Аз лично не бих изтърпяла подобна високопарна словесна диария.
Искрен диалог и разбиране може да има когато са взаимни.
Искрен диалог и разбиране може да има когато са взаимни.
- Публикувана: 1 юли 2025, 01:44 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2025, 00:54 ч.
Кога една връзка се превръща в тишина? И защо толкова дълго се правим, че не я чуваме?
Пак същата песен - аз съм по-висша от вас, а вие смотаните търсачи на ясна мисъл не сте ми на новото. Ми тогава какъв го дириш тук?
Както гледам, в някои отговори се влага повече енергия да се иронизира, отколкото да се разбере. Но когато някой нарича мисълта „словесна диария“, може би говори повече за себе си – за границите на търпението и възприятието му – отколкото за текста. 😉
Знам, че моят стил не е за всеки – не е кратък, не е угоден и не е „лесен за консумация“. Но никога не съм целяла това. Идеята ми е да отворя пространство за размисъл – който може да влезе, добре дошъл, който не може – може да продължи нататък.
В крайна сметка уважението не е към другите, а към самите себе си – и към тона, с който участваме в един диалог.
Ако това, което пиша, дразни, има и друг вариант – да не се чете.🙂
Знам, че моят стил не е за всеки – не е кратък, не е угоден и не е „лесен за консумация“. Но никога не съм целяла това. Идеята ми е да отворя пространство за размисъл – който може да влезе, добре дошъл, който не може – може да продължи нататък.
В крайна сметка уважението не е към другите, а към самите себе си – и към тона, с който участваме в един диалог.
Ако това, което пиша, дразни, има и друг вариант – да не се чете.🙂
Въпреки претенциите ти за дълбок смисъл аз такъв не виждам. По-скоро виждам типичен Дънинг-Крюгер, но то е присъщо за повечето неразбрани нежни души. Аз се отписвам от темата, ти си пиши със здраве!
Въпреки претенциите ти за дълбок смисъл аз такъв не виждам. По-скоро виждам типичен Дънинг-Крюгер, но то е присъщо за повечето неразбрани нежни души. Аз се отписвам от темата, ти си пиши със здраве!
Разбирам, че не сте открили дълбочина – всеки носи своята мярка за нея. А когато чуждото не се побира в тази мярка, е по-лесно да се сложи диагноза и да се тръгне.
Но и това е вид баланс – да знаете кога да се отпишете, вместо да останете за пореден коментар. 😉
А какъв е смисълът да се поддържа тази тема, щом няма да казвате нищо в нея?
Думи в изречение всеки може да навърже и после да каже, че другите не го разбират, това е най-лесно. Вече и ИИ го може и му се получава по същия начин.
Думи в изречение всеки може да навърже и после да каже, че другите не го разбират, това е най-лесно. Вече и ИИ го може и му се получава по същия начин.
Но когато някой нарича мисълта „словесна диария“, може би говори повече за себе си – за границите на търпението и възприятието му – отколкото за текста. 😉
AnonimnaMAMA, твоят стил е високо самочувствие без покритие и куха логорея, демек празнословие.
Тук всички ти казват едно и също, обаче ти си мислиш, че простолюдието просто не разбира сложната ти мисъл. И от поетично стана комично.
Тук всички ти казват едно и също, обаче ти си мислиш, че простолюдието просто не разбира сложната ти мисъл. И от поетично стана комично.
Всъщност за мен темата не е нито дневник, нито трибуна за назидания. Място за размисъл – понякога тих или споделен. Да, думите в изречение всеки може да ги нареди, но не всеки може да остави след тях усещане, което да накара някого да спре и да се замисли.
Ако писането ми ви дразни или ви изглежда „преродено даскалско“, то може би проблемът не е в думите, а в начина, по който резонират у вас. Аз не търся аплодисменти или разбиране на всяка цена. Но понякога споделянето е избор – за да не носиш тежестта сам.
А иначе за „простолюдието“ – никъде не съм го споменавала. Любопитно защо точно вие сте се припознали?
Ако писането ми ви дразни или ви изглежда „преродено даскалско“, то може би проблемът не е в думите, а в начина, по който резонират у вас. Аз не търся аплодисменти или разбиране на всяка цена. Но понякога споделянето е избор – за да не носиш тежестта сам.
А иначе за „простолюдието“ – никъде не съм го споменавала. Любопитно защо точно вие сте се припознали?
Не, в думите си е проблемът. Комуникацията, независимо дали е писмена, както в случая, трябва да носи някакъв смисъл, който може да бъде разбран и съответно коментиран. При теб това го няма, тече поток от навързани фрази, но няма съдържание.
Ако искаш да се занимаваш с художествено писане, има друг подфорум, ако пък ще споделяш размисли върху семейните отношения, необходимо е изреченията да включват поне минимална конкретика, та да е ясно какво се обсъжда.. Ако ще си говориш сама, също има други форми.
Ако искаш да се занимаваш с художествено писане, има друг подфорум, ако пък ще споделяш размисли върху семейните отношения, необходимо е изреченията да включват поне минимална конкретика, та да е ясно какво се обсъжда.. Ако ще си говориш сама, също има други форми.