Защо Не емигрирахте?

  • 38 848
  • 1 309
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: 8 490
Не емигрирах, защото ми харесва да живея в България. Колкото повече пътувам, толкова повече ми харесва тук. Харесвам чуждата култура и храна, обичам да пътувам. Но да живея ми харесва тук, знам и други езици, но харесвам хората около мен да говорят на български. Учила съм в чужбина с идеята да се прибера. Тук са роднините ми и се чувствам като у дома си, иначе съм лесно адаптивна.
Някои хора казват, че който не е успял да се реализира в България емигрира. Естествено има хубави професии, които са много по-достойно платени навън, но ако човек е добре тук защо ми е да търси друго, все едно да сменяш мъжа си, ако се обичате. Ако има нещо, което не ти харесва си тръгваш, но ако си доволен защо?

# 271
  • Мнения: X
Не емигрирах, защото ми харесва да живея в България. Колкото повече пътувам, толкова повече ми харесва тук. Харесвам чуждата култура и храна, обичам да пътувам. Но да живея ми харесва тук, знам и други езици, но харесвам хората около мен да говорят на български. Учила съм в чужбина с идеята да се прибера. Тук са роднините ми и се чувствам като у дома си, иначе съм лесно адаптивна.
Някои хора казват, че който не е успял да се реализира в България емигрира. Естествено има хубави професии, които са много по-достойно платени навън, но ако човек е добре тук защо ми е да търси друго, все едно да сменяш мъжа си, ако се обичате. Ако има нещо, което не ти харесва си тръгваш, но ако си доволен защо?

То и за хората,които се връщат в България,казват,че не са успели,така че..

# 272
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 425
Емигрирането не е базирано на това, че не си успял… особено млади хора на по 20 години отиващи да се пробват в чужбина, тепърва започващи кариерата си не са имали време да “успеят” или да се “ провалят” .
Изобщо не мисля че емиграцията се свързва с “успяване”. Свързва се с промяна, с изживяване, понякога с търсене на по-добро, понякога с крах вкъщи и търсене на по-добър живот.

# 273
  • София
  • Мнения: 20 615
И двата варианта ги има. Не е нужно да си неуспял някъде, за да се преместиш.

# 274
  • Мнения: 6 304
Свят широк, има място за всеки под слънцето. Кой каквото търси намира! Не е винаги въпрос на успял/неуспял, а въпрос на нагласа. На някои им харесва живота в България, защото е динамичен, по-интересен, има жажда за развитие, на други ни допада по-улегнал живот, където всичко е уредено и няма много предизвикателства. Аз да речем съм омъжена за небългарин, но и ако не бях, пак бих предпочела да живея в Скандинавия или Канада, защото това е моя начин на живот.

# 275
  • София
  • Мнения: 20 615
И до това и до свикване. Ако си заминал на 20 да учиш, израдил си семейство, на 40-50 повече от половината съзнателен живот е минал там.

# 276
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 203
Учихме и живяхме повече от 10 години в чужбина.
Имахме добра работа и добра заплата.
Но мечтите си осъществихме в България.Работа на заплата не е моето...
В Германия не беше възможно.
Тук имахме всичко и трябваше само да надграждаме.
Сега работим за себе си.Знанията и опита,които получихме в Германия използвахме тук и постигнахме целта си.
Мащехата ми е германка.Пътуваме често.
Била съм и в САЩ и в Канада,обиколила съм Европа и половината свят.
Екскурзии,почивки-да.
Но тук ми е най-добре.
Детето след време само ще реши къде иска да продължи да учи.

# 277
  • Мнения: 11 158
А аз седя и се чудя , след като съм била на толкова разкошни места , и знам че света е пълен с прелестно места ... защо не взема да емигрирам нанякъде ? На толкова много места ми харесва. И където живея също ми харесва. Даже се питам защо ли не можем да живеем на много места едновременно ?
Та за мен отговора е , че в момента ми е удобно където съм, харевам много неща и ще ми липсват  и ме мързи да си  уреждам другаде . За сега затова. Обаче не е като да не завиждам неблагородно за уредили се на други места които харесвам. Не че ако отида да се уредя на тяхното място няма да поискам на трето  или четвърто място . А да не говорим, че и нещата които харесвам тук ще ми липсват през цялото време.  Така че решение на моя проблем няма.

# 278
  • Мнения: 15 002
Местата на комфорт на всеки отделен човек не са чак толкова много. Да са три-четири. На един му харесва на морето в Бургас,на друг – Варна,но рядко някой да се чувства комфортно и в двата града.

# 279
  • София
  • Мнения: 20 615
Пак само флууд. Хората могат да се чувстват комфортно на десетки места, които са коренно различни. Не на всяко се остановяват.

# 280
  • Мнения: 11 158
Докато не се приберат и си кажат, че са си наредили всичко комфортно и чистичко у дома и нямат търпение да си направят джогинга по любимата алея

# 281
  • Мнения: 8 433
Аз вярвам, че има само едно място,на което човек се чувства удома.
То може да се мени с времето, но не може да имаш две едновременно.

# 282
  • Мнения: 17 439
Вярно е че човек трудно излиза от зоната си на комфорт. Така е и с емиграцията.

# 283
  • Мнения: 9 247
Защото тук съм се родила и ми харесва. Тук са близките, приятелите и имотите ми. Обичам да пътувам, но ми е най-добре да живея в България. Някакъв ужас ми е с детето ми да нямаме един и същ роден език.

# 284
  • София
  • Мнения: 19 415
Аз пък имам повече места, които наричам "у дома" и ги редувам в рамките на годината, дори месеца. Да,в България са, но са на съвсем различни места. И на всички се чувствам аналогично.
По същия начин се чувствам и на 3 места по света, но там нямам свои домове, а само съм живяла и/или живея периодично. Трите също са коренно различни помежду си.

Общи условия

Активация на акаунт