Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 261

24 декември 1971 година. Навръх Бъдни вечер
🌿 Сред джунглата, животът прошепна: “Още не си свършила.”
Джулиан Кьопке - момиче на 17 години се качва на самолет заедно с майка си – полет 508 на LANSA, Перу.
Небето изглежда спокойно. Но след минути… всичко се променя.
Самолетът навлиза в гръмотевична буря. Светкавици раздират облаците. Една от тях удря машината. Разцепва я. Части от самолета политат към земята – заедно с 92-мата пътници. Сред тях е и Джулиан Кьопке.
Но тя не умира.
Тялото и се носи надолу, все още закопчано за седалката, през облаци и дъжд, към сърцето на амазонската джунгла.
Джулиан пада от над 3 000 метра заедно със седалката на която стои… и оцелява.
🦋 Но това не е краят на чудото. Това е началото.
Джулиан се събужда сама, на земята, с раздробена ключица, порезни рани и слабо зрение - едното и око е почти затворено от удара. Около нея – ад. Гъста, влажна зеленина. Змии, насекоми, тишина, която крещи.
Но тя има нещо, което никой буреносен облак не може да отнеме - знанието на баща и, биолог, който и е показал как се оцелява в джунглата. Къде и как се намира вода. Как да следва течението на реката. Как да четете природата. А природата - тя самата е книга.
10 дни Джулиан върви. Боси крака, без храна, с инфекция, с ларви под кожата, но с вяра. Един ден намира лодка закотвена близо до заслон, на която в резервоара все още имало бензин. Момичето промило с бензина раните си като така успява да премахне червеите, завъдили се в наранените и ръка и тяло... “Болката беше силна, тъй като червеите се опитваха да навлязат по-навътре в раната. Извадих около 30 червея и бях много горда от себе си”, казва тя.
И продължава с вяра, че някъде - някой - ще я чуе. Ще я намери. Ще я прегърне.
И така се случва. Един ден, отслабена до предела на сирите си, чува мъжки гласове. Така, благодарение на местни перуански рибари тя най-накрая е спасена.
Там, на ръба между живота и смъртта – тя се връща.

🌱 Джулиан Кьопке е единствената оцеляла от 92-та пътници след инцидента. Тя не просто оцелява. Тя става биолог, като баща си. Посвещава живота си на науката и разказва историята си, за да вдъхновява други. Защото понякога най-голямата мисия идва след най-голямата буря.
💚 Има хора, които Бог оставя на тази земя, за да напомнят, че чудеса има.
Джулиан Кьопке е едно от тях.
[https://www.facebook.com/photo?fbid=1149062860588131&set=a.544251471069276][/url]