Защо Не емигрирахте?

В Сев.Ирлания 2 румънски цигани са изнасилили 14г. момиче, затова ирландците палиха цигански домове. За български не съм чула, но нищо чудно по циганска линия да са изгорели и те. Агресията беше много ясно изразена срещу румънци и цигани. Общо взето извадихме късмет, че не са били българи, защото все тая чии цигани са били.

Следвах в чужбина и не успях да се почувствам добре сред местните. Живеех с мисълта, че “камъкът си тежи на мястото” и че хора като мен не биха могли да са щастливи извън родината. И родителите ми също винаги са ме възпитавали, че в България е най-добре, за разлика от родителите на много мои съученици и състуденти, които ги гонеха.
След като завърших си събрах багажа и се прибрах. Първите години беше прекрасно, хубава работа, гаджета, пътувания, купони, реално имах по-добър стандарт, отколкото като беден и вечно ограничаващ се студент в чужбина.

НО нещата се промениха след като се роди детето ми и се наложи да излезна от балона. В момента се чувствам зле в тази кочина и мизерия защото ми се налага да я виждам всеки ден - детски площадки приличащи на сметище, кучешки торти на всяка крачка, тонове боклуци накъдето и да погледне човек..Та откакто съм майка вече съжалявам, че не съм обмислила по-добре решението си.

Дълго време  се задържахме преди да емигрираме. Мисля че и за заминалите и за останалите има различни причини. За себе си - основната причина беше страх от неизвестното. Дали ще мизерстваме и ще проклинаме избора. А се успокоявахме че нещата у нас "скоро ще се оправят".  И да те наистина се оправят, но не скоро. Без да влизам в лични детайли в крайна сметка се изнесохме. Нито ден не сме мизерствали.  Спали сме на надуваем дюшек в началото, но никога не е минавала и бегла мисъл "дали не сбъркахме".  Защото постоянно се виждаше че около нас е по-добре и че нашето собствено положение бързо се подобрява. Много, пъти по-бързо се подобрява отколкото в България.
Има най-различни случаи. Едно семейство се върна след месец защото синът им тинейджър плакал за възлюблената си. Друго семейство се върна защото съпругата имала добре платена висока позиция в България и се чувствала унизена да почва отначало навън. Едни други се върнаха след като жената беше година безработна и изведнъж си намери хубава работа в България.  Но има и такива които продължават да работят неща които са им под нивото на квалификация и под социалното положение което са имали в България. Някои от тях са доволни, някои от тях не са доволни за себе си но стоят "заради децата".  Знам и една българка емигрирала след 55г когато се е пенсионирала в България.  Би могла да не работи, а да си живее от пенсията в България. Но не иска.

Та факторите са много - един важен фактор е - за професията ви колко е важно знаенето на чуждия език. Късметът е фактор. Трудолюбието е фактор.  Има и психологически фактори които за съжаление няма как да знаете предварително. Дето казват "разбрах че не е моето".   Аз съм на мнение че тази фраза се ползва фриволно и от хора неуспели по други причини (високомерие, мързел, неподходяща специалност, лоша тактика при търсене на работа,  липса на късмет), но в някакъв малък процент - действително има хора които психологически не се чувстват добре в чужбинска среда.  Те са искали да заминат, положили са усилия, поели са риска, надявали са се и т.н. но бързо разбират, че не се чувстват добре. За съжаление това е фактор който не може да се предскаже.

Що се отнася до причините изтъквани от тези дето не са тръгвали да се изнасят:
"Няма по-хубава природа от нашата" - това е една от най-смешните и най-грешните причини. Такива обикновено не познават почти нищо от Българската природа, да не говорим ако ги питам - колко е висок връх Ботев или откъде се тръгва за Котешкия чал и къде се озоваваш след като го преминеш.
"Където и да отидеш - все ще си чужденец"  - полувярно!   Вярно за някои места/държави, невярно за други.
"У дома и стените помагат" - стените не помагат, но у дома имаш много лични познати, които ВЯРВАШ че ще ти помогнат.  Вярно е, че в чужбина ги нямаш тия познати и е вярно, че това е стресиращо. Но също така е вярно че много пъти са ни помагали хора които бегло ни познават или даже никак.

Това за природата го казват според мен защото не желаят да разкриват реалната причина. Не вярвам някой да остане в една държава заради природата и това да му е топ причината, по-скоро заради роднини, социален кръг, хубава (или поне задоволителна) работа и среда, понякога съчетано със страх или недоверие към непознатото.

На приятелка наистина не й понесе Дубай като климат, отслабна прекалено и не можа да остане да живее там. Така че не е непременно измислица природата.

Всъщност, природата наистина е прекрасна, но недобре представена. На относително малка територия имаме голямо разнообразие. Море, високи планини, езера, реки, поля. Просто не се инвестира в семеен туризъм, а в алкохолен.

Хората сме различни, аз наистина се интересувам основно от природата и климата и в по-малка степен от парите.
На младини все ми беше студено, обожавам плаж и в гълфа на жегата ми беше супер.
Сега на старини вече ( от климакса), не мога да понасям жега и осем месеца нон стоп жега, не мога да издържа.
От друга страна обаче, места като Скандинавието и Канада с осем месеца студ, също не биха ми били оферта.
В България поне на мен ми е екстра. Климатът, а в голяма степен и чистия въздух ( има огромно подобрение последните години в тази посока), ме удовлетворяват напълно.
Винаги бих разбрала младите хора, които си търсят късмета в чужбина, защото на млад човек, основно му трябват пари. Колкото повече остаряваш обаче, толкова по-малко ти стават разходите и вече парите не са ти основен мотив.
За мен има значение и наличието на евтин и удобен градски транспорт, аз не шофирам и съм напълно зависима от градския транспорт, така че при емиграция, аз бих гледала точно климата и градския транспорт, а не парите и възможностите за професионално развитие. Но вече съм към 50-те.

Аз мисля, че е обратното, поне при мен е така. Колкото по-възрастен е един човек, толкова по-големи са и разходите му.

За здравите хора може разходите да намаляват с напредване на възрастта.

При отгледани самостоятелни деца съвсем закономерно е да намалеят рязко разходите.

Ами децата порастват, всяко си хваща пътя и разходите намаляват. С напредването на годините си изплатил и ипотеките, съответно и разходите намаляват.
В моето семейство, благодаря на Бога, не сме гледали никога тежко болен и не съм плащала големи медицински разходите, така че по този параграф, не мога да изразя мнение.
Моите приятели сменят основно стави и правят операции за перде, разходите са поносими, поне според мен.

Икономическите причини за емиграция са единствено приемливи - за мен. По-високи доходи и т.н.
Всичко останало ми е нерелевантно - чисти и гладки улици се правят, боклуците се почистват, не е трудно и пари за това имаме, т.е. въпрос на воля и желание.
Социалната среда обаче е незаменима. Близки човешки същества, сходен манталитет, среда, възприятия. Земни и човечни хора, отхвърлящи в голямата си част глобалистките мантри - много е важно поне за мен. Децата растат в силно семейна среда, ориентирани към дома и традициите. На запад това е разтурено вече в голяма степен. А никакви пари не могат да ми компенсират това. Улиците ще ги оправим, пари се изкарват, но загубените души на децата не се връщат лесно или изобщо.
Моля да не ме нападате злостно, знам какви са клишетата в главите на повечето хора, но всеки има право на мнение и разбиране за света.
И нито съм малограмотна, нито съм затворена тук в бг (защото съм сигурна, че сега ще получа такива етикети). Пътувала съм достатъчно, видяла съм Европа поне. А децата на семейства, връщащи се от САЩ и Канада са тотал щета - откъм ценности, знания, цялостно разбиране за света. Те са в един балон и са доста ограничени, до голяма степен голи консуматори и нищо повече. Те затова и родителите им се връщат, де, осъзнали са някои неща, надявам се, навреме.
Не искам това за моите деца, лично аз, говоря единствено за себе си. Но съм и сигурна, че много хора ще се припознаят в думите ми.

На моите приятели децата са в чужбина и са доста самотни, не твърдя че е равнозначно за всички, но нямат гаджета ( имам предвид млади хора 20-25 годишни).
Тук във форума чета, че на тези с по-малките деца, в училищна възраст им е много трудно в училище, и част от родителите не могат да помогнат, защото или не разбират материала или не говорят толкова добре езика. И на моите им е трудно в училище, но поне езикът ми е роден, колкото мога помагам, а и имам много приятели с деца, те познават много учители, плащаме на частни учители и нещата   ми се струват по-лесни. То животът не е само пари.
Отделно в София много ми харесва наличието на богат културен живот, на приемливи цени. Но пак казвам последните 20 години живея тук, моето мнение не е много меродавно. Аз се радвам, че моите деца нямат никакво желание за емиграция. Хем ще ми е много трудно финансово, хем там образованието е много трудно, хем самотата ще ги убие.
Но ако си амбициозен и борбен, при всички случаи е добре човек да учи в чужбина, това не го отричам.

Аз мога да изразя мнение за медицинските разходи в напреднала възраст. Те са големи, както разходите по отглеждане на малки деца и разходи за живот на младо семейство, с тази разлика, че не можеш да свиеш потреблението, премахвайки някои пера в бюджета, а също така не можеш да увеличиш приходите с повече работа. Трябват добри спестявания и инвестиции в млада възраст, но пък тогава е трудно и в това да наливаш, освен всичко друго. С една дума, да не си стар и болен тук.
По темата, не емигрирах, защото не се чувствах подготвена за предизвикателствата навън, а и в зората на лъжата всички вярвахме в щастливото бъдеще.

Да де, а ако именно социалната среда не ми харесва? Неспазване на закони и правила, масови далавери и тарикатлъци (ако има някакви проблеми с въвеждане на еврото са именно поради това), левичарство, завист, русофилия... То заради тези неща има разбити улици, мръсотия и прочее прелести. И няма да се оправят заради корупцията, понеже тази социална среда поддържа такива като Пеевски и Бойко.
А за загубените души на децата направо ме разплака - намират, че Русия е агресор например.