Имаме различни възприятия значи. За мен няма разлика, освен може би че у нас не сме стигнали тамошния етап на ескалация. Но сме много близо. Групичките с лошия поглед тук ги гледам посред бял ден в бели райони.
- Публикувана: 30 юни 2025, 14:27 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2026, 13:06 ч.
Защо Не емигрирахте?
"Емиграция" е остаряло и неточно понятие за жители на ЕС и еврозоната, които могат да пътуват свободно (без визови и др. изисквания) до практически всички страни без САЩ и Австралия.
Светът е друг, полети има по няколко пъти на ден, хората се местят, сменят работата си, после се връщат, ...
Светът е друг, полети има по няколко пъти на ден, хората се местят, сменят работата си, после се връщат, ...
С мигрантите положението също е много субективно. Има места, на които човек се чувства като в Кабул и само 5км. встрани положението рязко се променя. Ама ако човек се забие някъде с цел да мине по-тънко с наема, изобщо може и да не разбере, че има и друго. И отделно ситуацията може чувствително да се различава от град до град.
Хубава тема, между другото. За храната не го разбирам, както има пластмасова, така има и хубава, само че струва малко повече. И вкъщи си готвиш както ти душа иска. Ние се храним тук с вкусна храна. Много е важно в семейството да са на една вълна. Иначе трудно. Като се запознахме с моя мъж и му казах, че планирам да се местя в Германия, да си прави сметката. Той ми каза, че е живял преди там, знае немски и би се върнал с кеф. Така се получиха нещата.
Скрит текст: А защо не беше вашето това мечтано място?
[/spoiler]Здравейте, пускам тази тема, защото напоследък ми е актуална.
Бях на място, на което много хора мечтаят да живеят и осъзнах колко не е моето. Напоследък и аз размишлявам защо не емигрирах.
Вие защо мислехте да емигрирате и се отказахте? Харесва ли ви животът ви в България?
Бях на място, на което много хора мечтаят да живеят и осъзнах колко не е моето. Напоследък и аз размишлявам защо не емигрирах.
Вие защо мислехте да емигрирате и се отказахте? Харесва ли ви животът ви в България?
Скрит текст:
Аз лично никога не съм обмисляла да емигрирам. Може би така съм възпитана, имам и близки роднини, които се върнаха разочаровани от великата Америка.
България е малка, консервативна, пълна със земни и добри хора. Харесвам си я - природа, храна, климат, имаме си жилища и на море, и близо до планина, туризмът е достъпен и разнообразен. Както каза някой по-нагоре - тук си е мое, с всичките му недостатъци.
В чужбина ходим като туристи, харесва ми да разгледам и да се обогатя културно и всякак, но ... дотам.
Децата си също уча да уважават и обичат корените си, смятам, че е базов минимум.
Ако можем да ценим това, което имаме, ще можем и да просперираме като държава.
България е малка, консервативна, пълна със земни и добри хора. Харесвам си я - природа, храна, климат, имаме си жилища и на море, и близо до планина, туризмът е достъпен и разнообразен. Както каза някой по-нагоре - тук си е мое, с всичките му недостатъци.
В чужбина ходим като туристи, харесва ми да разгледам и да се обогатя културно и всякак, но ... дотам.
Децата си също уча да уважават и обичат корените си, смятам, че е базов минимум.
Ако можем да ценим това, което имаме, ще можем и да просперираме като държава.
Там, където отидох не ми хареса заради две неща - хората и храната. Просто не е моето, нито отношението на хората с доброто им възпитание, но голям фалш, нито пластмасовата храна. Няма да навлизам в подробности, харесвам възпитани хора, но лицемерието и липсата на приятели е нещо, което не мога да преглътна.
Странно е за толкова кратко време да се правят такива генерални заключение, освен ако и преди не си живяла отвъд океана.
Никога не съм искала да емигрирам. (Исках да уча в САЩ по едно време, но това са били някакви халюцинации, защото родителите ми нямаха пари за подобни начинания, а дори и да имаха никога не биха ме финансирали. ) Всички около нас, които емигрираха, го направиха по икономически причини. Към днешната дата не мисля, че живеят по-добре отколкото биха живяли в България, ако бяха останали тук. Дори за повечето подозирам, че щяха да са по-добре.
Пак казвам - със сигурност тези неща, които съм изброила ги има и в чужбина, но ако например има група за танци, вероятно ще е една, не е пълно с школи както тук и да можеш да избираш.
Аз обаче съм много превързана към семейството и приятелите си. Нито по-високите доходи, нито по-сигурната среда, нито което и да е друго неоспоримо предимство, за мен не можеше да изкупи загубените моменти с близките ми. Събиранията със семейството ми, разходките под ръка с баба ми, женските вечери с приятелките ми от детинство, игрите между сина ми и племенниците ми и т.н. за мен са безценни и по никакъв начин не могат да се заменят с видео връзки и телефонни разговори.
Ако обърнем ролите – как би "звучал" мъж, който отказва да подкрепи успешната си в чужбина жена, защото (перифразирам): обожава да лови риба с дядо си на язовира, където се е плацикал като дете; непреодолимо го влекат софрите и наздравиците с първите му братовчеди по празници; раздумките с дългогодишни авери са едно от любимите му занимания? Честно, аз, ако чуя подобни аргументи от даден мъж, казани в ответ на възможността и желанието ми да градим живота си заедно, като двойка, бих отлетяла с 300.
Конформизмът не една и две глави е изял. Човек трябва и да рискува в този живот.
Между другото, по отношение на мигрантите от арабски произход – оня ден точно мислих да ви питам в някоя тема тук, че сте по-осведомени от мен. Абе, в градинката пред НДК в събота вечерта имаше адски много групички от млади (20-/30-годишни) арабски момчета / мъже. Понеже с любимия си взехме по един коктейл и седнахме на централна пейка, нямаше как да не ми направи впечатление. Еми, сигурно покрай нас минаха поне 25 различни компании. Мяркаше се, макар и много рядко, по някой заблуден арабин със забулената си жена или майка.
Някой знае ли нещо по въпроса? Това новото хитово място, което са си харесали, ли е? Около джамията да не би вече местата да са разпродадени?
И, да, доста оглеждаха с онзи празен, блуждаещ поглед...
Много сте ми странни с довода в какво се били превърнали западните държави с пришълците от Близкия и Средния изток. Като дойдете в България, ще се сблъскате с такива шумни, смрадливи, бутащи се и неприятно изглеждащи маргинали, че преждеспоменуваните ще ви се видят като извадени от Короната и Костюмари.
Нашите са цвете на фона на тези. Сто пъти предпочитам българските мммм маргинали
Камъкът си тежи на мястото.
Ако си способен намираш начин да се наложиш и да те уважават.
Пак казвам - със сигурност тези неща, които съм изброила ги има и в чужбина, но ако например има група за танци, вероятно ще е една, не е пълно с школи както тук и да можеш да избираш.
Така е, съгласна съм. Мен си ме влекат българските неща, но не са популярни сред много хора. И със сигурност в чужбина има много по-добри ресторанти, плажове и куп други неща, затова и обожавам да пътувам в чужбина и го правя често. Но да живея там е друга бира. Единствените държави, в които съм си казвала “ей тука бих живяла!” са Англия и Испания.
И в София ли има толкова много арабели?
Цитат
Когато Джо от Алабама се премести в Джорджия, той става Джо от Джорджия. Името му, езикът му, разбиранията му са като на джорджианците. Докато когато Иван се премести в Германия нито едно от тези не му е като на германците. Айде да не е поостаряло за "старата Европа" емигранството.
Ох Боже, за теб той е Джо от Джорджия, но за Джорджианците си е Джо от блатата на Алабама.
Така на времето едно нафукано хлапе ми разправяше: виждаш ли вие там в България - всички говорите на един език, а ние тук имаме акценти (разбирай диалекти). Замълчах си и го сложих в графата неузрял мозък.
Това, че ти така си представяш света на еди кой си не означава, че този човек така го живее.