Споделям това, защото още не мога да повярвам с какво се наложи да се сблъскаме аз и семейството ми.
Вчера баща ми (възрастен човек, досега без сериозни здравословни проблеми) започна да се оплаква от болки в корема, които се засилваха все повече. Следобед са го изпратили с линейка в спешното на болница „Тракия“ (Парк) в Стара Загора. Направиха му кръвни изследвания, скенер, консултация с гастро и хирург, чакахме там около 5 часа, и накрая му поставиха диагноза „остър гастрит“.
Никой не спомена друг възможен проблем, нито предложи допълнителни изследвания.
Тъй като обяснението звучеше „безобидно“, баща ми сам отказа хоспитализация, след като му казаха буквално: "Два дни ще стоиш и ще си готов да си ходиш." 🤦
Но болките не спряха. Въпреки лекарствата, които му изписаха и поставиха венозно още там, цяла нощ не можа да спи.
Днес вече се превиваше от болка. Казах му, че така няма да го пусна да се прибере на село, и го заведох в спешното на УМБАЛ „Киркович“. Там му направиха обстоен преглед от хирурзи, нов рентген, и го приеха по спешност. Поставиха му сонда, системи, катетър и започнаха лечение.
❗Диагнозата: чревна непроходимост.
Дори аз, като НЕлекар, не мога да си обясня как въобще може да се сравнява гастрит с чревна непроходимост!?!
Оказа се, че част от проблема се е виждала още на предишния скенер, но никой не каза и дума. Единственото, което чухме в Тракия, беше „гастрит“...
Благодарение на навременното второ мнение състоянието му вече е стабилизирано. Сега чакаме да видим дали ще се стигне до операция или ще се размине.
Дано! Но си давам сметка, че ако го бях оставила още 12–24 часа у дома с тази болка, можеше да говорим за нещо необратимо.
В този случай, добре че съм „Тома Неверни“...
Не обвинявам никого, че не е настоял да остане в болницата. И аз не настоях.
Обвинявам системата, в която човек с реална патология получава формална диагноза и си тръгва, без изобщо да знае какво реално се случва в тялото му.
Няма да се занимавам с жалби – не вярвам, че ще променя нещо.
Но знам едно – на близките си, на познатите и непознатите тук ще казвам винаги:
внимавайте в коя болница влизате и кой ви гледа скенера.
В „Тракия“ кракът ми повече няма да стъпи. И ще го повторя на всеки, който ме попита!
Колкото и да е „западнала“ държавната ни болница в града, там реално има ЛЕКАРИ.
В другите болници явно има само СТАТИСТИ.
Вчера баща ми (възрастен човек, досега без сериозни здравословни проблеми) започна да се оплаква от болки в корема, които се засилваха все повече. Следобед са го изпратили с линейка в спешното на болница „Тракия“ (Парк) в Стара Загора. Направиха му кръвни изследвания, скенер, консултация с гастро и хирург, чакахме там около 5 часа, и накрая му поставиха диагноза „остър гастрит“.
Никой не спомена друг възможен проблем, нито предложи допълнителни изследвания.
Тъй като обяснението звучеше „безобидно“, баща ми сам отказа хоспитализация, след като му казаха буквално: "Два дни ще стоиш и ще си готов да си ходиш." 🤦
Но болките не спряха. Въпреки лекарствата, които му изписаха и поставиха венозно още там, цяла нощ не можа да спи.
Днес вече се превиваше от болка. Казах му, че така няма да го пусна да се прибере на село, и го заведох в спешното на УМБАЛ „Киркович“. Там му направиха обстоен преглед от хирурзи, нов рентген, и го приеха по спешност. Поставиха му сонда, системи, катетър и започнаха лечение.
❗Диагнозата: чревна непроходимост.
Дори аз, като НЕлекар, не мога да си обясня как въобще може да се сравнява гастрит с чревна непроходимост!?!
Оказа се, че част от проблема се е виждала още на предишния скенер, но никой не каза и дума. Единственото, което чухме в Тракия, беше „гастрит“...
Благодарение на навременното второ мнение състоянието му вече е стабилизирано. Сега чакаме да видим дали ще се стигне до операция или ще се размине.
Дано! Но си давам сметка, че ако го бях оставила още 12–24 часа у дома с тази болка, можеше да говорим за нещо необратимо.
В този случай, добре че съм „Тома Неверни“...
Не обвинявам никого, че не е настоял да остане в болницата. И аз не настоях.
Обвинявам системата, в която човек с реална патология получава формална диагноза и си тръгва, без изобщо да знае какво реално се случва в тялото му.
Няма да се занимавам с жалби – не вярвам, че ще променя нещо.
Но знам едно – на близките си, на познатите и непознатите тук ще казвам винаги:
внимавайте в коя болница влизате и кой ви гледа скенера.
В „Тракия“ кракът ми повече няма да стъпи. И ще го повторя на всеки, който ме попита!
Колкото и да е „западнала“ държавната ни болница в града, там реално има ЛЕКАРИ.
В другите болници явно има само СТАТИСТИ.
