Трябва ми съвет - майка ми иска да се прибера в България

На възраст около 60 никой вече не се променя.

А защо не се е обадила на спешния телефон, бърза помощ или полицията? И да е успяла да се свърже с майка ти, пак е щяло да се стигне до бърза помощ.

Не, че не познаваме хора, които отиват на друг континент или държава при децата си. Обясняваме, че всеки човек е различен и не всеки иска да иде на ново място. Моите баба и дядо не само отказаха да идат в чужбина, ами отказаха и в София да идат, в празен апартамент с две спални с централно парно и топла вода и на партер. Даже нямаше да живеят с някоя от нас, защото нас ни нямаше. Апартаментът беше до Медицинска Академия и Пирогов, където колеги на майка можеха да им помагат като се разболеят. Останаха си в техния апартамент в Стара Загора, с електрически бойлер и отопление на нафта, въглища или дърва, които трябваше да се мъкнат до четвъртия етаж пеша, защото асансьор в блока им изобщо няма. Другото беше да се отопляват на ток, но не се постигаше същата температура в люта зима.

Разиграваха майка ми, която веднъж седя 2 или 3 месеца като оперираха баба ми и пак в София, но трябваше да ходи да ги мъкне и да се занимава с тях. На дядо ми отказали пейсмейкър в Стара Загора, защото бил стар. Майка ходи да го купува и да го слагат в София.

Предлагали сме да дойдат при мене в Англия, но баба ми не искаше, че било влажно и щяла да хване ревматизъм. Майка им предложи Либия, но дядо ми не искал да ходи потен и да седи наврян на климатик. Направиха луда майка ми да се пенсионира и да отива при тях, но те да си живеят на къщата и да си умрат в леглото. Те спяха в различни стаи и за нея даже стая нямаше там.

И не става дума за прости или никога непътували хора, а за знаещи по 4 и 5 езика хора, които като млади са живели в чужбина без да се оплакват. Техни съседи и приятели заминаха да живеят при децата си без език, без да са ходили на гости даже, без да са излизали в чужбина.

Свекърите също не искаха в Европа до децата си и 90г ми свекърва си живее сама след смъртта на свекъра.

А и 1 милион такива да познаваме, майката на авторката няма да е като тях.


Не и на 58г, съжалявам. Все едно мене някой да ме кара да започна да карам колело, да играя бадминтон, видео игри и да науча японски. Дъщеря ми ме кара да правя всичко гореизброено. Познай дали се съгласявам и ако случайно опитам, какво се получава!

Изясни ми се картинката.
Жената е функционално неграмотна и тесногръда. Такива хора са като лепки, обсебващи, все им е скучно, не знаят какво да правят с живота и времето си. И аз бих я избягвала.
Ако не беше така, да си е намерила отдавна компания за пътувания и въобще забавления.
Леля ми е на 84, от години има "модерен телефон" и ФБ, а тази на 58 не може да се справи?!
Да се оправя. Авторката да си гледа бъдещето и личния живот.
Майка ѝ има да работи още доста, няма какво да я мисли сега.

Аз се научих да карам колело на 45. Ама никой не ме е карал, само реших. Но, разбира се, не е задължително и другите да са като мен. По въпроса за възрастните хора, ами най- добре е всеки да си живее в къщата докато може. Тръгнали 70 годишни по чужбина да досаждат на децата си. После обидени, че се и връщат. Отделно създали напрежение между децата си и партньорите им.

За мен е добре на някаква възраст човек да свикне да си е самодостатъчен. Така може да оцени и общуването и да се възползва от свободата си, просто да намери и извлече най-доброто от това, което му предоставя живота.

Толкова много нови неща направих в живота ми след 45, че ми се струва невероятно, а тепърва още планирам поне до 75.

Прекрасно. Аз също. Само дето ти и аз и на 15, 20, 30 и 40г сме правили нови неща, а майката на авторката е кибичила в токсичната връзка.

Забелязах, че разведените късно, чийто живот от 20-30 до 50 или 55г е минал с насилник и децата са много по-неоправни и имат много по-труден и гаден живот от самотните майки, никога неженените, дори когато са били много по-добре финансово и материално, но не си обяснявам защо.

Леле, мале, и аз съм на 58 и направо не мога да повярвам какви (ограничени) връстнички имам. Ние с ММ не само, че много пътуваме, ами и недвижими имоти по различни държави освен БГ сме си купили. Откак "открихме" дистанционната работа, нищо не ни държи вързани в София, кеф ти тази седмица в Гърция, кеф ти следващата другаде...

...
Единия от най-сериозните уроци в живота е да се научиш да казваш НЕ, колкото по-рано, толкова по-добре. Емоционални изнудвачи винаги има и ще има, твой собствен избор е доколко ще им позволиш да ти влияят.

...
Проява на неуважение към собственото ти дете е да настояваш то да живее с теб. След навършване на 18 г. детето е вече отделно, самостоятелно домакинство.

...
Преживяното домашно насилие няма нищо общо с нейното поведение. А нейният натиск да те върне в България е психически тормоз.

 
Радвам се за вас. Но и за пътуване, и за купуване на имоти трябват пари. Ако вие с ТМ имате възможности, то други към 90% от жените в Бг. не разполагат с подобни средства. Дистанционната работа не винаги е възможна - как да работи дистанционно готвачка, аптекарка, мед. сестра, учителка по напр. трудово и пеене, секретарка, служител в банков салон и подобни.
То вярно - кой за каквото е учил и както си е постлал.

Това, което работя, съм го научила след завършване на висшето образование. И продължавам, независимо от възрастта, да научавам всичко ново в моята професионална сфера, както и в други сфери.

За постилането си много права. Винаги береш плодовете на това, което си си постлал.

Всички хора са различни и имат различен потенциал за справяне. Това, че един може нещо, не означава, че всички го могат.

Всичко това звучи като класически случай на заучена безпомощност, много често явление при жертви на насилие, но е и манипулативна тактика. Можеш да прочетеш онлайн за какво става въпрос. Добре ще е да поговори с професионалист майка ти, стига да има в нейния град и да се навие, което ще е най-трудната част.

Стигнала си толкова далеч сама, чувстваш се добре, уредила си си живота, не го съсипвай заради майка си.
Разбирам, че си емпатична към нейното положение, но не е твоя отговорност нейната самота. Ще сгрешиш ако я послушаш и се върнеш.
Тя дори дистанционно се опитва да ти скапе щастието, камо ли да се върнеш, ще те съсипе психически и ще затънеш с нея. Недей.

Тя се е свързала по телефона с баща ми, питала за майка ми, той ѝ е казал, че още е на екскурзия и тя затворила. От срам в какво положение е и, че не е послушала майка ми да остане при тях, не му е казала за състоянието си. Камо ли да вика външен човек или бърза помощ. После сама казваше, че вече не е за сама.