Няма как партньорът ти да те забелязва, като ти самата изобщо не “гледаш към себе си”. Обикновено първо ние трябва да се променим, за да се промени и партньорът. Погледни се отстрани - би ли била атрактивна в момента за който и да е мъж? Излез от зоната си на комфорт и се погрижи за външния си вид, излизай с приятелки, захвани хоби, започни спорт, направи се сама щастлива и стани отново Жена, а не домакиня. Мрънкаща жена вкъщи е turn off за всеки мъж.
- Публикувана: 1 юли 2025, 01:44 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2025, 00:54 ч.
Кога една връзка се превръща в тишина? И защо толкова дълго се правим, че не я чуваме?
Горкият човечец...............чистачка, готвачка и поетеса.
Зорлем ще си пропилея младостта да го играя Многострадалната Геновева... Как пък не!
Ми направи го весел тоя дом бе. Няма да ти дойде клоун на крака у вас, нито аниматор.
Дай му малко повече живот на тоя живот...
Въпросът е да се запитаме каква част от тази тишина сме сътворили ние.
Мъжете са далеко от образа на романтик от булеварден роман, който предусеща диханието на цветето до него и се грижи то да не увехне.
Време е да погледнеш реалността. Къде загуби жената в теб и как да си я върнеш?
Ти, не той. Той като види жената другото ще дойде. Но ти си преди всичко жена, а не чистачка, готвачка и обслужващ персонал.
Бих ти го написала директно, но се съмнявам да разбереш, затова почвай да махаш от себе си наметките, с които си се загънала и си затънала под тях.
Почни с прехвърляне и делегиране на другите на всяка дейност, ама на всяка, докато ти остане време да се грижиш само за себе си и твоята женственост.
И не не очаквай това да дойде от него. Ти си забатачила и взела всичко на раменете си, ти трябва да го хвърлиш от тях. Много работа те чака.
Мъжете са далеко от образа на романтик от булеварден роман, който предусеща диханието на цветето до него и се грижи то да не увехне.
Време е да погледнеш реалността. Къде загуби жената в теб и как да си я върнеш?
Ти, не той. Той като види жената другото ще дойде. Но ти си преди всичко жена, а не чистачка, готвачка и обслужващ персонал.
Бих ти го написала директно, но се съмнявам да разбереш, затова почвай да махаш от себе си наметките, с които си се загънала и си затънала под тях.
Почни с прехвърляне и делегиране на другите на всяка дейност, ама на всяка, докато ти остане време да се грижиш само за себе си и твоята женственост.
И не не очаквай това да дойде от него. Ти си забатачила и взела всичко на раменете си, ти трябва да го хвърлиш от тях. Много работа те чака.
Правите ли нещо заедно? Почивки, екскурзии, излизане за една вечер или дори едно кафе за час? Много лесно се затъва в битовизмите и повечето хора стават апатични, вървят си с рутината, в което не виждам нещо странно, като ежедневието ти е еднообразно - съвсем в реда на нещата е да започнеш и да се чувстваш така.
Ама, помисли си ти виждаш ли го тоя човек, че да искаш същото от него.
Ама, помисли си ти виждаш ли го тоя човек, че да искаш същото от него.
Стига де..! Отнасяйте се с уважение към авторите на темите, в които искате да се включите.
Жената страда от нещо, не разбрахме от какво, защото нейните усещания и състояния са доста разпространени сред населението, когато бебетата вече са направени, пищят, акат, цапат, а бившите вече гаджета, станали семейство си мечтаят единствено и само да се наспят.
После детето пораства малко и започва само да се занимава и да ползва тоалетната, но периодът от преди то да се роди, не се връща.
Сложни въпроси се поставят. Хората (може по отделно, може семейно) търсят решения и помощ при терапевти и хубавото е, че развоят винаги е положителен - дали раздяла, дали да продължат под един покрив.
Всеки се е чувствал сам сред много хора. Снощи дълго спорех с една приятелка, която повтаряше като папагал "не те разбирам, не ти схващам логиката".
Жената страда от нещо, не разбрахме от какво, защото нейните усещания и състояния са доста разпространени сред населението, когато бебетата вече са направени, пищят, акат, цапат, а бившите вече гаджета, станали семейство си мечтаят единствено и само да се наспят.
После детето пораства малко и започва само да се занимава и да ползва тоалетната, но периодът от преди то да се роди, не се връща.
Сложни въпроси се поставят. Хората (може по отделно, може семейно) търсят решения и помощ при терапевти и хубавото е, че развоят винаги е положителен - дали раздяла, дали да продължат под един покрив.
Всеки се е чувствал сам сред много хора. Снощи дълго спорех с една приятелка, която повтаряше като папагал "не те разбирам, не ти схващам логиката".
Проблема тук е, че тя хвърля кал само по него като според нея само факта, че се "запуснала" е от значение.
Ако питаме обаче съпругът й той може да е на съвсем друго мнение и просто да му е писнало да й гледа киселата физиономия и да очаква поредният скандал, за който "пак той е виновен".
Представям си как го чака вкъщи и вместо със студена бира, топла манджа и по секси бельо тя го посреща с поредният огромен проблем, който е сътворила в главата си през деня.
И какъв избор му остава на него освен да се свие на дивана и да чака бурята да отмине?
После отива свива се и в спалнята и се моли тя да го остави на спокойствие.
Ако питаме обаче съпругът й той може да е на съвсем друго мнение и просто да му е писнало да й гледа киселата физиономия и да очаква поредният скандал, за който "пак той е виновен".
Представям си как го чака вкъщи и вместо със студена бира, топла манджа и по секси бельо тя го посреща с поредният огромен проблем, който е сътворила в главата си през деня.
И какъв избор му остава на него освен да се свие на дивана и да чака бурята да отмине?
После отива свива се и в спалнята и се моли тя да го остави на спокойствие.
Представям си как го чака вкъщи и вместо със студена бира, топла манджа и по секси бельо.
Авторке, не търси помощ в бг форум, тук само може да ти стане по-зле, погледни навътре в себе си или психолог, с когото да си поговориш. Приятелите ни не са ни психолози, а и вече всеки си има достатъчно грижи и излиза само да се разсее, не му се слуша за проблемите или философстването на другите. Не му се влиза в дълбочина така да се каже, а и не може с всеки.
И аз, като предните, прочетох излиянията на една Многострадална Геновева, която е имала някакви свръхочаквания, но да се случват сами и от само себе си, и сега е разочарована. Ми то всяка връзка е като цвете, иска си грижи - поливане, подрязване, торене. Не може само да мус е радваш ей така.
ОК, признавам, че силно емоционалните и лирични хора са ми странни и чужди, но все пак опитай малко да влезеш в ритъм. В края на краищата не виждам някакви особени липси, по-скоро нормално за много двойки съществуване след като умрат пеперудите. Ама то и сам не се живее, та не знам дали ако го напуснеш ще е по-добре, Най-вероятно не. И финансово, и заради детето. Мисля, че топката е в твоето поле.
ОК, признавам, че силно емоционалните и лирични хора са ми странни и чужди, но все пак опитай малко да влезеш в ритъм. В края на краищата не виждам някакви особени липси, по-скоро нормално за много двойки съществуване след като умрат пеперудите. Ама то и сам не се живее, та не знам дали ако го напуснеш ще е по-добре, Най-вероятно не. И финансово, и заради детето. Мисля, че топката е в твоето поле.
Снощи дълго спорех с една приятелка, която повтаряше като папагал "не те разбирам, не ти схващам логиката".
Думите освен че имат логика, имат и чувства, и логиката по- се гледа (неразбиращо) когато чувството което носят или предизвикват - другата страна не иска да го има, или да го мисли ако го има. Не е задължително неприятните чувства да се споделят, в смисъл да се приемат от другата страна (в случая на темата - сдухване).
Но като цяло да, в конкретния случай може да трябва по- първосигнално да се действа, в позитивна посока която не зависи от друг човек, тоест да си гледа кефа някакси. А по отношение на мъжа- по- "това искам"(конкретни действия) без задълбаване. То и с искане не е задължително да стане, но пък ще е някакво развитие, след което вече може да се появят повече варианти за какво да се прави по- нататък.
А да посрещнеш мъжът си след работа като мини версия на Хитлер или Гьобелс е много по-добра идея.
Записвам си.
Записвам си.
Много патетика, много драма. Целува те, ама не те усещал, дишал, ама не виждал, че ти дишаш... това е някакъв фантазен начин на мислене и е неприложим в ежедневието. Липсват ти първоначалните тръпки и пеперуди, но май не си наясно, че това е първоначален етап от връзката, а не перманентно състояние. Очакванията ти са абсолютно нереални, проблемите са само в твоята глава и не, не всяка втора би си тръгнала по такива никакви причини. Твърде много драма, твърде малко размисъл. Приеми, че връзката ви е на ново ниво и ако имате истински проблеми, по-добре им обърни внимание, вместо да се чудиш за какво да се хванеш.
Публичният форум не само няма да разреши проблема, ще го влоши.
И от една страна не са виновни хората. Авторката дава малко и обща информация, която позволява интерпретации. Тук хората са с различен опит. Всеки пречупва написаното през собствените си предразсъдъци и травми и опит. Може да няма нищо общо с темата , но някой теми са тригър.
Защо ти е да те осъждат непознати, защо си мислиш, че като "споделиш" във форум ще ти олекне? Не, няма.
Иди при психолог.
Добрият професионалист трябва да знае какви въпроси да ти зададе, за да достигнете заедно до дъното на проблема.
Умелият психолог знае как да бъде неутрален и да не влага собствените си чувства и мнение в ТВОЯ проблем. Може да ти даде безпристрастно мнение и да поиска разговор с половинката, за да види неговата гледна точка.
Трудно се намира добър терапевт и е скъпо, но ако намериш е по-добре така. Другото е зрелище за масите.
И от една страна не са виновни хората. Авторката дава малко и обща информация, която позволява интерпретации. Тук хората са с различен опит. Всеки пречупва написаното през собствените си предразсъдъци и травми и опит. Може да няма нищо общо с темата , но някой теми са тригър.
Защо ти е да те осъждат непознати, защо си мислиш, че като "споделиш" във форум ще ти олекне? Не, няма.
Иди при психолог.
Добрият професионалист трябва да знае какви въпроси да ти зададе, за да достигнете заедно до дъното на проблема.
Умелият психолог знае как да бъде неутрален и да не влага собствените си чувства и мнение в ТВОЯ проблем. Може да ти даде безпристрастно мнение и да поиска разговор с половинката, за да види неговата гледна точка.
Трудно се намира добър терапевт и е скъпо, но ако намериш е по-добре така. Другото е зрелище за масите.
Ох, стига с тази емпатия. Или поне да се направят различни раздели - раздел за хора, търсещи емпатия, и раздел за хора, търсещи съвет. Не може и двете едновременно. Тоест може, ама няма да е като хората. Просто някои хора си падат по истината (право в очите), други са по емпатията (пък даже и с нищо не значещи утешения). Но форумът е за всички, и всеки пише както го усеща.
...
Може би вината е и в мен. Спрях да се грижа за себе си, за външния си вид, за желанията си. Толкова дълго се опитвах да съм силна, да съм майка, да съм домакиня, да свърша всичко… че сама се изтрих като жена.
Понякога си мечтая да си тръгна. Да започна отначало. После гледам детето, дома, и всичко ми тежи още повече – не защото не ги обичам, а защото себе си съм забравила някъде по пътя.
...
Авторката съзнава, че и тя има вина. Но остава в ступор. Сякаш е в депресивно състояние, щом дори заради детето не е в състояние да намери решение на ситуацията.
Не я обиждаме, никой не заслужава да е обиждан. Но се питам дали съзнава, че преди да се загуби като жена, се е загубила и като човек - как мисли, че я виждат другите, колеги, приятели, роднини, съседи? Занемарилият себе си човек го виждат и другите.
Ако изобщо работи авторката и има някаква среда. Защото от написаното ми се струва, че не ходи на работа иначе щеше да пише, че й тежи и ходенето на работа.
Вероятно е финансово добре осигурено семейство и няма това "задължение", вероятно парите изкарва мъжът й, предполагам само.
Вероятно детето е вече тийн и в неговите очи тази занемареност е нарушила връзката й и с детето.
Дано не е така.
Много неща не е споменала въпреки дългото описание. Прилича повече да излее душата си, отколкото на търсене на изход. И на практика го е казала - "не искам съвет"...
Добре, какво искаш тогава от нас? Да те изслушаме? Изслушахме те.
А сега?
Препоръчани теми