Учтиви, но фалшиви

Първоначално подхождам с уважение към всеки човек, независимо от пол, раса, етнос, образование, материално, социално или семейно положение. Оттам нататък зависи от него. Ако го преценя като стойностен човек, продължавам в същия дух. Ако не, тогава никакви дипломи и материални придобивки не ми влияят.

Те и много продавачи/ки имат куп комплекси и си ги показват на поразия. Или пък имат просто големи дефицити, хайде да не ги правя толкова комплексни създания.
Общуването върви в две посоки и показва колко си интелигентен.
На първо място трябва да можеш да се отнесеш човешки с човека срещу теб, без да се превъзнасяш или излагаш. Ако едната страна е недоразвита, няма как другата да я приеме.

Дядо ми навремето казваше, че търговията е проста работа, но не е за прости хора.
За да си добър продавач, трябва общуването с хора да ти доставя удоволствие и да ти е приятно да съдействаш когато е необходимо.
Не всеки го умее, но и в много от случаите продавачите нямат вина, просто изпълняват изискванията на ръководството да се лепнат за клиента като гербова марка и да го следват като сянка. Имала съм случай когато помолих да ме оставят намира, да разгледам и при нужда сама ще потърся съдействие, но отговорът беше - "така ни е наредено, не мога да стоя на страна, гледат ни на камерите и ще ме накажат". Толкова по въпроса.

Честно казано, понякога предпочитам учтиви, но фалшиви, отколкото, груби, кресливи, арогантни..... Сега в друга тема чета за родилките как ги навикват, държат се гадно с тях... Не, благодаря!

В България има някакво широко разбиране, че ако викаш и се разправяш на висок глас, това ще те постави в по- добра позиция и ще те сложи на висота сред клиентите. А всъщност се излагаш малко или много.

Понякога разни клиентки тероризират нещастни продавачки,  защото фирмата имала някакви вътрешни намаления за персонал, пък магазина не бил информиран… а ти си искаш 5те лева и караш 5 човека на опашка да те чакат.
 А жената на касата, като някаква боксова круша поема тоя негативизъм.

Ако имаш някакви драми от подобно естество, извикай един мениджър, кажи си му нещата отстрани, не прави циркове. Те ще те оправят. Клиентите ще си минат през касата,  няма да те чакаме да се показваш колко си спестовна и вътрешен човек във фирмата им!
Можеш да се оплачеш и по цивилизовано и по соц медиите и къде ли не.
Хората не умеят да си избират битките и да се погледнат отстрани.

А пък аз съм била свидетел на доста широко разбиране на запад, че умение за small-talk и приятелско приемане в групата е равно на свършена работа . И също как разиграване на театър и голяамо разтягане на локуми реч е равно на даване на компетентно мнение и правене на благоптиятно впечатление на много компетентен.

Ох, ние все се оплакваме че е БГ повечето неща са под всякаква критика, но и в доста други държави, в някои отношения картинката не е розова.

Не е винаги розова, но отношението към клиента е безупречно. Пример от миналата седмица. Отсядам в хотел, Хилтън, нов и хубав, само за една нощ в Ниагара. Влизам да се изкъпя и се оказва, че са пропуснали да сложат шампоан, балсам и душ-гел. Добре че мъжът ми имаше в несесера си. На тръгване отидох да ги осведомя, че бутилките са празни (сега слагат едни големи бутилки в банята, които се пълнят периодично). Нищо не исках, просто исках да предупредя за следващите гости. Веднага ми махнаха $50 от сметката. Естествено не възроптах! Отивам да попитам паркинга кога най-късно можем да излезем с колата (дали е 24 часа от влизането или е в 12 часа на обяд, когато трябва да напуснем хотела). Без да искам нищо, човекът ми направи паркинга до вечерта. Аз съм винаги любезна и усмихната, не се конфронтирам, а обяснявам спокойно; явно се оценява.

Отношението към клиентите е доста зле у нас, ако сравняваме с други държави. Миналото лято връщах нещо в магазина, ново, в опаковка, неизваждано, с касова бележка. Ей, чудо. Ама ЗАЩО го връщате. На третото обясняване вече ми омръзна и на мен и казах накрая, защото мога и имам право.
В чужбина куриозът ми е отпреди 25 години, когато занесох ужасно неудобни обувки обратно и ги взеха, обувани. Вече и там не правят така, но много се бях впечатлила навремето.

Отношението на продавачите не зависи от държавата, а от политиката на фирмата
За годинибтук съм попадала на всякакво.От професионално ,  през  некомпетентно, сервилно  до откровено шовинистко..Не купувам от консултатни, които не знаят как да продават.Директно забравям за  магазина.Магазини да искаш.
Съпругът ми казва, че когато "отпиша " някой магазин  ,  скро след това го затварят
Затварят го не заради мен, а заради факта, че не искат да пордават.Защото ако не знаеш можеш да се научиш, но ако не искаш да се научиш, нама как да стане.
Продаването ("затваряне "на продажбата) всъщност никак не е проста работа, дори и  на интелигинтните хора им се налага да усвоят някоя и друга  техника на продажбите.
Не съм фен на идеята , че "клиентът винаги има право" , защото има хора, които считат, че всичко са им длъжни, други  избиеат комплекси, ътри тътсят своито 10 минити слава.
Шарен свят
По темата.
При мен се нарича "емоционална интелигентност".
Доста служебни курсове по въпроса  изкарах, за да си науча урока.
По въпроса за истината.
Всички искат да знаят истината, но само тази, която те  искат да чуят.
Всъщност  дали изобщо някой се интересуеа от моята истина.А и моята истина всъщност дали е  истина и за други, а и дори да е, те наистиа ли  искат ли да я знаят?
Интегрирах се и съм учитива и фалшова.Знам , че и заобикалящите ме са такива.
Искрена съм само  с най  близките си
Научих си уроците.
При последната промяна на позицията последен кръг беше  тест  с 250 и въпроса , на които трябваше да бъдем малсимално откровени.
Всички знаят, че ако си откровен , няма да събереш необйодимите точки  за да  покриеш  теста .Съоъветно няма да получиш  ноеата позиция..Често много кадърни хора отпадат, само защото са откровени.RRHH наят, че ти   го знаеш, но   ти казват, че трябеа бъдеш малсимално откровен , Дъответно знаят, че ако искаш позицията няма да си откровен,  извода не тътсят откровеност, а "емоционална интелигентност"

В  тази връзка си спомних какво ми каза една от ейч ара, като интервюирахме заедно. Вика - има едно много просто правило - като слушаш тоя кандидат - задай се въпроса - ще се чувствам ли добре ако тоя човек след години ми е шеф. Ако отговорът е не, значи отпиши го.
Щом аз съм в комисията, кандидатът очевидно в този момент не се кандидатира за мой шеф, но ме изуми изящността на това правило.

От една година работя в среда, в която всички са учтиви и усмихнати. Пет пари не давам дали са фалшиви, защото се чувствам 1 милион пъти по-добре от предходното си работно място, където злобата, крясъците и откровените обиди бяха неразделна част от поведението на ръководството.
Сто пъти предпочитам някой да е фалшиво мил с мен, отколкото безцеремонен и груб.
Ако се касае за критика или обратна връзка - има начин тя да се поднесе без грубости.

Без грубости да, без твърдост обаче не. Понякога се налага.

В Тера нова нямат тоалетна за клиентите си, представяте ли си!
И там беше последната разправия, която аз подхванах ( не съм им викала обаче щях да им оставя един куп дрехи да си ги сгъват).
Та “пичките” от касата искаха да ме пратят в Халите за ползвам тоалетна… представите си!! Едната даже ми се изсмя и вика Чао Чао. Пълна идиотка - може ли да се присмиваш на клиент на когото му се пикае?!? Все пак магазина им е с 3-4 етажа… не е като да пазарувам от сергия.

Седнала Теранова на аванта да ползва сервизни помещения, понеже горките имат само 200 магазина из БГ от 90та година насам. Мизерници, майко мила, срам. Кой им прави маркетинга не зная, но е за смяна.
 
Еми добре е всеки магазин,  който счита че в 2025та година хората все още ползват външна тоалетна да уволнят ръководството, защото те явно не само са с остарели представи за бизнес, ами и нямат никакви знания за обслужване.

Обслужваневто в България е пълна скръб, масово се държат с клиента нахално, дават му акъл/зор, без да има нужда, натрапва се мнение, без да е искано такова и изобщо самият клиент се чувства като някой, който едва ли не пречи на милинките консултанти/продавачи да си свършат работат и да си взимат заплатката. Да, не е лесно да продаваш, доста психология и емпатия е нужна. Вижте и самите реклами какви са, отвсякъде лъха показност и пошлост. Забелязала съм, че хората масово се държат грубо, даже агресивно, когато не стане на тяхната, толерантност към обратна връзка/критика е под всякаква нула. И пак, всичко опира до възпитание и култура. Както казваше, не помня кой: няма как да се разбереш с човек, с който ви делят един вагон книги.