Мами, детето ми е на 1г и 4м и изобщо не разбира от думата "не". Преди няколко месеца като кажех "не", тя веднага спираше с белята. Сега обаче сякаш въобще не ме разбира, дори се смее и пипа още повече. Постоянно поставям граници, но тя просто не разбира. Гледам другите деца на тази възраст слушат поне малко... Да не говорим че хапе и когато ме захапе и извикам от болка за да разбере че не трябва, тя не проявява емпатия, а дори напротив, отново се смее.. не знам как да се справя, а с говорене и обясняване определено не ме разбира
- Публикувана: 30 юни 2025, 16:33 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2025, 23:44 ч.
Детето хич не чува от "НЕ"
Нормално в тази възраст. Не знам защо смятате, че има нещо нередно. Децата минават през периоди. Вие очаквате на 1г и 4 мес детето да разбира всичко, което му говорите. Ами няма как да стане. То си е бебе още.
Струва ми се, че проблемът е във вас. Вие поставяте очаквания към детето, които не отговорят на възрастта му. Ако бяхте написали, че е на 4-5 години, щеше да е редно да разбира от не.
Но едно бебе буквално - не може да говори, едва започнало да върви, вие очаквате емпатия, пълно послушание и не знам какво още.
Изморена ли сте, недоспивате ли, каква е причината за това нетърпение от ваша страна, за очакванията едно малко дете да се държи като възрастен човек?
Струва ми се, че проблемът е във вас. Вие поставяте очаквания към детето, които не отговорят на възрастта му. Ако бяхте написали, че е на 4-5 години, щеше да е редно да разбира от не.
Но едно бебе буквално - не може да говори, едва започнало да върви, вие очаквате емпатия, пълно послушание и не знам какво още.
Изморена ли сте, недоспивате ли, каква е причината за това нетърпение от ваша страна, за очакванията едно малко дете да се държи като възрастен човек?
Нека не прехвърляме вината върху майката, чак пък недоспала, изморена и имала някакви очаквания (пълно послушание - глупости). Всички сме били недоспали и изморени. Разбира се, че малко или много децата на тази възраст разбират от НЕ. А и с това хапане - нормално да е притеснена жената.
На децата трябва да се поставят някакви граници от най-ранна възраст.
Моето пък се тръшкаше и дереше за няма нищо. В обувките в коридора се въргаляше като магаре и реве ли реве. Точно 3 пъти я оставих да си се навъргаля и да види, че няма как да стане на нейното (което не се разбираше и какво е), и спря.
Май Черна Станция беше писала по темата тук, не знам защо е изтрита. Може би за шамарчето по дупето.
На децата трябва да се поставят някакви граници от най-ранна възраст.
Моето пък се тръшкаше и дереше за няма нищо. В обувките в коридора се въргаляше като магаре и реве ли реве. Точно 3 пъти я оставих да си се навъргаля и да види, че няма как да стане на нейното (което не се разбираше и какво е), и спря.
Май Черна Станция беше писала по темата тук, не знам защо е изтрита. Може би за шамарчето по дупето.
Нормален период.
Както тинейджърството и менопаузата, само че му казват ужасните 2.
Вас ви е хванал по рано, но това е.
https://www.bbc.co.uk/tiny-happy-people/articles/zp2w7yc
Както тинейджърството и менопаузата, само че му казват ужасните 2.
Вас ви е хванал по рано, но това е.
https://www.bbc.co.uk/tiny-happy-people/articles/zp2w7yc
Хора има на тая земя от хиляди години и децата са все така, не разбират. Нищо ново под слънцето, все някога ще разбере. А граници как поставяш, като метод кой използваш?
Нормално в тази възраст. Не знам защо смятате, че има нещо нередно. Децата минават през периоди. Вие очаквате на 1г и 4 мес детето да разбира всичко, което му говорите. Ами няма как да стане. То си е бебе още.
Струва ми се, че проблемът е във вас. Вие поставяте очаквания към детето, които не отговорят на възрастта му. Ако бяхте написали, че е на 4-5 години, щеше да е редно да разбира от не.
Но едно бебе буквално - не може да говори, едва започнало да върви, вие очаквате емпатия, пълно послушание и не знам какво още.
Изморена ли сте, недоспивате ли, каква е причината за това нетърпение от ваша страна, за очакванията едно малко дете да се държи като възрастен човек?
Струва ми се, че проблемът е във вас. Вие поставяте очаквания към детето, които не отговорят на възрастта му. Ако бяхте написали, че е на 4-5 години, щеше да е редно да разбира от не.
Но едно бебе буквално - не може да говори, едва започнало да върви, вие очаквате емпатия, пълно послушание и не знам какво още.
Изморена ли сте, недоспивате ли, каква е причината за това нетърпение от ваша страна, за очакванията едно малко дете да се държи като възрастен човек?
Нека не прехвърляме вината върху майката, чак пък недоспала, изморена и имала някакви очаквания (пълно послушание - глупости). Всички сме били недоспали и изморени. Разбира се, че малко или много децата на тази възраст разбират от НЕ. А и с това хапане - нормално да е притеснена жената.
На децата трябва да се поставят някакви граници от най-ранна възраст.
Моето пък се тръшкаше и дереше за няма нищо. В обувките в коридора се въргаляше като магаре и реве ли реве. Точно 3 пъти я оставих да си се навъргаля и да види, че няма как да стане на нейното (което не се разбираше и какво е), и спря.
Май Черна Станция беше писала по темата тук, не знам защо е изтрита. Може би за шамарчето по дупето.
На децата трябва да се поставят някакви граници от най-ранна възраст.
Моето пък се тръшкаше и дереше за няма нищо. В обувките в коридора се въргаляше като магаре и реве ли реве. Точно 3 пъти я оставих да си се навъргаля и да види, че няма как да стане на нейното (което не се разбираше и какво е), и спря.
Май Черна Станция беше писала по темата тук, не знам защо е изтрита. Може би за шамарчето по дупето.
Нека не прехвърляме вината върху майката, чак пък недоспала, изморена и имала някакви очаквания (пълно послушание - глупости). Всички сме били недоспали и изморени.
Имах предвид и предната тема на майката, защото си спомних, че съм чела и друго.
И да, за съжаление хроничната умора и недоспиване - от опит знам, ни карат да виждаме проблемите по-големи отколкото са.
Децата имат периоди , в които нарочно даже правят обратното. "Не пипай контакта" и точно там ще иде да пипа.
За това подчертах - много е трудно понякога, но е важно да помним, че е период, че е част от израстването, че трябва да сме по-спокойни.
И на мен ми се струва, че авторката има твърде големи очаквания от бебе на годинка. Да, децата правят бели, а когато тъкмо проходят е най-трудно, защото буквално пълзят из цялата къща и пипат всичко и в това няма нищо лошо, така опознават света. С наказания нищо няма да постигнете на тази възраст, които явно бъркате с поставяне на граници. Извеждайте детето навън лято е, да рови в пясъка, водете го в парка да пълзи на тревата, да пробва катерушки на площадката. Всичко да се случва под ваш надзор разбира се. Има и детски центрове за деца под 3г и страшно много занимания за деца, просто изберете нещо, да е ангажирано детето и да опознава света без драми.
Често казвам и на съпругата ми: "Не е нужно да спечелим всяка битка"
Сийчето както е казала: Ако нещо е опасно за живота, тогава казвам НЕ и директно го хващам и го махам от мястото на действието, като почваме и да правим нещо друго, за да го разсея.
Другата ми тактика е - предвидливи действия. Горе-долу след първата годинка си познавах хубостника и знаех в коя ситуация какво може да направи и ако не исках да хване някой предмет, просто предметът биваше предварително прибиран или когато минавам покрай него. Ако не искам да се качи на стола, слагам стола така, че да не може да се качи и т.н. Ама и работата ми е такава, че трябва да анализирам доста възможни ситуации и какво би могло да се случи, преди да се е случило. И почнах и в ежедневието така да мисля, което понякога побърква околоните
Сийчето както е казала: Ако нещо е опасно за живота, тогава казвам НЕ и директно го хващам и го махам от мястото на действието, като почваме и да правим нещо друго, за да го разсея.
Другата ми тактика е - предвидливи действия. Горе-долу след първата годинка си познавах хубостника и знаех в коя ситуация какво може да направи и ако не исках да хване някой предмет, просто предметът биваше предварително прибиран или когато минавам покрай него. Ако не искам да се качи на стола, слагам стола така, че да не може да се качи и т.н. Ама и работата ми е такава, че трябва да анализирам доста възможни ситуации и какво би могло да се случи, преди да се е случило. И почнах и в ежедневието така да мисля, което понякога побърква околоните
Детето открива света, нормално е да има интерес към всичко. Малката като проходи беше истинска революция, но имам чувсвото, че сега на 18 месеца малко се регулираха нещата.
Не казвайте за всяко нещо НЕ, това е фрустриращо и за вас, и за детето. Оставете му някаква свобода на действие като приберете опасните предмети и обезопасите. Че ще прерови някой шкаф, ще извади тенджера, обувки - ами ще го направи 5 пъти и ще му омръзне.
Лично аз не позволявам хапане, удряне, драскане. Хващам веднага ръката и съвсем сериозно казвам Не удряй. Не изпадам в обяснителен режим, защото няма никакъв смисъл. Ако повтори, просто прекратява заниманието и тръгваме.
От тантруми не се впечатлявам. Имало е няколко, но като кажа НЕ, това е. Хващам я и я изнасям от площадката/магазина/..... и като се успокои, можем да се върнем.
Не казвайте за всяко нещо НЕ, това е фрустриращо и за вас, и за детето. Оставете му някаква свобода на действие като приберете опасните предмети и обезопасите. Че ще прерови някой шкаф, ще извади тенджера, обувки - ами ще го направи 5 пъти и ще му омръзне.
Лично аз не позволявам хапане, удряне, драскане. Хващам веднага ръката и съвсем сериозно казвам Не удряй. Не изпадам в обяснителен режим, защото няма никакъв смисъл. Ако повтори, просто прекратява заниманието и тръгваме.
От тантруми не се впечатлявам. Имало е няколко, но като кажа НЕ, това е. Хващам я и я изнасям от площадката/магазина/..... и като се успокои, можем да се върнем.
Малкото е на 1г3м, абсолютно същото поведение. Не изпадам в ужас колко не изпитва емпатия и не ме разбира. Дете е, опознава света, започва да е малко по-осъзнато, тества граници. Дърпа коса, скубе, захапва - хващам ръката и казвам не. Смее се, мисли, че е игра, но съдейки по голямото в даден момент ще схване, че не е ок.
Не очаквайте толкова малко дете да се държи и да се осъзнава като 4-5-6 годишно. Та то дори не може да върже изречение още, а какво говорим да осмисля поведението му, че е неприемливо и има лоши последици за отсрещната страна (болка). Период е, израства се.
Не очаквайте толкова малко дете да се държи и да се осъзнава като 4-5-6 годишно. Та то дори не може да върже изречение още, а какво говорим да осмисля поведението му, че е неприемливо и има лоши последици за отсрещната страна (болка). Период е, израства се.
Ами моето дете прави беля и ми наблюдава реакцията. Ако направя строга забележка, продължава и се забавлява. Ако се направя на ударена, губи интерес. Щипе много, за което винаги се карам. Особено ме боли, като ощипе брат си. Ама и той не й се дава и ставаааааа пълна лудница. Иначе да, рови в предпазителите, разнася обувки за мой ужас навсякъде, четката за зъби върши каква ли не работа, дрехи се вадят от гардеробите и се носят в пералнята, пуска фурната...И това ще мине. Синът ми имаше период, в който хапеше. Сега, като му казвам, не било вярно. Не виждам нищо нередно в детето ви. Маааалко търпение имайте.
На тази възраст, а и занапред, докато са малки, Не-то трябва винаги да е придружено с действие от ваша страна.
Казваш Не и го махаш от контакта, казваш Не и му хващаш ръката. Само от говорене няма как да разбере. Наказване в кошарата също мисля че е малко детето, за да има ефект.
Казваш Не и го махаш от контакта, казваш Не и му хващаш ръката. Само от говорене няма как да разбере. Наказване в кошарата също мисля че е малко детето, за да има ефект.