Преди няколко години бях на бригада в Англия за лятото. Тя все още беше в ЕС. Толкова много исках да остана, че последният ден плаках на летището, че се прибирам(трябваше да се прибера, защото бях последна година в университета и исках да си завърша). Много доволна бях от всичко - работа, в която те забелязват според способностите; възнаграждение; стандарт на живот; отношението дори на британците и чужденците към мен - винаги мили и дружелюбни, помагали са ми без никаква причина. Имах възможност за постоянен договор и т.н. В крайна сметка се прибрах в България с намерението да се върна след 1 година, когато завърша университета. Е, не се получи според плана, животът ми потръгна в друга посока, но не съжалявам, защото така е трябвало(вярвам в предопределените неща и че всичко се случва с причина). Малко след като се прибрах, започна да се говори за Брекзид и това беше явен знак, че е трябвало да остана.
- Публикувана: 30 юни 2025, 14:27 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2026, 15:28 ч.
Защо Не емигрирахте?
Здравейте, пускам тази тема, защото напоследък ми е актуална.
Бях на място, на което много хора мечтаят да живеят и осъзнах колко не е моето. Напоследък и аз размишлявам защо не емигрирах.
Вие защо мислехте да емигрирате и се отказахте? Харесва ли ви животът ви в България?
Бях на място, на което много хора мечтаят да живеят и осъзнах колко не е моето. Напоследък и аз размишлявам защо не емигрирах.
Вие защо мислехте да емигрирате и се отказахте? Харесва ли ви животът ви в България?
Аз обаче съм много превързана към семейството и приятелите си. Нито по-високите доходи, нито по-сигурната среда, нито което и да е друго неоспоримо предимство, за мен не можеше да изкупи загубените моменти с близките ми. Събиранията със семейството ми, разходките под ръка с баба ми, женските вечери с приятелките ми от детинство, игрите между сина ми и племенниците ми и т.н. за мен са безценни и по никакъв начин не могат да се заменят с видео връзки и телефонни разговори.
Ако обърнем ролите – как би "звучал" мъж, който отказва да подкрепи успешната си в чужбина жена, защото (перифразирам): обожава да лови риба с дядо си на язовира, където се е плацикал като дете; непреодолимо го влекат софрите и наздравиците с първите му братовчеди по празници; раздумките с дългогодишни авери са едно от любимите му занимания? Честно, аз, ако чуя подобни аргументи от даден мъж, казани в ответ на възможността и желанието ми да градим живота си заедно, като двойка, бих отлетяла с 300.
Конформизмът не една и две глави е изял. Човек трябва и да рискува в този живот.
Цитат
Когато Джо от Алабама се премести в Джорджия, той става Джо от Джорджия. Името му, езикът му, разбиранията му са като на джорджианците. Докато когато Иван се премести в Германия нито едно от тези не му е като на германците. Айде да не е поостаряло за "старата Европа" емигранството.
Ох Боже, за теб той е Джо от Джорджия, но за Джорджианците си е Джо от блатата на Алабама.
Така на времето едно нафукано хлапе ми разправяше: виждаш ли вие там в България - всички говорите на един език, а ние тук имаме акценти (разбирай диалекти). Замълчах си и го сложих в графата неузрял мозък.
Това, че ти така си представяш света на еди кой си не означава, че този човек така го живее.
Алабамец в Джорджия е като плевенчанин във Варна. Докато българин в Германия е като албанец във Варна.
Цитат
Ох Боже, за теб той е Джо от Джорджия, но за Джорджианците си е Джо от блатата на Алабама.
кеф му Джорджия, кеф му другаде. Ако обикновен Иван от наше село с блато или без блато, отиде в братските' Швеция, Франция, Португалия, казваш е същото
Ами, не, не е. Факт.
Когато в началото на 1990 година всички побягнаха към Канада и където им видят очите, аз бях бременна и не посмях да помисля дори. После си казах, че е по-добре, и тук нещата ще потръгнат......сега съм вързана тук, вече на възраст и с хронични болести. Може би така е трябвало, предпочитам да гледам към това, което ми е останало.
В годините назад основното нещо, което не можех да си представя беше дните, в които виждам родителите и близките си да са преброени (то всичко е преброено, но е ясно какво имам предвид).
Иначе усещах някакво желание, в представите ми животът навън (може би най-вече САЩ и Канада ме привличаха) изглеждаше възможен.
Сега, въпреки, че родителите ми вече ги няма, въпреки, че не малко приятели са извън България... усещам привличане от мястото.
С всичките му кусури и прекрасности - това е моето място.
Иначе усещах някакво желание, в представите ми животът навън (може би най-вече САЩ и Канада ме привличаха) изглеждаше възможен.
Сега, въпреки, че родителите ми вече ги няма, въпреки, че не малко приятели са извън България... усещам привличане от мястото.
С всичките му кусури и прекрасности - това е моето място.
Много от приятелите ми в гимназията (аз съм с английска гимназия, завършена 90-те), емигрираха и не се върнаха. Много пъти ми е идвала мисълта. Основна спирачка е образованието на детето - приравняването на системите между държавите е много сложно, а завърши ли гимназия в чужбина, на практика ще се принуди да завърши и висше там. Та така. Оставаме.
И моите приятели са емигранти в САЩ, Канада, Европа. Преди години кандидатствах няколко пъти за зелена карта за САЩ, не бях изтеглена нито един път. Какво да се прави, нямам и толкова близки хора, които да ми подадат ръка в началото. Доколкото знам за САЩ, трябва да имаш семейство или някой, който да гарантира за теб, дори да си спечелил зелена карта. Иска ми се да вярвам, че детето ми ще бъде пълноправен гражданин на света и Европа. За мен остава надеждата, че ще мога да работя в чуждестранна фирма и да посещавам клонове на фирмата в други държави. Харесва ми в България, но е хубаво човек и да пътува командирован, на специализация...
Имах няколко възможности да емигрирам през различните години в няколко държави. Но, останах заради семейството, което вече беше факт.
Не мисля, че там някъде ще съм по- добре, както финансово, така и емоционално.
И тук живеем добре и имаме доста по- хубав, разнообразен живот и възможности .
Ако бях зле, може би щях да си осъществя и тази мечта.
Не мисля, че там някъде ще съм по- добре, както финансово, така и емоционално.
И тук живеем добре и имаме доста по- хубав, разнообразен живот и възможности .
Ако бях зле, може би щях да си осъществя и тази мечта.
финансовата част не е за пропускане. освен че българите ги недолюбват почти навсякъде, малцина са тези, които познавам извън БГ и са успели. под успели имам предвид - не живеят в типичното "гето" от българи и др мигранти, не са закачени на системата за помощи, децата им ходят в хубави училища, имат хубава работа и могат да си позволят да се връщат в БГ или да идат другаде на екскурзия няколко пъти в годината.
не знам защо, но съм останала с впечатление че основно бягат тези,които и в бг нямат хубава работа. но пък явно е по-престижно да си камериерка в шотландия или гледач на възрастни, отколкото тук. покрай родителите ми вс съседи имаха поне по 1но избягало дете - имаше такива дето се водеха нелегални в щатите, 20 години не се бяха прибирали от страх да не ги върнат в бг завинаги. ами, не са постигнали кой знае какво - крупие и домакиня. живеят на купони през повечето време. децата за сега нямало как в колеж да идат,освен ако не си спечелели стипендия. други пък в англия - не могат да си позволят детето на градина да пратят, били виснали на хранителната банка и се наложи да върнат в бг куче, което не могат да си позволят да гледат.
с ММ живяхме в началото в Белгия и Нидерландия (семейството му е основно в тези 2 страни). аз като студентка минах през Германия, Австрия, Австралия. харесва ми да пътувам, бих завела детето в Австралия да се научи да кара сърф, но не си се представям да живея 20 години там. работата на ММ е такава, че не може все от вкъщи да работи, но аз мога. ще се радвам скоро до може да прекарваме по месец-два извън бг семейно, но не бих се преместила трайно. не че в БГ сме цвете, но явно към момента си харесва живота и стандарта му тук. още животът в бг не ме е смачкал до там, че да искам да напусна и да бера ягоди или да чистя къщи някъде.
Дали не ти е такава средата и затова да имаш само такива наблюдения? Около мен всички, които са емигрирали навън, са с добри работи и доволни от живота си като стандарт, голямата част не са емигрирали по финанови причини. И аз не съм се преместила по финансови причини. Нито един от близките ми познати не е на помощи, предполагам го за само няколко бегло познати семейства са, но пак работят нормална работа, т.е. става дума по-скоро за хора с по-нисък финансов статус, където се налага допълване на бюджета с помощи, а не лежане на системата.
Интересно е това мислене, как всички българи, емигрирали в чужбина, чистят тоалетни и бършат задници в старчески домове, предвид, че много голяма част от тях работят разнообразни работи извън сферата на обслужване и поддръжка.
И това вечно клеймо с "добри" и "лоши" професии, под което разбираме престижни и не толкова, но това е друга тема
ами не знам за средата? по-скоро наблюдения. някои хора са докачливи на тема работа и мотиви за мигриране, ок. не живея в замък за сега, като дете живях в панелка. връщам се в провинцията от време на време. там е така - или си магазинерка в нон-стоп или с половинката отивате в англия. пенсионерите около родителите ми всички имат поне по 1 емигрант, който е избягал от ниската заплата.
мисля, че с теб имаме различни понятия за успели хора в чужбина. но ако искаш, пиши мнението ми на някаква среда/обкръжение и разни там неща. не можеш да ме убедиш, че хората не бягат от БГ заради пари. както и че всеки мигрант е успял да си нареди живота от раз в чужбина и в листата за Нобелова награда за постижения. познавам и достатъчно успели, по моите критерии, за да споделя мнение.
И в София ли има толкова много арабели?
Емигрира се не само по финансови причини. Тук нямаме никакво качество на живот. И да имаш пари от какво си заобиколен наоколо?
То за всеки е различно, едни заминахме отдавна, други останахте в Бг. Кой каквото му е дадено. Аз заминах, брат ми остана - така е трябвало да бъде.
Сега като се върна в Бг и само след седмица ми се иска вече да се върна в таз пуста чужбина. В София старите сгради (разбирай панелките) са толкова олюпени, че ми е тъжно да ги гледам. Радва ме зеленината в града, обаче е неподдържана и това не ми харесва. Работя в Испания каквото от малка съм искала да работя и съм доволна. Е, в началото беше трудно, с непостоянна работа, но трябваше нещо да се работи за да можеш да живееш. Бях с детето и трябваше да му осигуря що годе прилично съществуване. Постепенно нещата се подобриха и сега сме не по-зле от ако си бяхме в Бг. Малко преди да замина, много трудно си намерих работа, че искаха да си на 25 максумум на 30г и с 5 г стаж нещо абсурдно. За нас, които бяхме на 31г нямаше работа, освен да метеш входовете. После в квартала станаха няколко убийства (убиха Луканов и още други в чейндж бюрата) за кратко време и си казах, че детето ми няма да става пушечно месо на бандите. И така, когато се отвори възможност си взех детето и заминах.
Тук е моето място, в гадната чужбина.
Сега като се върна в Бг и само след седмица ми се иска вече да се върна в таз пуста чужбина. В София старите сгради (разбирай панелките) са толкова олюпени, че ми е тъжно да ги гледам. Радва ме зеленината в града, обаче е неподдържана и това не ми харесва. Работя в Испания каквото от малка съм искала да работя и съм доволна. Е, в началото беше трудно, с непостоянна работа, но трябваше нещо да се работи за да можеш да живееш. Бях с детето и трябваше да му осигуря що годе прилично съществуване. Постепенно нещата се подобриха и сега сме не по-зле от ако си бяхме в Бг. Малко преди да замина, много трудно си намерих работа, че искаха да си на 25 максумум на 30г и с 5 г стаж нещо абсурдно. За нас, които бяхме на 31г нямаше работа, освен да метеш входовете. После в квартала станаха няколко убийства (убиха Луканов и още други в чейндж бюрата) за кратко време и си казах, че детето ми няма да става пушечно месо на бандите. И така, когато се отвори възможност си взех детето и заминах.
Тук е моето място, в гадната чужбина.
Тук нямаме никакво качество на живот.
... не можеш да ме убедиш, че хората не бягат от БГ заради пари. както и че всеки мигрант е успял да си нареди живота от раз в чужбина ..
Основен проблем на „ненаредилите се“ -дебелоглавие, липса на гъвкавост и визия.
Но има ли чужбина без престъпност в момента? Не се заяждам изобщо, но гледам, че навсякъде си има проблеми с престъпления за съжаление...
Трябва да се излезе от рамката- пък ония си бият негрите, и от постулатите на ние и вие, родината и чужбината, за да се погледне мааалко по-широко. В днешно време няма емиграция в „западна Европа“, няма хАмерика...има мобилност, която адаптивните хора, не фиксират в рамка.
Доколкото знам за САЩ, трябва да имаш семейство или някой, който да гарантира за теб, дори да си спечелил зелена карта.
Бъркаш се, няма такова условие, ако си спечелил Лотарията.
Това важи само за случаите, в които твой близък роднина те спонсорира, за да емигрираш.