" Пипи дългото чорапче" , "Малкият принц" и "Алиса в страната на чудесата" - чела съм ги като малка, сега обожавам да ги чета на децата ми
- Публикувана: 1 юли 2025, 14:00 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2025, 08:20 ч.
Книгите от нашите детски лета
Дъщеря ми наскоро прочете Приключенията на Моливко и Сръчко - тя е по-скоро от детството на майка ми, но аз като дете обожавах да я чета, дъщеря ми беше впечатлена също и явно я е препоръчала на всичките си приятелчета, защото родителите им ми писаха да питат къде да я открият.
Моите детски лета (и не само) бяха изпълнени с много четене - независимо дали сме вкъщи или на почивка, винаги носех или търсех книга - през 80те години в станциите, в които ходехме за по 2 седмици зиме и лете, винаги имаше библиотеки и бях най-редовна там. Но това беше начина - или си пълниш багажа с куп книги (и по-малко дрехи) или ползваш библиотеките:)
"Роня, дъщерята на разбойника", детските романи на Ерих Кестнер (толкова съчувствах на Антон и болната му майка, че му събирах стотинки в едно портмоненце да имат за ядене и лекарства), книгите на Джералд Даръл (от там ми е страхът от богомолките, които той толкова боготвореше😄), както имаше и една българска прекрасна, по мое мнение, детска книга, която препрочитах пак и пак "Приключенията на Павел Сираков" на Иван Гелев, както и една от най-любимате ми книги за всички времена - "Приказка без край", която имаше много зловещи и грозни илюстрации, но развиваше въображението ми❤️📚 Сега като се замисля, на днешните деца, особено по-големите, им липсва точно това - богатото въображение, което ние имахме.
"Роня, дъщерята на разбойника", детските романи на Ерих Кестнер (толкова съчувствах на Антон и болната му майка, че му събирах стотинки в едно портмоненце да имат за ядене и лекарства), книгите на Джералд Даръл (от там ми е страхът от богомолките, които той толкова боготвореше😄), както имаше и една българска прекрасна, по мое мнение, детска книга, която препрочитах пак и пак "Приключенията на Павел Сираков" на Иван Гелев, както и една от най-любимате ми книги за всички времена - "Приказка без край", която имаше много зловещи и грозни илюстрации, но развиваше въображението ми❤️📚 Сега като се замисля, на днешните деца, особено по-големите, им липсва точно това - богатото въображение, което ние имахме.
