Не можах да преглътна, че някои неща, които тук са даденост, там бяха недостижим лукс и за местните от средната класа.
Като си млад правиш такива неща без много да му мислиш в дългосрочен план.
- Публикувана: 30 юни 2025, 14:27 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2026, 15:28 ч.
Защо Не емигрирахте?
Хм, кои са тези обстоятелства?
Някои, и като по-зрели, правим нещата по същия начин.
Имам няколко познати семейства, които се пенсионираха навън и се върнаха в България. Тук си получават тамошната пенсия, живеят в собствени къщи в по-малки градове и имат спокоен живот и достатъчно средства.
Баба ми има една позната,с която се събират на сладкарница, и тя се е върнала в България след пенсиониране.Работила е в Швейцария като Altenpflegerin (грижела се е за хората в старчески дом).
Така че случаи всякакви има.
И аз не разбирам хора,които без грам познания по немски са успели в рамките на 4-5 месеца да изкарат сертификат C1,но…
Като си млад правиш такива неща без много да му мислиш в дългосрочен план.
Това е страхотно!
Аз в същата ситуация - никога не бих тръгнала сега по някакъв си мъж! С уреден живот - ха, да си гледа работата!
А преди 15г - защо пък да не си напусна хубавата работа - най-много да се върна.
))
Чакайте, нали сега е модерно схващането, че трябва да си сменяш работата на всеки 2 г., за да избегнеш зациклянето и влизането в рамките на комфорта.
Склонна съм да мисля, че има нещо вярно в тази теория. На мен промените (от всякакво естество) винаги са ми се отразявали супер на енергията, креативността, оптимизма, мирогледа. И колкото повече годинки се трупат, толкова повече се засилва тази тенденция при мен.
Склонна съм да мисля, че има нещо вярно в тази теория. На мен промените (от всякакво естество) винаги са ми се отразявали супер на енергията, креативността, оптимизма, мирогледа.
И колкото повече годинки се трупат, толкова повече се засилва тази тенденция при мен. 
Къде ме върнахте с тази тема!
Единственият момент, в който искахме да емигрираме с моя мъж, беще 2000 току що завършили университет. Спомням си, че кандидатствахме за работа във Финландия. Не помня защо не заминахме.
Успяхме да се оправим тук.
Сега имам всичко, за което съм мечтала.
Не ламтим за много-детето ни получава образованието, което иска в чужбина, не се тревожа ако ме заболи зъб, какво ще правя(дано не ни сполетяват болести) , част от храната си я отглеждаме в нашия двор, искаме екскурзия у нас или в чужбина-няма проблем, наблизо сме до възрастните родители.
Честно казано бих емигрирала само ако някога детето остане завинаги в чужбина и съм сама.
Единственият момент, в който искахме да емигрираме с моя мъж, беще 2000 току що завършили университет. Спомням си, че кандидатствахме за работа във Финландия. Не помня защо не заминахме.
Успяхме да се оправим тук.
Сега имам всичко, за което съм мечтала.
Не ламтим за много-детето ни получава образованието, което иска в чужбина, не се тревожа ако ме заболи зъб, какво ще правя(дано не ни сполетяват болести) , част от храната си я отглеждаме в нашия двор, искаме екскурзия у нас или в чужбина-няма проблем, наблизо сме до възрастните родители.
Честно казано бих емигрирала само ако някога детето остане завинаги в чужбина и съм сама.
По темата. Преди 20+ години поживях за известно време в Испания. Ами явно не е било моето. После се омъжих тук, родиха се децата и не можех да си представя да се местя с деца.
В момента избутвам един мързелив 7 класик и хич не го виждам извън БГ.
Имам приятелка, която ме е канила в Нидерландия, на същата работа, която работя и тук. Ще ми се, ама имам задължения.
В момента избутвам един мързелив 7 класик и хич не го виждам извън БГ.
Имам приятелка, която ме е канила в Нидерландия, на същата работа, която работя и тук. Ще ми се, ама имам задължения.
Тангента на темата. Прави ми впечатление, че и преди, и сега, има много хора, които насърчават децата си да излязат в чужбина за образование и живот след това. Преди доста много години в дискусия за емиграцията Mamma беше написала нещо в смисъл на, не ми се струва редно да насърча децата си да емигрират в чужбина, ако самите ние нямаме кураж да го направим, тогава защо го изискваме от децата си. По онова време и през ум не ми минаваше, че ще реша да се преместя в друга държава, но ми остана в главата, и ми се вижда правилно.
Имам няколко познати семейства, които се пенсионираха навън и се върнаха в България. Тук си получават тамошната пенсия, живеят в собствени къщи в по-малки градове и имат спокоен живот и достатъчно средства.
Баба ми има една позната,с която се събират на сладкарница, и тя се е върнала в България след пенсиониране.Работила е в Швейцария като Altenpflegerin (грижела се е за хората в старчески дом).
Така че случаи всякакви има.
И аз не разбирам хора,които без грам познания по немски са успели в рамките на 4-5 месеца да изкарат сертификат C1,но…
Тази бабина приятелка, нито се е била устроила там, нито интегрирала, нито семейството й е там, нито е градила бъдещето му там... за какво й е да остава. Тя не е била емигрант, а най- общо гастърбайтер.
Бу, може и така да е.
Ние с моя мъж просто подкрепяме дъщеря ни. Тя си избира къде и какво да учи.
Засега даже е категорична, че в крайна сметка ще се върне у нас. Дори не в София, където даже има предложение за реализация, а вкъщи. Ще видим!
Ние с моя мъж просто подкрепяме дъщеря ни. Тя си избира къде и какво да учи.
Засега даже е категорична, че в крайна сметка ще се върне у нас. Дори не в София, където даже има предложение за реализация, а вкъщи. Ще видим!
И аз се опитвам да кажа на децата, че имат избор, че могат да учат и навън, цял ЕС им е на разположение. Но разбира се, това изисква усилия и определена смелост, да излезеш, да пробваш. За мен никога не е било голям проблем да мисля по тоя начин и да не се съмнявам, че може да стане, но те са различни хора от майка си и примерно като кажа, ето, иди в една Норвегия - ама езика, ама времето, ама никой не познавам... така е, прави са, но за мен е "е, чудо голямо", а за тях е наистина голямо чудо
) 
Има разлика да насърчиш от да децата да емигрират в чужбина, до да отида да учат и да се възползват в чужбина от наученото.
Ако е завършил за самолетен инженер извън България, не виждам какво ще се реализира тук толкова добре.
Както писах по-горе има огромна разлика да емигрирам аз с бг образование и да се боря на пазара в чужбина и да го прави студент завършил в Европа, карал стаж там и изградил приятелства и среда още от 19 годишен.
Нямат общо двете неща.
Нашето поколение нямаше много опции за учене в чужбина и виждам разликата. Да сега служебно мога да сменя държавата като ще ми платят да се преместя заедно със семейството си, но ще загубя много от нещата, които имам тук.
Витоша ми е на една ръка разстояние.
Морето е на 3 и половина час, както българското така и гръцкото. Ходенето на спа ми е любимо.
Внезапното събиране с приятели след работа също.
Хждя достатъчно чужбина както за удоволствие така и по работа и не е за мен и моята душа към момента.
Ако е завършил за самолетен инженер извън България, не виждам какво ще се реализира тук толкова добре.
Както писах по-горе има огромна разлика да емигрирам аз с бг образование и да се боря на пазара в чужбина и да го прави студент завършил в Европа, карал стаж там и изградил приятелства и среда още от 19 годишен.
Нямат общо двете неща.
Нашето поколение нямаше много опции за учене в чужбина и виждам разликата. Да сега служебно мога да сменя държавата като ще ми платят да се преместя заедно със семейството си, но ще загубя много от нещата, които имам тук.
Витоша ми е на една ръка разстояние.
Морето е на 3 и половина час, както българското така и гръцкото. Ходенето на спа ми е любимо.
Внезапното събиране с приятели след работа също.
Хждя достатъчно чужбина както за удоволствие така и по работа и не е за мен и моята душа към момента.
Не съм емигрирала, защото...
1. Не ме влече да уча чужди езици. Винаги съм била така, от ученичка още. А това е основополагащо за емиграция.
2. На по-късен етап отмина и периодът когато съм била по-адаптивна т.е. по-млада. Колкото повече се трупат годините толкова човек започва да обича познати води и не е склонен да излиза от зоната на комфорт. На 20 всичко приемаш за забавление, на 30 вече е различно, на 40-50 пък съвсем.
3. Не искам да се адаптирам, за да се влея в общество, което колкото и да е чудесно, не е моето. Не искам да си променям обноските, начина на живот.
4. Много приятели и познати заминаваха или се връщаха от чужбина. Свалих розовите очила. Далеч не всичко е като във филмите. Не желая да ме преглеждат по телефона или да чакам с месеци за обикновен преглед. Не желая да говоря по-тихо отколко говоря обикновено. Не желая безвкусни плодове и зеленчуци. Не желая къщичка с мокет и имитация на камина, харесвам си тази, останала от родителите ми. Не желая да нямам фиксирана отпуска или да работя някъде където се счита за нормално да отидеш поне половин час по-рано на работа (Япония)
Иначе обчам да гледам за забаление обзори на различни държави. Горещо препоръчвам на един украинец Andrey Burenok You Tube канала. Има филмчета за десетки държави. Обожавам да ги гледам. Но да отида там - не е моето.
1. Не ме влече да уча чужди езици. Винаги съм била така, от ученичка още. А това е основополагащо за емиграция.
2. На по-късен етап отмина и периодът когато съм била по-адаптивна т.е. по-млада. Колкото повече се трупат годините толкова човек започва да обича познати води и не е склонен да излиза от зоната на комфорт. На 20 всичко приемаш за забавление, на 30 вече е различно, на 40-50 пък съвсем.
3. Не искам да се адаптирам, за да се влея в общество, което колкото и да е чудесно, не е моето. Не искам да си променям обноските, начина на живот.
4. Много приятели и познати заминаваха или се връщаха от чужбина. Свалих розовите очила. Далеч не всичко е като във филмите. Не желая да ме преглеждат по телефона или да чакам с месеци за обикновен преглед. Не желая да говоря по-тихо отколко говоря обикновено. Не желая безвкусни плодове и зеленчуци. Не желая къщичка с мокет и имитация на камина, харесвам си тази, останала от родителите ми. Не желая да нямам фиксирана отпуска или да работя някъде където се счита за нормално да отидеш поне половин час по-рано на работа (Япония)
Иначе обчам да гледам за забаление обзори на различни държави. Горещо препоръчвам на един украинец Andrey Burenok You Tube канала. Има филмчета за десетки държави. Обожавам да ги гледам. Но да отида там - не е моето.
И мен ме изненадва колко много хора имат погрешна представа за живота в другите държави.
Препоръчани теми