Защо Не емигрирахте?

  • 38 967
  • 1 309
  •   1
Отговори
# 360
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 505
Angela61
За сега има желание.Все пак е само на 21 години.Тя ще си преценя  как един ден ще възпитава децата си .Не мога да мисля за двцаата на нееоден Петко .Може и  да реши да се премести в  трета страна, където  трябеа да се учи да мисли на още един(в случая четвърти) език Децата на познати вече го направиха. Едни в Германия, други Нидерландия, трети в Норвегия, кой където е преценил, свят широк.

Не се терзая дали внуци и правнуци ще  говорят български. Достатъчно ми е, че дъщеря ми се справя и общува  с  близките в България на български.Владеенето на още  един език е предпоставка за опознаване на още една култура.Това винаги обогатява.


Не знам дали съм интегрирана, но до сега съм нямала колеги българи.Работя във фирма с над 6000 служители.В централните  офиси  нямам сънародници.Един ден си направих екперимент и  пуснах търсене  на колеги в корпоративния сайт  по популярни  български фамилии  .Излязоха не повече от  10 човека  за цялата страна. Сигурно има и  други, такива с не толкова популярни фамилии
В личен аспект  не подбирам  контактите си  по национална принадлежност, общувам хора с които общуването е приятно, интересно и взаимно  обогатяващо.В oбщи лини извън къщи рядко ползвам български.

Не бих казала,  и че дъщеря  живее в капсулована среда. От нейния  кампус с няколко факултета,  са само двама с бългаески произход и двамата родени тук. Всъщност процента на чужденци при тях е пренебрвжимо нисък.
Все  си мисля, че тя   поназнайва  нещо от тукашния   език щом завърши гимназия(единствена с български произход във випуска)   с матрикула
 Има  изпити взети също  матрикула, също единствена с български имена  във  випуска Говорим  за  университет със сравнително   висок рейтинг  в глобален мащаб.
Английският и  е на скромното   C2 сертификат  Кембридж.
Във випуска са не повече от  20  човека с чуждестранни фамилии, половината от които с  по един тукашен родител, при тези обстоятелства  едва ли "капсулиране " е точния термин

Последна редакция: пт, 11 юли 2025, 13:57 от sl

# 361
  • Мнения: 910
Много исках, но нямаше как, желязна завеса. След 1990 г подавахме за лотарията за зелена карта, ако ни бяха изтеглили щяхме да заминем. Нямахме нищо освен едно дете и няколко куфара багаж. После паднаха визите, сдобихме се със собствено жилище, второ дете, замогнахме се, кариери, това онова и си остана в миналото.
Инвестирахме в децата, пътувания, езикови курсове и университети из Европа, не живеят в България. Не виждам драма, ходя често на 3 часа със самолета е.
Внучката е продукт на две националности, родена в Англия, естествено основен ѝ е английския.Български чува само от майка си, обаче говори, много сладко, от 4 годишна, вече е на 6 и когато дойдат превключва, е има акцент, превежда си от английски. Аз съм много горда с нея, че не се срамува и много бързо попива. Нямам представа до каква възраст ще ѝ е интересно да говори български, ако желае ще я науча да чете, ако не иска, добре. Аз съм от бабите, които на зряла възраст си направих труда да уча английски и продължавам да надграждам, внучката вече ме поправя😆, комбина сме с нея.

# 362
  • Мнения: 6 312
Много исках, но нямаше как, желязна завеса. След 1990 г подавахме за лотарията за зелена карта, ако ни бяха изтеглили щяхме да заминем. Нямахме нищо освен едно дете и няколко куфара багаж. После паднаха визите, сдобихме се със собствено жилище, второ дете, замогнахме се, кариери, това онова и си остана в миналото.
Инвестирахме в децата, пътувания, езикови курсове и университети из Европа, не живеят в България. Не виждам драма, ходя често на 3 часа със самолета е.
Внучката е продукт на две националности, родена в Англия, естествено основен ѝ е английския.Български чува само от майка си, обаче говори, много сладко, от 4 годишна, вече е на 6 и когато дойдат превключва, е има акцент, превежда си от английски. Аз съм много горда с нея, че не се срамува и много бързо попива. Нямам представа до каква възраст ще ѝ е интересно да говори български, ако желае ще я науча да чете, ако не иска, добре. Аз съм от бабите, които на зряла възраст си направих труда да уча английски и продължавам да надграждам, внучката вече ме поправя😆, комбина сме с нея.
Стеана, моята дъщеря е на 23 и сега учи български. Много бързо го учи и употребява на място. Засега знае малко думи, но има огромен интерес….

# 363
  • София
  • Мнения: 3 235
Здравейте, пускам тази тема, защото напоследък ми е актуална.
Бях на място, на което много хора мечтаят да живеят и осъзнах колко не е моето. Напоследък и аз размишлявам защо не емигрирах.

Вие защо мислехте да емигрирате и се отказахте? Харесва ли ви животът ви в България?
Мислила съм да, за кратко живях в друга държава, свиква се с всичко. Говоря свободно английски, знам и руски, опитвам се да ги практикувам при възможност.

Върнах се заради майка ми, тя няма абсолютно никой друг жив роднина или приятел.

С времето като започнаха загубите стана и по-затворен тип човек, трудно допускащ някого до себе си и трудно общуващ. Не можах да ѝ причиня това. След време ще го мисля, но засега, гледам да съм в близост около нея и да ѝ помагам.

# 364
  • Мнения: 67
Да бяхте емигрирали, за да не се самоуспокоявате сега.

# 365
  • София
  • Мнения: 3 847
Никога не съм имала желание да емигрирам. Единствено по едно време, на 22-23 години се бях замислила за магистратура в Германия, но нищо сериозно не беше. Никога не съм разбирала хората, които все казват - бягай, няма живот в тази държава и т.н., даже много ме дразнят. Което не означава, че не виждам недостатъците на държавата и обществото ни.

# 366
  • Мнения: 1 579
Че защо те дразнят? Човек е роден, за да бъде щастлив. Не сме дървета, че да не можем да се преместим. Мъчно ми е, че града ни се обезлюдява, че няма млади хора, но не осъждам никой, че иска да отиде някъде, където мисли, че ще му е по-добре. И детето си не бих спирала, ако пожелае някой ден, но не бих го и тикала към емиграция, де.

# 367
  • София
  • Мнения: 3 847
Дразнят ме, защото обиждат България, а на мен пък не ми е приятно. Като не им изнася, да емигрират те.

# 368
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 505
Че защо те дразнят? Човек е роден, за да бъде щастлив. Не сме дървета, че да не можем да се преместим. Мъчно ми е, че града ни се обезлюдява, че няма млади хора, но не осъждам никой, че иска да отиде някъде, където мисли, че ще му е по-добре. И детето си не бих спирала, ако пожелае някой ден, но не бих го и тикала към емиграция, де.
Tочно.
Всеки има право на избор.Ако някой не е доволен от избора си, си е негов проблем, но е по лесно да прехвърлим отговорността за взетите от нас решения на друг.

# 369
  • Мнения: 4 153
Не става дума за правото за избор, а за демонстриране на отношение. Мен също много ме дразни този начин на мислене.

# 370
  • София
  • Мнения: 3 077
Никога не съм имала желание да емигрирам. Единствено по едно време, на 22-23 години се бях замислила за магистратура в Германия, но нищо сериозно не беше. Никога не съм разбирала хората, които все казват - бягай, няма живот в тази държава и т.н., даже много ме дразнят. Което не означава, че не виждам недостатъците на държавата и обществото ни.
И аз така.
А и нещата се промениха и на запад отдавна не е обетованата земя. Човек трябва да цени това, което има, тук и сега.

# 371
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 528
Съгласна съм изцяло с последното мнение.Имаме приятелско семейство, което обикаля по целия свят и според тях в България се живее по-добре от всякога.И ММ е на това мнение.

# 372
  • Мнения: 9 420
Аз не се нуждая от мнението на този и на оня къде се живее по- добре. Сама са правя изводите. Чак да се дразня не, но ми е неприятно да чета как някой, дето не му стиска да се докаже без шуро- бадженащина  дава съвети.

# 373
  • София
  • Мнения: 7 026
Още много млада 22-до към 30 годишна така се случи, че обиколих Света, по работа, не беше умишлено и търсено на всяка цена. Като казвам Света,  е буквално: От Китай , Непал и Хонг Конг, До Панама, Мексико, Ямайка, Сащ, Мароко, за Европа да не говорим. Мога да кажа едно със сигурност, Света е чудесен, има много какво да се види...Но , в България за мен е най -добре, страната ни е чудесна и съм убедена, че ако човек е предприемчив и има добри доходи, тук може да живее много много добре. Срещнах много българи по света, някои доста богати хора, към 80% от тях заявиха пред мен, без да ги питам, че само чакат пенсия и ще си дойдат да си карат старините в Бг.  Grinning Дали ще дойдат е друг въпрос, но явно има копнеж и носталгия. Уж успели, доволни, а стоят по 2 часа на телефона да говорят с роднини в България... Децата им, не, и е нормално,  ако са родени навън... за тях България не е същото нещо...
... Та, аз още млада нямах илюзии, доста видях, достатъчно, за да знам че е трудно навсякъде. Това че някъде за някого е добре, нищо не значи за мен лично...това е погрешно мислене по принцип ... И още едно много важно нещо: Исках да знам че ще се кача на колата и до половин или 1 час ще съм при родителите си. Ако имат нужда, ако аз имам нужда ... те имаха, бях тук в последните години на баща ми, ще бъда тук и за майка... животът е кратък и много малко неща си струват наистина.    Не, не са скъпата кола и скъпата къща, ... но човек го разбира късно... ...

# 374
  • Мадрид / София
  • Мнения: 7 192
Всеки избор къде да живееш е относителен и има единствено значение за този, който е направил този избор и го е осъществил. Човек научава много неща преминавайки през разни ситуации. Дали в България или в друга държава няма значение. Ако някъде в едно е по-лесно в друго не е и обратно. Така че да се дразните от нечие мнение е напразно хабене на енергия. Важно е какво на теб ти се иска да направиш и дали можеш да го направиш. Всеки сам си е избрал пътя по своя воля и желание.

Общи условия

Активация на акаунт