Учтиви, но фалшиви

  • 10 743
  • 308
  •   1
Отговори
  • Мнения: 17 696
Така и не разбрах какво значи това. Обикновено за чужденците се казва. Учтиви били, но неискрени. Какво значи неискрени и само чужденците ли са неискрени? И как въобще учтивостта попада в изречение с кофти конотация?
Не съм фен на такива генерализации, но като че доброто възпитание не се тачи много от българина. Чувала съм от страшни простаци гордото 'аз съм истински'. Абе, файда, че си истински, ако това се изразява чрез псувня във всяко изречение. Интересно е, че ако аз реша да съм истинска с такъв човек и му кажа точно какво мисля - на него такова истинско нещо хич не му допада. Затова и си премълчавам учтиво. Предпочитам хората да са учтиви, вместо истински, но...пак продължавам да не разбирам съвсем как двете се противопоставят.

# 1
  • Мнения: 49 397
На мен ми е много разбираемо. С тези нови правила, които налагат строги санкции за сексизъм, расизъм, ксенофобия, хомофобия и какво ли не още, неизбежно хората се научават да си мерят думите и да не са искрени.

# 2
  • Мнения: 41 274
Нарича се лицемерие. И действително е норма в много страни. И тук има такива хора, аз лично не мога да ги понасям - ок, някой не ме харесва - не е нужно да ми се мазни, да ме поздравява и да ме търси да си говорим, защото така било "правилно" - отнася се за роднини, колеги, съседи и т.н.
Просто да спазва дистанция - не е нужно да се караме, но за предпочитане е изобщо да не общуваме (или ако е колега - само колкото трябва), отколкото да си правим фалшиви комплименти и да се мъчим да водим "приятелски" разговори.

# 3
  • София
  • Мнения: 34 110
Ако си възпитан, значи не си искрен.
Ако си богат, значи си крадец.
Черно - бяла елементарност.

Пълни глупости са това. Наистина простотията се тачи. Спокойно може да си искрен и да си възпитан.

# 4
  • Мнения: 4 543
В България всеки се чувства длъжен да си изкаже мнението, като го смята за страшна искреност. Виждаме ги по реалититата “аз съм много директна”, а в повечето случаи - простотия и никакви умения за общуване.

Лично аз не виждам причина да съм честна с познати, които виждам 1 път на година, с колеги и почти непознати. Няма да тръгна да се подмазвам, ама със сигурност няма да дръпна някой, че да му обясня защо не го харесвам.Grinning

# 5
  • Мнения: 5 274
В англо-езичния свят за здрасти често се използват “Hey, how’s it going?”/“Hey, how are you doing?”, като и да не си добре, се очаква положителен отговор. Тоест, това не е въпрос и никой не го интересува реално точно как си. За чао, често се допълва с “Let’s grab coffee/lunch/dinner soon.”/“Let’s hang out some time soon”, което често не се случва.

Тоест, има едни такива допълнения, които са хем от любезност, хем да тече по-гладко разговора, но са…допълнения. Не са проява на загриженост или желание за допълнителна социална интеракция.

От двата типа на общуване за всекидневни контакти предпочитам “учтиви, но фалшиви”, пред “кисели, но искрени”. В крайна сметка с повечето хора общуваме за някакви минути (продавачи, шофьори, служители на институции, консултанти и т.н.). Не държа да си ставаме близки, но и не знам кой човек би желал да се държат с него лошо, без да има причина за това. Добрата (вежлива) комуникация за мен поне е елементарна проява на култура/възпитание.

За приятели е малко по-различно - там предпочитам повече директност/искреност в комуникацията, но и аз съм прям (и не сръдлив). Това надграждане в същата комуникация отвъд злободневните размени с непознати, обаче, се И гради във времето със самите отношения.

# 6
  • Мнения: 1 462
Разликата е само в опаковката — едните са по-директни, другите са Любезния лос с усмивка ... и те онождат отзад. Хей, поне е възпитано!

# 7
  • София
  • Мнения: 17 812
И като си кажеш искрено мнението, все едно ще накривиш на някой нещо.
Единствено можеш да покажеш какви точно комплекси те мъчат.
Мнението е като за...ка.  Всеки го има и не е нужно да го развява без гащи, когато не го питат.
Ако пък го попитат, винаги има как да се изрази, без да се изживява като последна инстанция.
Има и друг момент. Когато подминеш някой, особено ако се засичате често - съсед, колега и т.н. - не е нужно да подминеш като през турски гробища и няма да припаднеш от един поздрав и пожелание за приятен ден.

# 8
  • София
  • Мнения: 34 110
Ако мнението ти е много важно, пак можеш да го кажеш, но учтиво и възпитано.
От друга страна, да знаеш кога да замълчиш, е положително качество.

# 9
  • Мнения: 41 274
Не става дума за учтивост и директност - ето примери -
Скрит текст:
жена, която не харесвам и тя не ме харесва, настояваше да пише лигави и фалшиви коментари (със сърчица и безсмислени комплименти - примерно на обикновена снимка от ваканция започва да пише хвалебствия и суперлативи, все едно съм ходила на Луната) под всяка моя снимка в социална мрежа. Никога не й отговорих. Изтрих си профила (не заради нея) и същата жена сега пише на мой близък, който има профил, за да ми праща поздрави и да ми честити семейсни празници. За 20 години все трябваше да схване намека?...

Или пък колежка (бивша), с която изпитваме взаимна антипатия (без да сме се карали), ме преследваше да прекарва време с мен и да ми прави комплименти, които звучат леко злобно.

Или роднини от село, за които знам, че са казвали, че им е неприятно да им ходим на гости, да преследват мен и семейството ми, когато отидем там, за да ни канят?

Не може ли това просто да се спести? Аз не искам тези хора в живота си, не искам да съм любезна или груба с тях, просто предпочитам да не общуваме.

# 10
  • Мнения: 17 696
Това вече е преследване и няма нищо общо с лицемерие и възпитание. Те не го правят, защото са възпитани.
Имам един пример, преди години като бяхме няколко фирми в съседни офиси. В едната започва една девойка с хиалурон. Това момиче не видях да комуникира с абсолютно никого от женски пол, освен шефката си. Обаче с мъжете - ей, няма такова мяукане и усукване. Създадох си мнение, продължих да я поздравявам, тя продължи да се обръща на другата страна и след месец вече я нямаше. Освен за кофти пример, не я помня с друго. Можех да съм директна в игнора на такива явни ... дами с определено поведение, даже още по-директно да си го кажа, но никой нямаше да има полза. Поведението ни си е за нас.

# 11
  • Мнения: 3 055
Просто са възпитани по друг начин хората,за това как да се държат в обществото. Всеки ще те поздрави от възпитание и любезност,макар изобщо да не му дреме. И така трябва да е според мен. Няма общо с лицемерие.

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 2 115
Нарича се куртоазия. Навремето е било дворцов етикет и поведение в аристократичните среди, което ги е отличавало от простолюдието.
В днешно време - фалшива любезност и внимание към личността.

# 13
  • Мнения: 11 885
Не мога да разбера защо възприемате обикновената любезност като лицемерие. За мен учтивостта и любезността са начин да си улесним взаимно ежедневието. Естествено, че не мога да се тревожа непрекъснато за целия квартал, но не ми пречи да поздравя и да си кажа няколко думи с хората, които познавам и не мисля, че това е куртоазия.

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 18 741
Цитат на: pppqqq
...
Добре, де, ясно е, че не всеки, който любезничи с тебе, те харесва, ама защо хора, на които не си им приятна и да речем, нямат изгода от тебе, биха се престаравали така?
Искам да кажа, или не си им чак толкова неприятна, или нещо те поднасят (малко вероятно), или нямам обяснение. Ами ако вземеш да приемеш?

Общи условия

Активация на акаунт