Оф, много мога да пиша по тази тема. По-груби и невъзпитани хора от българите не съм срещала. Сигурно има някъде и по-зле, може би из бившите съветски републики, но там не съм била. Разбира се, има любезни и лъчезарни хора и у нас, но правилото са темерутите.
Не сме били така винаги и абсолютно не е вярно, че доброто възпитание е изгъзица само за кралския двор и елитите. Който е общувал с хора от развиващи се държави, особено от по-бедни и традиционни общности, знае колко са любезни един с друг, какви табиети и церемониал спазват. Това го има все още, макар и в по-малка степен, и в нашите села и малки градове. В общества без институции или поне без надеждни такива, където Бог високо и цар далеко, оцеляването ти зависи изцяло от общността и дали тя те харесва — от прехраната и социалния ти статус до това дали знахарката ще си мръдне пръста да те лекува като си болен и дали ще те погребат един ден. В такива общества и по-лесно се вадят ножове и хвърчат глави, че и кръвни вражди има. Ще си любезен и дипломатичен, и още как.
Не сме били така винаги и абсолютно не е вярно, че доброто възпитание е изгъзица само за кралския двор и елитите. Който е общувал с хора от развиващи се държави, особено от по-бедни и традиционни общности, знае колко са любезни един с друг, какви табиети и церемониал спазват. Това го има все още, макар и в по-малка степен, и в нашите села и малки градове. В общества без институции или поне без надеждни такива, където Бог високо и цар далеко, оцеляването ти зависи изцяло от общността и дали тя те харесва — от прехраната и социалния ти статус до това дали знахарката ще си мръдне пръста да те лекува като си болен и дали ще те погребат един ден. В такива общества и по-лесно се вадят ножове и хвърчат глави, че и кръвни вражди има. Ще си любезен и дипломатичен, и още как.
