Зависи от човека. Моята съседка е на 93 и е в такава форма, никой не може да й даде годините. Живее сама, по настояване на сина й един път седмично идва жена да чисти. Даже има сили да прави интриги и да тормози доста хора.
- Публикувана: 29 юни 2025, 21:52 ч.
- Последно мнение: 11 юли 2025, 16:26 ч.
Трябва ми съвет - майка ми иска да се прибера в България
Няма универсално решение. Баща ми почина на 63 от инат да не го настаня в дом за болни хора, защото си беше навил на пръста, че трябва аз да ида в неговия град, да живеем в гарсониера от 36 квадрата и да го гледам и най-важното да му правя компания и забавлявам за да не му е скучно. Рязко забрави факта, че не сме виждали от 29г. (откакто аз бях на 9), факта, че аз имам семейство и дете и работя и живея на 300км. от него. От инат да стане на неговата, почина в пожар в дома си.
Родителите ми бяха на 75+, когато се преместиха при сестра ми. Живеят в съседни, но отделни апартаменти. Сестра ми е намерила баланса да ги гледа, но и да си има личен живот.
ПП Под преместиха имам предвид точно емигрираха. Живеят на 2500км от града, в който живееха в България.
ПП Под преместиха имам предвид точно емигрираха. Живеят на 2500км от града, в който живееха в България.
Ох, а моите родители, в комплект със свекърите ми даже, на 75+ се вдигнаха и се преместиха да живеят на другия край на страната (образно казано). И заявиха, че ще се оправят сами, въпреки възраст и проблеми. Вече 5+ години са доволни от избора си.
И досега ги майтапим, че явно им писна от деца, внуци и правнуци и затова избягаха.
И досега ги майтапим, че явно им писна от деца, внуци и правнуци и затова избягаха.
Вероятно имат и други роднини в България и затова са се върнали, защото на 95 няма как да се оправят сами.
Майката на авторката има само нея, така че живот и здраве, може и да отиде при нея, но ще е след доста годинки, тя има още да работи до пенсия и въобще е далеч от възраст, в която се налага обгрижване.
Майката на авторката има само нея, така че живот и здраве, може и да отиде при нея, но ще е след доста годинки, тя има още да работи до пенсия и въобще е далеч от възраст, в която се налага обгрижване.
Когато човек е на 85-90г, повечето му близки роднини са под земята.
Идваше рехабилитатор за сменените стави на жената. Чистачка или домакинска помощ допреди мъжът да умре нямаха и не искаха. За Коледа и НГ се събират със себеподобни.
Моят баща преди дни навърши 93г. След 90 годишнина, която отпразнува с 300 или 500 души в ресторант, не празнува извън дома. Почти не пътува в чужбина и пътува само и единствено по работа, свързана с професията му. Активен е социално, но е абсурд да се мести от жилището, което е обитавал 40г. Сестра му почина сама, в друго населено място. Тя и на гости с преспиване не отиваше при него. Той няма други братя и сестри. Няма племенници, аз съм далече. Малкото му братовчеди измряха или са зеленчуци.
За човек с 10 братя, 7 деца, 100 племенника и 40 внуци сигурно е различно.
На мен сякаш ми липсва малко предистория в историята.
От колко години са разделени родителите ти? Бяха ли разделени, когато ти напусна България? В голям град ли живеете или в по-малък, където всички се познават и одумват? Колко близки са тези роднини, с които майка ти се опитва да завърже контакт (значи тя все пак се опитва да излезе от изолацията си), но те нямат време за нея. И ако и най-близките ѝ ѝ отказват помощ, това в комбинация с чувството за срам от неуспешния брак съвсем я затваря в себе си и натиска в дупката ѝ. Да, манипулира те, но и явно крещи за помощ. Помисли дали няма с какво да помогнеш от дистанция. Предложих, макар и с половин уста, църква, но Есме го отхвърли, защото тя предпочитала партита. ОК, да не е църква, някаква група за разходки, народни танци, салса, доброволстване към БЧК. Нещо, което да ѝ даде друг смисъл и цел в живота. Там, в твоята чужбина сигурно има повече варианти за социализиране, нещо като идея не може ли да грабнеш?
Също така, може да си направи профил тук във форума и да си намери компания в темите за хобита и интереси. А може и да си измисли живота, за който е мечтала, да се хвали с него и дава съвети. Последното го пиша с намигане, но всъщност подозирам, че има съфорумки, които го практикуват.
С известно притеснение пиша нещо малко по-различно от общото мнение, но така го мисля. Мисля, че майката заслужава малко повече съпричастност. И подозирам, че ако беше куче, би получила повече. Разбира се, не намеквам изобщо авторката да се връща в България.
От колко години са разделени родителите ти? Бяха ли разделени, когато ти напусна България? В голям град ли живеете или в по-малък, където всички се познават и одумват? Колко близки са тези роднини, с които майка ти се опитва да завърже контакт (значи тя все пак се опитва да излезе от изолацията си), но те нямат време за нея. И ако и най-близките ѝ ѝ отказват помощ, това в комбинация с чувството за срам от неуспешния брак съвсем я затваря в себе си и натиска в дупката ѝ. Да, манипулира те, но и явно крещи за помощ. Помисли дали няма с какво да помогнеш от дистанция. Предложих, макар и с половин уста, църква, но Есме го отхвърли, защото тя предпочитала партита. ОК, да не е църква, някаква група за разходки, народни танци, салса, доброволстване към БЧК. Нещо, което да ѝ даде друг смисъл и цел в живота. Там, в твоята чужбина сигурно има повече варианти за социализиране, нещо като идея не може ли да грабнеш?
Също така, може да си направи профил тук във форума и да си намери компания в темите за хобита и интереси. А може и да си измисли живота, за който е мечтала, да се хвали с него и дава съвети. Последното го пиша с намигане, но всъщност подозирам, че има съфорумки, които го практикуват.
С известно притеснение пиша нещо малко по-различно от общото мнение, но така го мисля. Мисля, че майката заслужава малко повече съпричастност. И подозирам, че ако беше куче, би получила повече. Разбира се, не намеквам изобщо авторката да се връща в България.
Ама тя и при теб ще е пак такава. Насила не можеш да я промениш. Нито ще почне да излиза, нито нищо. Има хора, които така се плъзгат по живота.
Щом е жива и здрава, не я мисли.
Пък и щом баба имаш в България, майка ти съвсем няма да тръгне.
Близките ти постъпват разумно. Не може да си патерица на някой, който не иска да прояви активност и да му се молиш постоянно.
Щом е жива и здрава, не я мисли.
Пък и щом баба имаш в България, майка ти съвсем няма да тръгне.
Близките ти постъпват разумно. Не може да си патерица на някой, който не иска да прояви активност и да му се молиш постоянно.
Аз я уча на 'модерен телефон' ОТ 5 ГОДИНИ.... и нищо, не го използва и пак ще се прибера и пак ще ме кара да я уча и пак ще си тръгна и тя ще го остави да хваща прах..... Това е омагьосан кръг....
Майка ти е ужасна, явно роднините ти я знаят каква е и я отбягват, включително и собствената й майка. Няма какво да направиш, насила можеш да вземеш, не и да дадеш.
Най-здравословното и за двете ви ще бъде да разредиш контактите с нея до минимум и ясно да й заявиш, че ти нямаш намерение да се порибираш в БГ нито сега, нито за в бъдеще. Това може и да я подтикне да започне да си живее живота, а не да паразитира върху теб.
Най-здравословното и за двете ви ще бъде да разредиш контактите с нея до минимум и ясно да й заявиш, че ти нямаш намерение да се порибираш в БГ нито сега, нито за в бъдеще. Това може и да я подтикне да започне да си живее живота, а не да паразитира върху теб.
Майка ми 20 години отказваше да се научи на интернет. Накрая изведнъж й светна и сега става и ляга с таблета и телефона, пък е на 82. Гледа си разни клипчета, бомбардира всички с линкове, пише си с приятелки и обвинява тези, които не могат, че са старомодни. Така че никога не е късно да се научи.
Аз бих поговорила твърдо с бабата. Предполагам, че тя е в 80-те си. На тази възраст, за какво има толкова да се кара с дъщеря си!? Майката наистина има нужда от помощ - някой да е заведе да поговори със специалист, някой просто да говори нормално с нея, да я изслуша. Изобщо не я виждам да е в зона на комфорт, по-скоро се е свила дълбоко в черупката си, не смее да започне нищо ново от страх да не бъде отхвърлена за пореден път, както явно е отхвърелна от най-близките си. От друга страна, жената работи и си заделя средства, т.е. финансово не е зависима от дъщеря и други роднини. Т.е., прави нещо, при това съществено, за себе си. Възможно е и да има някакво недиагностицирано състояние/заболяване, което с възрастта се е изострило, нещо от тези, които в България се лекуват с груби, но пък много искрени забележки и класическото ни "стЕгни се!"
Знам, че темата е да успокоим дъщерята, оплювайки максимално майката, но на мен ми е жал за майката. Жив човек е!
Знам, че темата е да успокоим дъщерята, оплювайки максимално майката, но на мен ми е жал за майката. Жив човек е!
+1 за последното мнение, въпреки е принципно по-нагоре подкрепих дъщерята в общия хор. Едното не изключва другото. Тази жена не знам точно как й се е стекъл животът, но ми звучи плаха, затворена, нерешителна. Не мисля, че не иска да промени нещо, а не успява или не знае как, страх я е, не е смела и непукист, оттам не й се получава общуването и животът както би искала. Все едно се е предала. Вкопчва в дъщеря си и я търси като основна опора в живота. Може от всичко това да е и в някаква форма на депресия, но едва ли би си го признала, камо ли да се съгласи да поговори със специалист /психиатър, психолог или и двете/. А може да е много нужно.
Поведението й към дъщерята е манипулативно, но как да кажа, не мисля че съзнателно умишлено действа като манипулатор. По-скоро е продиктувано от страх от самота и вик за внимание. За жалост не виждам особено полезен ход у авторката.
П.П. Пиша донякъде от личен поглед и опит в/у подобни отношения. Опитвам да погледна и от страната на майката с обяснение.
Поведението й към дъщерята е манипулативно, но как да кажа, не мисля че съзнателно умишлено действа като манипулатор. По-скоро е продиктувано от страх от самота и вик за внимание. За жалост не виждам особено полезен ход у авторката.
П.П. Пиша донякъде от личен поглед и опит в/у подобни отношения. Опитвам да погледна и от страната на майката с обяснение.