Отношението на друг човек към каквото и да е, е негова характеристика, а начина по който го приемам моя.
Примерно на мен ми става жал за хора, които непрвкъснто обясняват как експат сме предатели.Живея в мултикултурална среда , и подобни тъжни напъни за патриотозъм съм чувала само от българи,
Не св дразня, да заболя ме, когато дъщеря ми(родена тук) едно лято пеи баба ( беше само на 11 ) ми се обади разпллкана да ми каже, че еди коя си майка казала на детето си , да не говори с дъщеря ми , защото била предател, "избягал" от Бълария , който бил отишъл на лесното.
Беше и странно, защото няколко месеца преди това, нейна съученичка(тукашно дете) замина със семейството си за Норвегия , а друг съученик за Египет.Съответно подобни коментари липсваха, както при заминаването, така и след три години,когато съученикът се върна(начинанието на родителите се оказа неуспешно) и отново бяха в един и същи клас.
В случая с нелепия коментар , на майката "патриот" се наложи се да и обясня, че всеки може да даде само това, което има.Добрият човвк доброта, злобният, злоба.Чуждите думи, могат да ни наранят, само ако им позволим да го направят, приемайки ги .
Коментарът характеризира повече този, който го е направил, от колкото този към когото е насочен.
Всвки има право на избор къде и как да живее , ако е щастлив, не му е небходима чужда валидация за личния избор.
Съответно след като всеки има право на мнение , трябва да сме наясно, че не останалите също имат такова и не е необходимо то да съвпада с нашето.

.... 21ви век в европейска държава... ? Ами примери има и в двете посоки, та да не генерализираме.... хора лоши и тесногръди има навсякъде... уви...