Учтиви, но фалшиви

Аз мисля, че не хората, а определен тип хора го правят.
Тези, за които чуждото пространство във всяко едно отношение е и тяхно. Опитват се, и понякога успяват, защото често хората, които се възпитани и учтиви смятат, че отстояването на позиция може да изглежда грубо и не го правят. Тук е моментът, в който възпитаният човек е добре да се научи да си пази границите, иначе бързо го надушват и става на изтривалка.

да ама тъпото е , че тогава вече си в конфликт.
а ако отпреди това лекап олека противоречиш и изглаждаш би избегнала конфликта в много от случаите.
и ако не обичаш конфликти нямаш нужда от по-големия конфликт ?

Понякога конфликтът е неизбежен. Има хора, на които не става просто да им намекнеш деликатно. Дали наистина не разбират от намек, или се преструват, но не си променят поведението, докато не се принудиш да им проговориш на техния език.

Аз ще пусна само  два  цитата, понеже няма смисъл от друго вече

“— Хайде да ме водиш у дома — обърна се бай Ганьо към българчето с такъв тон, който би трябвало да изчезне и в отношенията ни към ленивите слуги; но думите „вежливост“, „учтивост“ са новооткраднати от руски език, „деликатност“ е взета назаем от французите, а у нас най-подходящ за тия понятия термин е думата „лигавене“. Тия меки, нежни, сърдечни обръщения, които характеризират отношенията на цивилизованите хора и които правят живота по-благ, по-приятен — са непонятни за бай Ганя.”

“Бай Ганьо, след като свърши своите ентомологически издирвания, възстанови си тоалета и без да почука, влезе в съседната стая, но тозчас извика: „Пърдон!“ — и имаше защо: той завари в твърде нежно vis à vis студента и дъщерята на стопанката — те бяха се прегърнали, както подобава на две млади влюбени сърца. Момата, засрамена, избяга в другата стая.
— А бе защо влизаш така? Засрами момичето — каза с ироническо подмигване студентът.
— Ударил си келепира! — пошепна таинствено бай Ганьо с очи, светнали като на манастирски котарак. — Лъскава, дявол да я вземе! Слугиня ли е?
— Каква слугиня! Дъщеря на хазяйката!
— Тъй ли? Тука не можеш да ги разбереш коя е слугиня, коя е господарка, все лъскави, все чисто облечени. Изпречи се някоя насреща ти, хили се така мазно-мазно, мислиш, слугиня е, закачиш я, вземеш си беля на главата; изпречи се друга, хубавичка, смирена, мислиш, ха това е господарката, станеш й на крака, поканиш я да седне, тя се срами — хелбетя! — говориш й с политика, па сетне я видиш, че ти чисти ботушите! ”

И много други от този сорт.
Бай Ганьо си е чист простак, неподправен, гьон, завистлив и до ден днешен.
Пак добре, че тук-там има развитие на приматите.

Бай Ганьо е измислен художествен образ. Алеко Константинов пък е живял в края на 19-ти век...

Аз пък се плаша от претенциозния интелигент, който громи ГанЯ наляво и надясно и цитира книга отпреди 100+ години, създадена с цел хумор и в която самият автор има текст, в който поне донякъде оправдава героя си. Не всички са родени в богато семейство като Алеко и са учили в чужбина.
https://www.facebook.com/share/p/1G4cMDWvBt/ - по въпроса за Ганя

*

Бай Ганьо е събирателен образ на българското общество по онова време. Творбата е сатирична.
Няма нищо лошо да се надсмиваме на себе си. Това означава, че признаваме слабостите си. Което е първата стъпка да ги поправим.

Ето аз, например, откакто писах в тази тема , се старая да съм по-любезна и да поздравявам по-усмихнато хората в ежедневието.

Алеко е голям писател и затова бай Ганьо не е плосък отрицателен типаж. Той е нещо като дон Кихот - създаден е за да осмее някои остарели нрави, но в същото време е пълнокръвен образ, съдържащ и положителни черти. Поне в някои от разказите, де Като вестникар и политик няма много такива, но в първите разкази бай Ганьо е предприемчивият представител на покълващата българска буржоазия, но без възпитанието и лустрото на много поколения образовани и възпитани предци. И в тези първи разкази Алеко е добронамерен, а не злобен.

Той Алеко, според мен изобщо не коментира бай ти Ганя със злоба. Нито в началото, нито в края. Просто показва определени черти на определена част от населението. Със сигурност и сега има такива хора, но негативните им черти не са така концентрирани. И другите народи имат подобни образи. Тук има дори съфорумка с ник на един такъв образ - госпожа букет, която по-скоро е госпожа кофа (фамилията ѝ е Bucket, а не bouquet).

Тук в някои магазини има greeter. Работата им е да ти кажат добре дошъл, когато влизаш в магазина и довиждане, когато излизаш. Дори преди малко се заговорих с жената, която ме упъти откъде да си купя кактуси (друг магазин). Аз бях усмихната и любезна и тя ми отговори със същото. Нищо, че да кажем, социалното ни положение е различно. Какво бих постигнала, ако навиря глава и я погледна отвисоко!? Нищо! Това не е лицемерие, а любезност. Работата и е да се усмихне и ми пожелае приятен ден, но не е задължена да влиза в дискусия откъде да си купя кактус, че и да ме насочва към друг магазин.
Когато трябва съм пряма, и мениджъра съм викала, ако се наложи, но се старая да съм усмихната и любезна. То си е за мен в крайна сметка.

Какво като социалното положение е различно, за един разговор за малко.
Нищо лично към авторът на предния постинг.
Защо въобще трябва да бъде отбелязано.
Ако сварите на място боклукчийския камион пред къщата си, ще поздравите ли работниците?

Защото съм забелязала (включително и тук, във форума), пренебрежително отношение към продавачите. А тези са по-долу в социалната стълбица дори от тях. Ако не ми вярваш, потърси информация и ще видиш как се говори за хората с по-ниско социално положение и как се гледат отвисоко.

Пренебрежително отношение към низшестоящ веднага издава, че човекът има комплекси.

И аз мисля така.

Това е много силно забелязвали се у нас.
Затова и има срамове, да се работи подобна  работа, срам да се качват на обществен транспорт и т.н.
Като цяло българите са си такива, срам ги е от много неща, но искат да ги забелязват останалите и да показват задължително по-висок  социален статус от реалния. Невъзпитани са, нагли са-когато може, злобни, любопитни и точно си избиват комплексите.
Ако срещнат  учтивост  и възпитанието се посреща като фалш или направо, че отсрещните са балъци.