Защо Не емигрирахте?

  • 38 559
  • 1 309
  •   1
Отговори
# 120
  • 🌊
  • Мнения: 1 412
Когато бях по-млада имах възможност да живея в чужбина по програма. Хареса ми, но след това се сблъсках с действителността и се оказа, че с по-лошо здравна система и много по-висока цена на живот аз щях да мизерствам. И не ми беше ок. Предлагаха ми като възможност и Германия, дори един германец каза, че съм щяла да бъда перфектния емигрант, от тези, които те искали, а не, които имали. Но аз вече бях уморена.
Честно казано не съжалявам, че съм в България. Намирам здравната система за пъти по-добре устроена, изплатих си апартамент, имам добре платена работа. Влюбих се, сега съм бременна, ще купуваме апартамент. Той също има добре платена нишова работа и не му се мърда. На под час до семейството си съм, което ми е безценно.
Имам и доста завърнали се колеги.

# 121
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 24 309
мисля, че с теб имаме различни понятия за успели хора в чужбина. но ако искаш, пиши мнението ми на някаква среда/обкръжение и разни там неща. не можеш да ме убедиш, че хората не бягат от БГ заради пари. както и че всеки мигрант е успял да си нареди живота от раз в чужбина и в листата за Нобелова награда за постижения. познавам и достатъчно успели, по моите критерии, за да споделя мнение.

Доста вдигна летвата с разбиране за успял българин = да попаднеш в списъка за Нобелова награда, по тоя критерий и аз не познавам нито един успял българин, а като се замисля, въобще нито един човек, без значение народност.
Очакването да емигрираш откъдето и да е, където и да е, и да си наредиш живота от раз е нереалистично. Човек в друг град да се премести, му отнема време да се нагласи и да свикне, какво остава за друга държава.
Но да кажем, че аз разбирам под успял в живота човек, българин или не, този, който работи работа, която не му е неприятна (не вярвам в изхвърляния "обичай работата и няма да работиш и един ден", глупости). Да изкарва достатъчно пари, за да живее без лишения (не говоря в лукс, въпреки че не е лошо) и да може да си позволи почивка по свой вкус, без да влиза в заеми/кредити. Да може да си купи жилище, или да наема самостоятелно без финансови лишения, според какъвто е приетият стандарт (например знам, че в Германия често стандартът е да се наема, докато в Англия е да се купува собствен имот, извън Лондон т.е.)

Общо взето същите критерии, които имам за успели хора в България. Да емигрираш в чужбина отдавна е просто преместване на място, което по една или друга причина ти резонира с вътрешните настройки в даден момент, не е някакво велико и невероятно събитие, което драматично трябва да те отличи от сънародниците ти, останали да живеят в България.
Ти как разбираш "успял човек"?

# 122
  • Мадрид / София
  • Мнения: 7 187
Прави ми впечатление, че доста испанци се изнасят и към азиатските страни (Тайланд например), а за нас българите като че ли тази дестинация много не ни влече, а е много красиво на някои места.

# 123
  • Мнения: 22 577
Мен би ме било страх да се заселя в Тайланд Simple Smile

# 124
  • Мнения: 607
Понеже в темата се спомена за завръщащи се от чужбина пенсионери, просто не ми се вярва, че има такива. Здравната ни система е подходяща за млади хора, за хора без хронични заболявания и за платежоспособни такива.
Емиграцията не е просто хрумване или импулс, който се изпробва. Успешна е емиграцията при хора, които са много мотивирани и са готови яко да се трудят. Колкото човек е по-доволен от себе си, или от това което е постигнал, толкова повече харесва мястото и живота си. Никой не зарязва живот, от който е доволен.

# 125
  • София
  • Мнения: 19 315
Имам няколко познати семейства, които се пенсионираха навън и се върнаха в България. Тук си получават тамошната пенсия, живеят в собствени къщи в по-малки градове и имат спокоен живот и достатъчно средства.

# 126
  • Мнения: 1 707
Преди доста години бях на студентски обмен в "бяла" държава. На място се оказа не толкова бяла. Не можах да преглътна, че някои неща, които тук са даденост, там бяха недостижим лукс и за местните от средната класа. Върнах се много щастлива тук и от тогава чужбината за мен е само за екскурзии и почивки, но не и за постоянен живот. Не съм готова да си жертвам комфорта, за да може майка ми да се хвали пред комшийките колко съм успяла в чужбина. И за бога, ако ми се наложи някога да емигрирам, първото, което ще проуча, е местния климат и колко пъти на ден вали.

# 127
  • Мнения: 18 563
Писахте, че се емигрира основно по финансови причини. Така е, но финансовите причини на инженера са  едни, на шофьора - други. Иначе са все финансови, да.

# 128
  • Мнения: 1 959
Имам няколко познати семейства, които се пенсионираха навън и се върнаха в България. Тук си получават тамошната пенсия, живеят в собствени къщи в по-малки градове и имат спокоен живот и достатъчно средства.

Аз познавам англичани и немци, които са дошли тук след пенсиониране. Добре им е.

# 129
  • Мнения: 20 852
Понеже в темата се спомена за завръщащи се от чужбина пенсионери, просто не ми се вярва, че има такива. Здравната ни система е подходяща за млади хора, за хора без хронични заболявания и за платежоспособни такива.
Емиграцията не е просто хрумване или импулс, който се изпробва. Успешна е емиграцията при хора, които са много мотивирани и са готови яко да се трудят. Колкото човек е по-доволен от себе си, или от това което е постигнал, толкова повече харесва мястото и живота си. Никой не зарязва живот, от който е доволен.

Зависи какви пенсии получават там и как са се устроили, преди да се пенсионират. Ако не са успели да си купят имот и са с пенсия, близка до минималните, в чужбина трудно се живее. Да не кажа, направо си е мизерия.

# 130
  • Мнения: 9 394
Ние имаме приятелски семейства, които след пенсия се върнаха в България. Живеят си добре.

# 131
  • Мнения: 329
Понеже в темата се спомена за завръщащи се от чужбина пенсионери, просто не ми се вярва, че има такива. Здравната ни система е подходяща за млади хора, за хора без хронични заболявания и за платежоспособни такива.
Емиграцията не е просто хрумване или импулс, който се изпробва. Успешна е емиграцията при хора, които са много мотивирани и са готови яко да се трудят. Колкото човек е по-доволен от себе си, или от това което е постигнал, толкова повече харесва мястото и живота си. Никой не зарязва живот, от който е доволен.

Ако някой се връща като пенсионер, значи наистина не му е харесвало там, където е, защото хората като оставяваме все повече не ни се мести.

Аз като заминавах първата ми фирма беше много международна. Сигурно 90% от хората се бяха преместили по любов. На години бяхме между 25-30, някои с доста дълъг стаж, хубава работа и т.н. Като си млад правиш такива неща без много да му мислиш в дългосрочен план.
Аз заминах за 1-2 години да видя как е, после бързо стават 5-10-15.

# 132
  • София
  • Мнения: 3 079
Имам няколко познати семейства, които се пенсионираха навън и се върнаха в България. Тук си получават тамошната пенсия, живеят в собствени къщи в по-малки градове и имат спокоен живот и достатъчно средства.
И аз имам такива познати, както и други, които всеки момент чакат пенсиониране в чужбина и се връщат. Нямат търпение, казват. Не говорим за мизерстващи хора изобщо - инженери, работещи по специалността си и добре реализирани отвъд океана, с имоти, коли и т.н.

Съгласна съм и с едно от горните мнения, че неща, които в България имаме за даденост, в чужбина нерядко са трудно достъпни или скъпо заплатени. Например разни таксички за сядане на маса в ресторант или за посещение на тераска с гледка. Бях изумена от какви неща в някои туристически държави опитват да изкарат пари и даже им се получава. В България много такива базисни услуги са напълно безплатни и дано не стигат тези практики тук, наистина.
Примери в здравеопазването, комуникациите и т.н. също могат да се дадат.
Удивително е на моменти до каква степен не сме способни да оценим позитивите на държавата си.

# 133
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 24 309
Това са просто местни особености, не бих казала, че са позитиви или негативи? В България е прието да се оставя бакшиш в заведение; в САЩ е прието да се оставя минимум 15-20%, обидно е да се остави малък бакшиш, и вече се срещат куриози като машина за селф чекаут да те поканва да оставиш бакшиш; в Англия са ме гонили, за да ми върнат ресто, оставено като бакшиш, с немалка доза възмута, наистина не е прието да се оставя като практика, и ако се оставя, е най-често в ресторант и малка сума, която се приема с благодарност, но не е очакване. Просто локални различия, не са непременно плюс или минус в моите очи.

# 134
  • Мнения: 9 394
Не е вярно, че ако се върнеш като пенсионер, значи не ти харесва държавата, в която си. Има много други причини. Ние, ако решим да се върнем ще бъде заради дъщерята и внуците, не че тук не ни харесва и не по финансови причини. Това не го мислим, че има време.

Общи условия

Активация на акаунт