Не мисля, че е заболяване, а лош навик.
Майката е живяла с години покрай мъж насилник, който не се е вълнувал от нея и нуждите ѝ. Тя се е старала да е тиха, кротка и не инициативна, за да не го дразни. Но е бил там и не се е чувствала сама.
Сега продължава да живее тихо и кротко, просто иска да има някой наоколо, с който не е важно дали се разбира или не, а да е просто присъствие.
А може би някое скарване я кара да усеща внимание. Психолозите казват, че жените, които живеят в насилие, с времето изработват такава защитна стратегия, че всяко повишаване на тон и всеки скандал им създава погрешно усещане, че на човека му пука за тях. Затова ходи при майка си и няма против да се карат.
Не съм обаче психолог. Това съм чела любителски покрай случаи с насилие при наши клиентки, които са казвали същото.
Може би има шанс да живее, но трябва да срещне нов мъж, а това надали ще се случи, защото тя не излиза, че да го срещне.
Фрау, майката е на 58, но бабата вероятно е на около 80.
Майката е живяла с години покрай мъж насилник, който не се е вълнувал от нея и нуждите ѝ. Тя се е старала да е тиха, кротка и не инициативна, за да не го дразни. Но е бил там и не се е чувствала сама.
Сега продължава да живее тихо и кротко, просто иска да има някой наоколо, с който не е важно дали се разбира или не, а да е просто присъствие.
А може би някое скарване я кара да усеща внимание. Психолозите казват, че жените, които живеят в насилие, с времето изработват такава защитна стратегия, че всяко повишаване на тон и всеки скандал им създава погрешно усещане, че на човека му пука за тях. Затова ходи при майка си и няма против да се карат.
Не съм обаче психолог. Това съм чела любителски покрай случаи с насилие при наши клиентки, които са казвали същото.
Може би има шанс да живее, но трябва да срещне нов мъж, а това надали ще се случи, защото тя не излиза, че да го срещне.
Фрау, майката е на 58, но бабата вероятно е на около 80.
И аз си правя изводи за хората, които оправдават подобно поведение, и гледам да ги избягвам. 
