Аблация на сърцето - 13

  • 7 904
  • 338
  •   1
Отговори
# 315
  • Мнения: 136
Алекс, повярвай, никой от нас не е искал да го усеща, но това не е концерт по желание и всъщност е само за секунди и е съвсем търпимо. И като идем на зъболекар не искаме нищо да усещаме, но дори с упойка не е точно така. Има някои неприятни неща, които трябва да търпим за съжаление в името на крайния резултат.

# 316
  • Мнения: 13
Ами по принцип пише, че слагат упойка, за да не се усеща и помни нищо след това. Явно в България е различно😃


Алекс, повярвай, никой от нас не е искал да го усеща, но това не е концерт по желание и всъщност е само за секунди и е съвсем търпимо. И като идем на зъболекар не искаме нищо да усещаме, но дори с упойка не е точно така. Има някои неприятни неща, които трябва да търпим за съжаление в името на крайния резултат.

# 317
  • Мнения: 61 535
Ти пристъпи не си ли имала? Как си ги търпяла? Тук всичко е за секунди и под контрол. Не стоиш часове с пристъп.

# 318
  • Мнения: 136
Точно така, написаното няма нищо общо с България Simple Smile

# 319
  • Мнения: 61 535
В България също слагат упойка на някои пациенти. Но не за всички диагнози. За ПМ знам, за моята не.

# 320
  • Мнения: 3 685
Ооо, и мен никой не ме е канил с упойка, но то като си изпиеш лексотанчето толкова много не ти пука… честно да си кажа на мен най- неприятно ми е връзването на ръцете и краката…. За момент изпитвам страшно чувство на безпомощност….но само за момент.
Да благодарим на медицината, че е толкова напреднала и ни предлага решение на проблемите от здравословно естество!
Въпросите с усещанията изобщо не са ми били на дневен ред, исках и искам единствени да си реша проблема на 100 процента и да се хвърлям смело в “живота” 😊

# 321
  • Мнения: 288
Упойка не слагат, защото може да се наложи да участваш. Аз участвах, караха ме да дишам дълбоко, леко, повърхностно, докато оперираха. Даже не ми даваха да спя, а много исках. Толкова ми беше писнало 7 месеца да съм полуумряла, че най-малкия ми проблем беше какво ще усещам в операционната.

# 322
  • Мнения: 61 535
На мен ми беше много интересно и дори бях превъзбудена, изобщо не съм искала да спя. Говорех си през цялото време.
На зъболекар съм далеч по-напрегната. Миналата година се наложи да оформям естетически предни зъби, по 3 часа на стола полудявах. Хем с упойка бях. Аблацията е нищо.

# 323
  • Мнения: 15
Аз бях с пълна упойка във Франция. Зависи от точната диагноза, от болницата и от вида процедура. С пълна упойка също беше неприятно след това, така че не знам кое е по-добре. Като цяло в името на това да съм добре и да нямам повече пристъпи и т.н. , нямах търпение да мине и не ме беше страх грам...


Ами по принцип пише, че слагат упойка, за да не се усеща и помни нищо след това. Явно в България е различно😃


Алекс, повярвай, никой от нас не е искал да го усеща, но това не е концерт по желание и всъщност е само за секунди и е съвсем търпимо. И като идем на зъболекар не искаме нищо да усещаме, но дори с упойка не е точно така. Има някои неприятни неща, които трябва да търпим за съжаление в името на крайния резултат.

# 324
  • Мнения: 204
Здравейте, изсипвам се от нищото в темата ви, защото на майка ми и предстои аблация - има предсърдно мъждене. От болницата в родния ми град казаха, че може да си избере болница и аз казах НКБ, като те казаха че правят връзката и директно препращат. Сега са казали, че към НКБ не могат да препратят, само към Сити и д-р Гарвански.
Въпросите ми са два - добра ли е опцията със Сити клиник?
И ако не - каква точно е процедурата за НКБ. Преглед при професора и после насрочването след колко време е?
Питам първо защото живее в другия край на България и разкарването не е малко и второ защото доста дълго е била на Кордерон, без някой да спомене, че е вреден.

Прочетох това-онова, но сте писали дълго и с години, а трябва да реагирам бързо с решение. Благодаря ви!

Мен директно от окръжна болница в Сливен ме пратиха в Токуда при Протич, където аблацията се доплащаше от пациента около 4000 лв. (към 2022 г.) Чак телефонния му номер ми дадоха 🤣 Човек ако не проучи нещата и се набие там, където са го изпратили, ще плаща като поп и песен ще пее. После мой близък, който е в системата на здравеопазването, ми обясни тая схема. Изпращащият лекар си прибира някаква комисионна за всеки изпратен пациент. Аз проучих добре нещата и се спрях на НКБ, където доплатих буквално 10-12 лева за престоя.

Благодаря, да предположих, че евентуално такава е схемата, но не бях ориентирана в сумите. Предполагам, че така изпращащият лекар, ако е млад специалист, си отваря и вратите за бъдеща кариера във въпросната болница.
(не чета тук постоянно и сега видях отговора)

# 325
  • Мнения: 136
Към 2022 катетрите поне в частните болници се доплащаха като консуматив и струваха около 4000лв, в началото на 2023 ги пое здравната каса, аз също замалко щях да ги платя, но не ме хвана.

# 326
  • Мнения: 288
Ами към 2022 г.  не беше схема, катетрите се доплащаха, също и ПМ не се поемаше от здравната каса, нищо че е животозастрашаващо. Скоро бях в САЩ, гледаха ме като чудо, че са ми направили високотехнологична операция за няма 2000 долара. В щатите това е над 100 000 долара, сиреч направо си мреш, в тази връзка не мисля, че 4000 лв. са цена за сърдечна операция.

# 327
  • Мнения: 61 535
Айзен ме питаше нещо, поради което си снимах епикризата.
Слагам тук с какви препоръки са ме изписали, относно двигателния режим.



Катетри не знам дали се плащат. За изолация на пулмонални вени знам, че се допълваше.

# 328
  • Мнения: 524
Здравейте, напоследък ви четях просто, за да съм в час как сте, но сега пиша притеснена. Събудих се преди малко с ужасно чувство, че нещо не е наред. Беше ми необяснимо тревожно, и все едно въздух не ми достигаше. Станах веднага, апарата за кръвно показва пулс 94-100, и кръвно 117/76 (моето е около 100/70 обичайно), но стрелкичката показваше към червената зона. Преди 2-3 дни имах подобно преживяване, но през деня. Необичайно висок пулс в покой, без конкретна причина. Тогава не обърнах внимание, но сега вече съм в паника. На някой случвало ли му се е и трябва ли да се притеснявам? Или пък още във вторник да заминавам при кардиолога?

# 329
  • Мнения: 3 685
Аз официално опаковах апарата за кръвно и пулс в кутията! Само ми създава паника. Инцидентно без особена причина сърцето ми бие по- учестено, после се успокоява от самосебе си…. Не искам да му обръщам внимание- то така човек може да полудее…. При предишната аблация не бях чела задълбочено, живеех с идеята, че съм излекувана и всичко си беше наред при холтерите. Това, че направих рецидив …. ами трябвало още веднъж да премина през това- човек през каквото му е отредено да мине няма как да го избегне. Не съм причината аз и начина ми на живот, сигурно в радиус от 100 км съм човекът, който живее най- здравословно и спокойно.
Вече два пъти ходих на фитнес просто да раздвижа, с тежести които почти не усещам и се чувствам чудесно- лечението на тялото зависи и от лечението на душата- психически добре ли сме и физически ще сме…..
Та лиричното ми отклонение беше с цел да ви кажа да живеете спокойно и да приемате спокойно моментен сърцетуп, това се случва и на абсолютно здрави сърца, но хората не обръщат внимание, защото не са имали сърдечни проблеми….
След 10 дена ми е първият контролен преглед- ще видя какво ще покаже Холтера, но искам да вярвам, че всички ще е наред.

Последна редакция: нд, 21 сеп 2025, 11:45 от macadamia

Общи условия

Активация на акаунт