И млад Патоанатом познавам, дори и преподава в МУ. Познавам и на средна възраст. Той има и специалност съдебна медицина. Много неща може да се научат от него. Жалко, че в болницата не идват желаещи.
- Публикувана: 1 юли 2025, 19:30 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2025, 23:57 ч.
Медицински университет - Тема 4
Има си млади патоанатоми, в Пловдив се сещам за поне 4 специализанта. Иначе времето им минава над микроскопа, не в аутопсии.
...
Реално за човек, който не желае много контакт с пациенти, тази специалност е добър избор.Хем е важна, хем е спокойна..
Реално за човек, който не желае много контакт с пациенти, тази специалност е добър избор.Хем е важна, хем е спокойна..
Упражненията им по патология ги водеше млад патолог на 33 и въпреки че по програма студентите имат аутопсия чак пети или шести курс, още в началото на трети един ден ги вкара в залата, бях писала миналата година, когато се оплаквах как пета седмица не бяха виждали очите на асистента им по хирургия, но патологът много се раздава, много повече от това, което имаха по програма. Беше им казал че не се случват често аутопсии и сега има възможност с подходящ труп - пресен на възрастна жена починала от рак на жлъчка, жлъчни пътища и много разсейки в черен и бял дроб, имало какво да научат. Доста подробности им показал. Синът ми каза, че нямало потресени колеги, напротив било много интересно, дори стояли повече от 2 часа в залата, защото графикът им позволявал да го направят.
Здравейте,
Пиша Ви тук, за да може някоя от Вас да ме насочи или да ми помогне като друга майка на дете в МУ. На дъщеря ми й предстои да бъде трети курс по специалността “Дентална медицина”, но за огромно съжаление забелязвам, че на нея изобщо не й харесва.
Когато кандидатстваше беше доста ентусиазирана и го предпочете, заради работния график и уж повечето свободно време при практика. Имаше много високи оценки, които стигаха за медицина във всеки един ВУЗ, в който кандидатства. Взима и изпитите в университета отлично. След летните стажове (вече второ лято) обаче забелязвам, че е изключително унила, много притеснена и обвинява себе си за взетото решение преди две години. Със сигурност всички медицински дисциплини (анатомия, физиология и др.), изучавани до момента й харесват много повече, а и самата тя смята, че са й по-силни сравнено с денталните специални предмети.
Ще Ви бъда много благодарна, ако ми дадете съвет- да продължава ли да дава шанс на специалността или да прекъсне и да кандидатства наново? Нея много я притесняват тези две/тра загубени години.
Пиша Ви тук, за да може някоя от Вас да ме насочи или да ми помогне като друга майка на дете в МУ. На дъщеря ми й предстои да бъде трети курс по специалността “Дентална медицина”, но за огромно съжаление забелязвам, че на нея изобщо не й харесва.
Когато кандидатстваше беше доста ентусиазирана и го предпочете, заради работния график и уж повечето свободно време при практика. Имаше много високи оценки, които стигаха за медицина във всеки един ВУЗ, в който кандидатства. Взима и изпитите в университета отлично. След летните стажове (вече второ лято) обаче забелязвам, че е изключително унила, много притеснена и обвинява себе си за взетото решение преди две години. Със сигурност всички медицински дисциплини (анатомия, физиология и др.), изучавани до момента й харесват много повече, а и самата тя смята, че са й по-силни сравнено с денталните специални предмети.
Ще Ви бъда много благодарна, ако ми дадете съвет- да продължава ли да дава шанс на специалността или да прекъсне и да кандидатства наново? Нея много я притесняват тези две/тра загубени години.
Здравейте,
Пиша Ви тук, за да може някоя от Вас да ме насочи или да ми помогне като друга майка на дете в МУ. На дъщеря ми й предстои да бъде трети курс по специалността “Дентална медицина”, но за огромно съжаление забелязвам, че на нея изобщо не й харесва.
Когато кандидатстваше беше доста ентусиазирана и го предпочете, заради работния график и уж повечето свободно време при практика. Имаше много високи оценки, които стигаха за медицина във всеки един ВУЗ, в който кандидатства. Взима и изпитите в университета отлично. След летните стажове (вече второ лято) обаче забелязвам, че е изключително унила, много притеснена и обвинява себе си за взетото решение преди две години. Със сигурност всички медицински дисциплини (анатомия, физиология и др.), изучавани до момента й харесват много повече, а и самата тя смята, че са й по-силни сравнено с денталните специални предмети.
Ще Ви бъда много благодарна, ако ми дадете съвет- да продължава ли да дава шанс на специалността или да прекъсне и да кандидатства наново? Нея много я притесняват тези две/тра загубени години.
Пиша Ви тук, за да може някоя от Вас да ме насочи или да ми помогне като друга майка на дете в МУ. На дъщеря ми й предстои да бъде трети курс по специалността “Дентална медицина”, но за огромно съжаление забелязвам, че на нея изобщо не й харесва.
Когато кандидатстваше беше доста ентусиазирана и го предпочете, заради работния график и уж повечето свободно време при практика. Имаше много високи оценки, които стигаха за медицина във всеки един ВУЗ, в който кандидатства. Взима и изпитите в университета отлично. След летните стажове (вече второ лято) обаче забелязвам, че е изключително унила, много притеснена и обвинява себе си за взетото решение преди две години. Със сигурност всички медицински дисциплини (анатомия, физиология и др.), изучавани до момента й харесват много повече, а и самата тя смята, че са й по-силни сравнено с денталните специални предмети.
Ще Ви бъда много благодарна, ако ми дадете съвет- да продължава ли да дава шанс на специалността или да прекъсне и да кандидатства наново? Нея много я притесняват тези две/тра загубени години.
Моя съвет е винаги да върви в посока, която ѝ харесва. Аз съм със завършен университет, само за да не зарежа нещо започнато и след това още 5 години в друг университет вече с нещо, което ми е на сърце. Годините не са "загубени"- това е друг опит, нови срещи и възможности, нови контакти и среди .. Никога не е късно за ново начало!
Аз бих я посъветвала да спре и да се насочи към това, което ѝ е интересно. Тя хубаво ще избута шестте години, ами после - как ще ходи всеки ден на работа и ще върши нещо, което не ѝ носи удоволствие. Аз на моята дъщеря при кандидатстването ѝ повторих сто пъти - ако видиш, че не е твоето, по-добре спри, отколкото да се мъчиш.
Както каза Санака - по-добре 2 загубени години, отколкото много повече. А и това са тежки специалности, направо не мога да си представя защо човек би си причинил да учи нещо, което му е досадно и да се гърчи 6години
Както каза Санака - по-добре 2 загубени години, отколкото много повече. А и това са тежки специалности, направо не мога да си представя защо човек би си причинил да учи нещо, което му е досадно и да се гърчи 6години
Няма местене от една специалност в друга. Има ново кандидатстване и се започва от първи курс. Трябва обаче да се повери дали ще има право на държавна поръчка Медицина. Има право само на една специалност държавна поръчка. Ако е завършила дентална медицина, със сигурност ще може да запише медицина само платено. Не знам как стои въпросът, ако прекъсне първата специалност и след това запише друга.
bluepeoniesНека да кандидатства следващата година медицина и ако е приета, вземете окончателното решение тогава. Ще претеглите всички минуси и плюсове и може би ще е по-лесно. Не трябва да се отписва от дентална, докато не е приета и не реши. Ще е пак държавна поръчка. Освен това, предполагам ще и признаят изпити, които се припокриват. Прочетете внимателно условията на университета или говорете с тях, при прехвърляне в друга специалност след успешна КСК.
Успех в решението.
По повод избора на специалност, не винаги решението е на лекаря, понякога нещата се подреждат така.
Част от медиците още по време на обучението разбират, че не искат да работят пряко с пациенти и се насочват към такива специалности. Въпрос на желание. Което е нормално, различни сме. Да не говорим, че и желанията се променят с годините.
Успех в решението.
По повод избора на специалност, не винаги решението е на лекаря, понякога нещата се подреждат така.
Част от медиците още по време на обучението разбират, че не искат да работят пряко с пациенти и се насочват към такива специалности. Въпрос на желание. Което е нормално, различни сме. Да не говорим, че и желанията се променят с годините.
