Учтиви, но фалшиви

Понякога разпознавам лицемерието чак когато вече е много късно.
Има и добри актьори, признавам. За това от известно време не давам втори шанс на хора, които веднъж са ме използвали.

По този повод, веднъж казах на една дама, че втори шанс съм дала на доста хора, но трети - никога. Още след първия път така или иначе отношенията вече не са съвсем същите, но смятам за нормално понякога зрелият човек да си преглътне егото. Обаче ако след това продължават да те правят на глупак, сбогом завинаги.

Странно ми е в каква посока отива разговорът. Смятам, че говорим за непознати и близки до непознати хора, колеги и подобни. Лично аз не деля нищо с такива хора, та дори и да не ми допадат по някаква причина, че да се впечатлявам какво говорят и правят.

Има неписани норми на обществено поведение, които се спазват от всички на запад. Живяла съм във Франция и са ми правили забележка, че не поздравявам като влизам в магазин. Аз, с обичайната намусена българска физиономия смотолевих едно "здравей", но явно продавача не ме е чул.
Това тук го наричат лицемерие, но когато живееш в обстановка в която всеки е учтив и те поздравява вежливо свикваш да го правиш и ти и деня ти става по-добър. Сякаш всички се поддържат и ако нещо не ти е на кеф винаги можеш да го споделиш. Това в никакъв случай не те извинява да се държиш невъзпитано и хората го осъждат.

Съвпада с моето мнение.
Мисля, че това са оправдания на неучтивите и невъзпитаните. И да, всеки трябва да има филтър на устата. Не може да изпляскаш всичко, което мислиш.

И аз се учудвах как така една приятелка изискваше от немските си съседи, освен да я поздравяват учтиво, наистина да ѝ желаят Хубав ден. И как разбира, че не ѝ го желаят. Ноо...има такива случаи, в които наистина с усмивка на уста и учтивост доста добре могат да те пратят по дяволите и дори зад гърба ти да те наклепат сочно. Така, че аз разбирам това под израза в заглавието.
А пък точно на пъпа на БГ ми се случва ежедневно хора, които са много "мили" един към друг да си обменят обидни квалификации зад гърба. Ама...доста обидни. Ето това е фалш.

Българите хем не са особено учтиви, хем те клепат зад гърба ти. Така че предпочитам поне учтивост да има.

В работата една колежка е така. Сутрин усмихната, учтива, поздравява уж много разбираща се с колегите и в момента, в който им види гърба и ги няма започва мазалото. То е хейт, то са интриги, то са обиди, страшно натоварваща персона.
Шефката пък постоянто обича да обижда и дори не казва от възпитание добро утро и приятна вечер щото не била лицемерка и по-низшите от нея по логиката и не заслужавали такова уважение като да кажеш добро утро, та хора всякакви.

Искрено мнение се изказва ако някой ти е поискал искрено мнение. В противен случай без да те питат и особено ако не те засяга по никакъв начин, да натрапваш отрицателно такова е крайно невъзпитано и дразнещо.

Но кухите усмивки на доста хора в чужбина са друго нещо. И за мен са отегчителни, но трябва да отчетем все пак, че те с нищо не ни ощетяват. Просто една любезност, която като цяло е малко далечна на нашия народ.

Българите обичаме да общуваме пълноценно, да се врем в работите на другия, а най-често и другият сам си споделя. Дето се казва... търси да му се набъркат в работите. Ние просто сме си такива. Точно както за много латиноси обилното жестикулиране по време на разговор си е част от речта.
Ние рядко си водим кухи разговори за времето, обичаме да се познаваме добре, да завързваме близост в общуването, да си знаем почти всичко помежду си. Кой как живее, какви проблеми има, защо ги има. Често ходим спонтанно на кафе или хапване с някой приятел. И не ни трябва предварително заявление да поканим спонтанно в събота вечер някой в дома си на гости, за да прекараме часове в приказки кой какво прави и защо животът е такъв какъвто е.

На фона на това напълно нормално е чужденците да ни се виждат студени. Те чак така не си споделят. Може да имат грандиозни проблеми, но навън с учтиви усмивки се питат от любезност "Как си?". И със същата любезност си отговарят: "Чудесно". Без въобще да ги интересува как си всъщност. Докато българинът позавърже ли по-близко приятелство като пита някой как е, наистина иска да знае, дава индикация, гласяща: "Сподели ако нещо ти тежи или похвали се ако ти е кеф".

Всеки народ си има особености. Това е част от човешкото многообразие и е забавно. А за неприемащите местните особеносто винаги има възможност за емиграция в място, където общуването е друг тип.

Понеже у нас още от времето на батковците без вратовете всякакъв етикет на поведение беше заклеймен като п@далски работи и демонстративно заличаван пораснаха сигурно две поколения деца, които въобще не знаят, че съществува такова нещо. И когато отидат в държава, в която учтивостта е норма и някой им се усмихне мило и ги пита как са те решават, че това е лично отношение и той ги харесва. И после логично следва разочарование и "чужденците са фалшиви".
А всъщност тези правила да си учтив, мил, да не уведомяваш всеки за мнението си за негои да не му се вреш в бельото са измислени , за да правят живота на хората по-лесен и по-безопасен и където се спазват се живее по-комфортно.

Това е бг клише, останало от десетилетия.
Един вид, ние сме "истински" и искрени, западняците изкуствено усмихнати.
С това се оправдава традиционната намусеност и грубост. Сякаш ако приветливо кажеш "добър ден" си длъжен да обичаш всички!
Там хората просто се усмихват и те поздравяват, със сигурност не те обичат, дори не те познават.
Толкова ли е трудно.

Имах една приятелка, замина да живее и работи в малък град в Англия. Тя имаше такива впечатления: че всички са приятелски настроени формално, в работата и по съседски, но реално я изключват от кръга си на общуване. Тя се чувстваше в първите години много изолирана.

Аз не знам какви точно са й били очакванията, може би да се сприятелява толкова лесно, колкото е било в България. Докато коренните жители на някоя страна са често резервирани към чужденците, дошли от нейде си да живеят в тяхната държава. Много често - по-зле от резервирани, направо враждебни. И това често се прикрива с доброто възпитание.

Така че  - да, и това го има, учтиви и фалшиви. Но ако местните не виждат в теб някаква заплаха, често са искрено сърдечни.
За сравнение, а как се държат в нашите села към някакви семейства афганистанци, дошли да живеят в България? Нямам преки впечатления, но това, което съм чувала, е по-скоро съвсем искрена злонамереност. Трудно ми е да ги упрекна, хората се чувстват застрашени от пришълци със съвсем различна култура.

Не всички сме пъзльовци, използвачи, агресори и комплексари. На мен не ми е проблем да поздравя с искрена усмивка човек, който в общото социално око се намира някъде под мен. Както не ми е проблем в повечето случаи учтиво да си замълча, а в редки случаи учтиво (или недотам) да контрирам човек, който се предполага да е голямата работа в сравнение с мен.
Работата с учтивостта е като всичко останало - като не искаш да си даваш зор, всичко е в графа кво толко, а който си е  дал зор, значи му има нещо. Или пък ако имаш задни мисли, всички други непременно също трябва да имат, иначе ти излизаш някакъв доста кофти човечец.

Това е проблем, който интересува българите откакто започнаха да се сблъскват по-интензивно с чужди култури. Аз лично винаги гласувам в полза на заучената учтивост срещу порива да кажеш на някого истината в очите. Забелязала съм, че нашите лични истини интересуват много малко хора, да не кажем - никого.

За други държави не зная, обаче в България много ме дразни "трябва да дойдете на гости", явно казано по западен маниер, без реално намерение. Обаче все пак сме в България, и на двамата майчин език е българският.
Така че мерси от такива "куртоазии".