Мили майчета,
искам да споделя с вас своята безкрайна радост и признавам - огромно облекчение.
Днес големият ми син взе с отличен последния си държавен изпит и вече спокойно мога да заявя - имам още едно нидерландче:)
Той имаше условен прием за магистратура, но докато не минеха държавните изпити, не можеше да ми се отпусне сърцето и да приема, че всичко е наред.
Но ето, изпитанията са зад гърба му и аз съм наистина щастлива. Двамата братя ще бъдат сравнително близо и ще се подкрепят един друг!
В рамките на две години ни предстои второ преселение на народите и съм в дежавю.
Седя, осмислям и чувствам все по-силна носталгия.
Като вчера ми е, когато го приеха за бакалавърска степен и точно по това време го развеждах из коридорите и аудиториите …разгадавах тайно сигналите в очите му, прикритото удивление, любопитството, и ме връщаше назад във времето. Чувствах се въодушевена, че мога да му разказвам истории. Гордеех се. И го наблюдавах, наблюдавах тогава и през всички тези години как расте, пораства и израства.
А те отлетяха като миг и ето той вече излиза от там, където беше негов дом, а преди това мой. И сега е разперил крила и готов да покори нови светове.
Животът е така очарователен. Така разгърнал шепи и така бърз. Докато си осъзнаеш и те е изстрелял някъде другаде вече..чудна работа! От нас зависи как ще го живеем!
Затова - да празнуваме и да прегръщаме миговете! 🥂
И да научим децата си на същото!
искам да споделя с вас своята безкрайна радост и признавам - огромно облекчение.
Днес големият ми син взе с отличен последния си държавен изпит и вече спокойно мога да заявя - имам още едно нидерландче:)
Той имаше условен прием за магистратура, но докато не минеха държавните изпити, не можеше да ми се отпусне сърцето и да приема, че всичко е наред.
Но ето, изпитанията са зад гърба му и аз съм наистина щастлива. Двамата братя ще бъдат сравнително близо и ще се подкрепят един друг!
В рамките на две години ни предстои второ преселение на народите и съм в дежавю.
Седя, осмислям и чувствам все по-силна носталгия.
Като вчера ми е, когато го приеха за бакалавърска степен и точно по това време го развеждах из коридорите и аудиториите …разгадавах тайно сигналите в очите му, прикритото удивление, любопитството, и ме връщаше назад във времето. Чувствах се въодушевена, че мога да му разказвам истории. Гордеех се. И го наблюдавах, наблюдавах тогава и през всички тези години как расте, пораства и израства.
А те отлетяха като миг и ето той вече излиза от там, където беше негов дом, а преди това мой. И сега е разперил крила и готов да покори нови светове.
Животът е така очарователен. Така разгърнал шепи и така бърз. Докато си осъзнаеш и те е изстрелял някъде другаде вече..чудна работа! От нас зависи как ще го живеем!
Затова - да празнуваме и да прегръщаме миговете! 🥂
И да научим децата си на същото!
Не че мога така добре да изразя вербално мислите си. Но по важното е, че чувствам същото и го съпреживявам с всички вас. 
! И двамата да са здрави и успешни, да следват мечтите си! 
