съм на мнение да не се връщаш щом там се чувстваш щастлива и следваш пътя си. Не изпитвай вина, предложила си алтернативи, а тя да избира.

Майка ти си е добре. Здрава е, има работа, доходи, дом и живее както си иска. Само ти и липсваш и иска да сте заедно. Но ти си решила да живееш в чужбина. До голяма степен е било предвидимо, когато те е изпратила да учиш там и е била наясно,че вероятно така ще стане.
За съжаление много семейства са така, пък се справят, в днешно време има много начини комуникацията да е постоянна.

Гледай си твоя живот, ако ти си добре и майка ти ще е добре. Много и се вглеждаш, излиза ли, не излиза ли...  Майка ти прави своите избори, ти прави твоите.

Аз съм живяла с баща алкохолик и вечно оплакваща се от него майка. Доста време съм я жалила, предлагали сме и опции, но тя ИЗБРА да остане в тази ситуация, въпреки, че можеше да се махне. Майка ти си е избрала този начин на живот и каквото и да ѝ предлагаш като алтернативи, тя просто не те чува. Егоистът не си ти. Обясни и ясно, че за теб животът е където си. Като повдигне пак въпроса, казваш, вече го говорихме и сменяш темата. Абсолютно недопустимо е родител да изисква подобна саможертва. Тя дете ли е родила, или компаньон и санитар. Още нещо, нека знае, че при влошено здраве опциите са да дойде при теб или да се наеме човек. И, да,  имаш нужда от терапия, за да отработиш това чувство на вина.

Дори не съм си представяла, че може да има такива родители.

Преди мен са казали всичко, но за статистиката - още един глас за това да не се поддаваш на манипулации, и да си живееш живота там, където се чувстваш добре

Разбирам, че докато сте били жертва на домашно насилие, сте се държали здраво една за друга, и така сте оцеляли, но това вече е минало. Травмите се отработват, надживяват, и животът продължава. Такъв вид връзка на зависимост (ти си моето всичко и аз не виждам смисъл в живота без теб) не е здравословна в никои отношения, независимо дали партньорски или родител-дете.

Повечето (щях да напиш "всички", но не е реалистично) родители обичат децата си, и при излитането им от дома, преживяват някаква форма на криза. Има си и описан "синдром на празното  гнездо", има и завишен брой разводи в този период - когато партньорите осъзнаят, че единствено децата са ги свързвали, и нямат нищо общо помежду си. Нито майка ти е единствената на света, която изпитва тази липса, нито ти си единствената на света, потърсила щастието си в друга държава.

Родителят е този, който трябва да е зрелият, мъдрият, и да направи това отделяне естествено, а не да го превръща в драма и бреме за децата си. Когато ролите се обърнат, и родителят влезе в ролята на детето, това е изключително вредно и нечестно за детето. Да не говорим колко е инфантилно и егоистично.

Моят съвет е да заявиш ясно и категорично на майка ти, че нямаш намерение да се връщаш. Независимо как реагира, ще го осмисли, ще го преживее и ще свикне. Ако и даваш уклончиви отговори и поддържаш надеждата и, или още по-зле - създаваш и фалшиви илюзии - недей, правиш лоша услуга и на двете ви.