Учтиви, но фалшиви

Не е нужно поздравът "добър ден" или "благодаря, приятен ден" винаги да се казват с усмивка. Достатъчно е просто да се поздрави или да се благодари.
Не понасям фалша и лицемерието във всичките му форми и маскирани като "учтивост" и "добро възпитание".
Фаина Раневская го е казала най-точно: „По-добре е да си добър човек, псуващ цинично, отколкото тиха, лицемерна и възпитана твар.“

И понеже коментирахте обноските и възпитанието на кралските особи, един цитат на Фердинанд Сакскобургготски: "Лицемерието е основната добродетел на царете. То е много тачено в нашия, Кобургския род. Ти трябва да го притежаваш във висша степен." от "Заветите на един монарх".

И още: „Около себе си трябва да имаш най-безсъвестни хора, които за пари ще ти устроят най-добра лична полиция. Няма по-сигурен начин за моментна сигурност от добре платения простак. Ти трябва да направиш един вътрешен шпионаж, който да плащат ония, срещу които е насочен.“

Да ви звучи познато!?
За съжаление светът се управлява с лицемерие и всеки опит да си честен и откровен е равнозначно на престъпление. Така сме дресирани/възпитани от невръстна детска възраст.

Обаче повечето хора са мързеливи и предпочитат да живеят в нечия сянка. И какъвто господаря - такива и сподвижниците.

Не понасям простаци, които да ми обясняват, че са честни. Май предпочитам лицемери. Хора, с които не деля нищо, да ми се изявяват като големи циници - айде няма нужда. Това отношения в тях.

"Заветите на един монарх" са фейк...

Нещо като: "Мъдростта те преследва, но ти си по-бърз. "

Много черно-бяло се разглеждат нещата. Както има хора, които са честни, без да са простаци, така има и учтиви и добронамерени хора.
Но често честните не-простаци минават за наивници и странници.

Щом казваш....Добре, че не го квалифицира като конспирация все пак.
Това са заветите на цар Фердинанд към сина му Борис III, преписани от царския архив в град Кобург от българския дипломат и историк Димитър Йоцов и издадени в книга "Съвети към сина".
Има я книгата, не е лошо да попрочетеш малко преди да се изпляскаш.
https://www.ciela.com/car-ferdinand-s-veti-k-m-sina.html

И аз така. Масово простаците казват как е по-добре добър простак, отколкото възпитан лицемер, естествено с мисълта, че те са страшно добри хора. Само че моите абсолютно еднозначни опит и наблюдения показват, че да, има възпитани лицемери, но не, категорично няма добри простаци. В правилните условия, когато са лично засегнати, се проявяват.

Не е въпроса да си добър човек, а да си искрен човек

Фейк са съветите на Фердинанд, както и разговорите на Михаил Памукчиев с Буров, другата широко цитирана подобна книга.

Искреността е въпрос на моментно отношение. Добротата е постоянен манталитет. Двете не се  изключват, но добрият човек в правилните моменти ще си замълчи, докато 'искреният' ще започне да тъпче, прославяйки своята 'искреност'.

Не мисля, че едното изключва другото. Спокойно можеш да бъдеш искрен с някого, когото не харесваш, и да му го кажеш или покажеш, но по начин, по който няма да го обидиш. Нарича се възпитание. Не е необходимо да бъдеш груб в отношенията с хората. Начинът, по който се изразяваш (вербално и не само), говори много за теб самия.

Ами не знам защо се приема елементарното възпитание и куртоазия като фалшивост. Явно, за да си искрен, трябва да псуваш и скачаш на бой и да крещиш срещу всеки, който не ти харесва или те дразни по една или друга причина.
Това  са някакви културни характеристики и харесвам културите с повечко социални маски и лубриканти. Аз предпочитам по-обран начин да ми се показва, че не ме харесват, без крясъци и агресия. Тоест, вече на сегашните си години, не държа да имам топло и радушно общуване с непознати, но държа да не ме натоварват с антипатията си спрямо мен. По тази причина  предпочитам "фалшивите" възпитани хора, които по един по-завоалиран начин показват, че не съм им сред приятните хора, а не да ме погнат със сопите.
Аз пък винаги се чудя като каже някой колко фалшиви били еди кои си (англичани, французи, патагонци), защото им се усмихвали, пък не ги харесвали, в коя гора са расли. Тоест, колко трябва да си лишен от елементарни социални умения, за да не можеш да разбереш, че някой не те харесва.
Немците пък често се оплакват, че в САЩ ги питали как са, пък не слушали отговорите им. Те немците са нация оплаквачи и сигурно на всяко "Хай, хау ар ю?" с непознати на улицата, започват с оплакваческите речетативи. И те често са ми споделяли, че предпочитат "искрено" общуване, а не "фалшиво" "хау ар ю". Аз пък предпочитам отново наличието на учтива приятна интеракция с касиерката, а не като в Германия да ми хвърля покупките и аз да трябва във въздуха вече да съм ги опаковала, или като в България да ми киселее и пуска заядливи коментари.
Тоест, за мен, колкото по-фалшиво, толкова по-добре. ))

Но аз съм на възраст, в която не търся близко общуване, а приятно ненатоварващо общуване от непознатите по света, тъй като имам близки хора, с които ми стига искреността.

Вчера тръгнах малко по-късно от работа и минах по обиколен маршрут към метрото. На перона се засякох с колежка, с която нямаме много приказка. Усмихна ми се и  каза 'лека вечер'. Съвсем учтиво и кратко ми даде да разбера, че не е в настроение за разговори с мен. Възхитих се.

Нарциса, чудесно, но все пак и ти си прочела нейния сигнал. Има хора, които биха се лепнали за нея, въпреки '"леката вечер', да й надуват главата, докато тя  отчаяно върви на заден ход и се оглежда за скривалище. Аз имам много готин колега, на когото и 5 пъти да кажа "съжалявам, но бързам", ще продължи да ми говори. Дали е на спектъра или е невъзпитан, не мога да кажа.
Тоест, в случая с колежката сте си се разбрали и двете по един деликатен начин.