Защо Не емигрирахте?

Това са градски легенди....
Децата  си намират приятели, гаджета и  изобщо не живеят в изолация.Бързо си намират средата
Познавам доста деца от чужд произход завършили с Matricula de Honor,.И от приетите в университет , деца с български произхоид , едно не е ходило на частни учители.
Да не  споменавам, че  до скоро имаше и депутат от  една партия  в  областния автиномен парламент,.Вече е директор  на департамента за  стартиране на нови бизнеси и подкрепа  на едноличните търговци.Дошъл е с родителите си на 12 години.
Колко пък да е трудно образованието в чужбина.От 60 деца випуск дуржавно училище(визирам випуска на дъщеря ми)  поне 55 продължика  в yниверситет , без да се подготвят при частни учители, без курсове.И понеже беше двуезично с английски  всички си взеха сертификатите на организирания.от училището  изпит Десетина с C2, петима няколко с B2 и останалите с C1.Никой не  е ходил на частни уроцинили специална подготовка извън училище
Във факултета на дъщеря ми , да кажем поне 90%  са деца завършили  елитни частни училища .В целия факултет  са само две деца с източно европейски фамили, дъщеря ми и друго дете с български произход. Всеки си има свои компания от колеги и отделно са в обща, заради асоциацията в която членуват.
Справят се децата с изпитите, дори в някои случаи по добре от отстаналите
По въпроса с културния живот.Защо мислите , че в чжбина няма културен живот, театри, опери  балет, концерти ..
По въпроса за социалната сееда...Организират се децата правят си   смислени ексурзии в страната и извън нея.

Това също, да. И не само в София, в по-малките градове също. Във Варна, Бургас, Пловдив театрите имат богата програма и талантливи актьори. "Дебелянов и ангелите" е постановка на Пловдивския театър, която пътува - ами невероятна е. Това е само един пример, има много други.

Има доста други причини освен пари, дори за младите хора. Някой може да харесва много японската култура и затова да отиде да живее там, или пък да иска да е котешки психолог и да отиде там където има повече възможности за реализация като такъв (това не е точно финансова причина за мен).

Природата може да е една от причините, но да е основната - това е рядко срещано според мен. Най-малкото защото в ежедневието има доста други неща за които се налага да мислим и да следим да са добре.

Не искаш нещо за своите деца, но си позволяваш да обиждаш чуждите. Е това не съм го срещала в САЩ и Канада. А по отношение на ценностите, много спорен въпрос. Сравнявам в момента ценностите на децата в България и в САЩ. За съжаление, превесът не е за България.

Най-забавна ми беше, легендата за самотните и неориентирани младежи
Особено за деца, родени в съответната страна.
Едно нещо обаче, не отчитате- социалният асансьор,... крушата къде пада,...теорията за надскачането на родителя...

Истината, която често дразни, и някои я замаскират с измислени оправдания, е именно тази-не всички деца получават достатъчен старт, а някои родители — поради бедност, липса на знания, травми или дори  безотговорност, реално възпроизвеждат ограниченията си.
От една страна успехът се обяснява единствено с усилия, а неуспехът с мързел. От друга страна бществото се преструва, че всички започват от една и съща кота , но реалността е доста по-широка.
Произходът не е съдба, но излизането извън него изисква несъразмерно повече усилия, шанс и външна подкрепа- в лицето на детето на емигранти, това са много пробивни родители. Много разтропани,  много последователни, защото при провал- няма мрежа за падане...
Не всички го могат.

Не обиждам никого персонално. Пиша за деца на познати. Винаги има изключения, има си стабилни семейства с добре възпитани деца навсякъде.
В България засега е така, средата е такава - семейна и традиционна и това помага много. Няма прекалена либералност във възпитанието, полово объркани деца и т.н. Още държим фронта.

Тези, които аз познавам, учат ужасно много и не се виждат с приятели.
Не твърдя, че е така за всички. Моите деца не са по ученето и за тях в София си им е добре.
В крайна сметка човек се ражда, за да е щастлив.
Аз си искам природа, вкусна храна, приятели, социален живот.
Не искам работа по 12-16 часа и луксозен дом. Въпрос на приоритети.

Не е точно така, по-скоро крушата не пада много по-далеч от дървото, но при добро желание и мотивация все пак може да не падне точно под него. Това за липсата на равен старт съм го писала и аз, то си е факт. Но пак съм писала, че ако има мотивация за 2 или 3 поколения нещата могат да се подобрят драстично. Но много хора не го искат, не правят нищо, възпитават и децата си в същия дух и после мърморят, че нямало начин.

Т.е. не можеш да имаш и луксозен дом  и приятели, и социален живот едновременно
А, да...и не всички работят по 12-16 часа, даже някъде се води и незаконно

Ето колко различни сме хората. За мен пък точно България е един своеобразен културно-ценностен батак, без особени изгледи за някакво бъдещо рафиниране.
Тези дни такива гадости се изписаха по отношение на еврото от нашите мили сънародници, че ме е обзело специфично чувство на силно изразена погнуса, придружена от тиха минорност.

За еврото, просто ми паднало ченето - как успяха да я объркат тая работа, баш по български!
Чета сега, че щели да увеличат срока на паралелно ползване на двете купюри.
Защо бре!- да бяхте задължили връщане само в евро, нямаше да се стигне до там...


Това е единственото, което може да ме раздразни сериозно- като са толкова горди българи, да си стоят в България.
Иначе, само мъчат и себе си, и децата, а и в днешно време вече няма и финансова възвращаемост да го играеш гастърбайтер.
Не знам за какви 2-3 поколения говориш, като е повече от доказано, че през 3 поколения зарядът се губи.
Разбира се, това не е неизбежно, ако ценностите се предават съзнателно/чрез личен пример, разбира се/, комфортът не се бърка със смисъл, и ако има приемственост в усилието.

Ама вие изобщо ли не допускате, че човек може да е доволен там къде е?
Ето вие сте си добре в чужбина, аз в България.
Темата е защо не емигрирахте? Ами защото тук си ми е добре, съобразно това, което аз искам.
Дала съм конкретни доводи: харесва ми климата, харесва ми морето, СПА хотелите, сега не ми харесва, че тази година няма сняг и ските са под въпрос, но да се надяваме да навали. Харесва ми културният живот в столицата и наличието на градски транспорт за по 50 евро цента на ден.
В чужбина няма да се справя с образователната система и вероятно моите деца нямаше да завършат училище,, пък камо ли университет. За мен тези доводи са достатъчни.

Ти ма уби с тия часове!
Тръгвам за работа в 8:55 и се прибирам в 17:30.
Когато ходя.
Когато реша да работя от къщи се обаждам 15 минути по-рано на шефа и го информирам.

Сони, който както намери. Някои работят ужасно много, за да имат мечтания живот, други си намират мъж, който да ги издържа, трети пък постигат същото сами и с по-малко усилия. Така е по целият свят.

Напротив - допускаме, че човек може да е доволен там къде е, но ти-не!
И горното , в цитата ми дава отговор защо, може би - как, аджеба го направи това заключение?