Зад образа на Пеги се крият няколко знакови чернокожи дами от онази епоха:
Борбата за граждански права и социална справедливост, която е присъща за образа на Пеги (статиите ѝ са на тази тематика) , представлява живота на Ida B. Wells (1862 – 1931) – журналистка, издателка и активистка; една от основателките на NAACP (National Association for the Advancement of Colored People); известна е с борбата си срещу линчуването в САЩ. Родена е в робство в Мисисипи, но семейството ѝ получава свобода след Гражданската война. Кариерата ѝ започва като учителка, после става журналистка и съоснователка на вестници като Free Speech. Пътува в страната и в Европа, изнася речи, публикува изследвания и брошури, разобличаващи расисткото насилие.
Другата дама, която е вдъхновила образа на Пеги, е Julia C. Collins (1842 – 1865) - учителка и писателка. Тя е от Пенсилвания и много малко е известно за личния ѝ живот. През 1864 г. започва да публикува своя роман The Curse of Caste; or The Slave Bride на части във вестника Christian Recorder. Това е първият известен роман, публикуван от афроамериканка — макар и незавършен поради ранната ѝ смърт от туберкулоза. Романът смесва елементи на любовна история, социална критика и теми за расовата идентичност и свобода.
Третата дама е Susan Smith McKinney Steward (1847 – 1918) - лекарка, музикантка, активистка.
Тя е първата чернокожа жена, получила медицинска диплома в щата Ню Йорк (и втората в цялата страна). Завършва New York Medical College for Women през 1870 г. Медицинска кариера: специалист по лечение на хронични заболявания; ръководи болници и работи в Бруклин и по-късно във Вашингтон. Обществената ѝ дейност: говори за здравеопазване, образование и правата на жените. Участва в движението за гласуване на жените.
Така че представянето чернокожите в "Позлатената епоха" не са фантасмагории като в "Бриджъртън", а образите почиват на реални исторически личности и събития.
И малко мои разсъждения за видяното досега:
Борбата за граждански права и социална справедливост, която е присъща за образа на Пеги (статиите ѝ са на тази тематика) , представлява живота на Ida B. Wells (1862 – 1931) – журналистка, издателка и активистка; една от основателките на NAACP (National Association for the Advancement of Colored People); известна е с борбата си срещу линчуването в САЩ. Родена е в робство в Мисисипи, но семейството ѝ получава свобода след Гражданската война. Кариерата ѝ започва като учителка, после става журналистка и съоснователка на вестници като Free Speech. Пътува в страната и в Европа, изнася речи, публикува изследвания и брошури, разобличаващи расисткото насилие.
Другата дама, която е вдъхновила образа на Пеги, е Julia C. Collins (1842 – 1865) - учителка и писателка. Тя е от Пенсилвания и много малко е известно за личния ѝ живот. През 1864 г. започва да публикува своя роман The Curse of Caste; or The Slave Bride на части във вестника Christian Recorder. Това е първият известен роман, публикуван от афроамериканка — макар и незавършен поради ранната ѝ смърт от туберкулоза. Романът смесва елементи на любовна история, социална критика и теми за расовата идентичност и свобода.
Третата дама е Susan Smith McKinney Steward (1847 – 1918) - лекарка, музикантка, активистка.
Тя е първата чернокожа жена, получила медицинска диплома в щата Ню Йорк (и втората в цялата страна). Завършва New York Medical College for Women през 1870 г. Медицинска кариера: специалист по лечение на хронични заболявания; ръководи болници и работи в Бруклин и по-късно във Вашингтон. Обществената ѝ дейност: говори за здравеопазване, образование и правата на жените. Участва в движението за гласуване на жените.
Така че представянето чернокожите в "Позлатената епоха" не са фантасмагории като в "Бриджъртън", а образите почиват на реални исторически личности и събития.
И малко мои разсъждения за видяното досега:
Скрит текст:
- Срещам доста критики за Мариан - че е направила от мухата слон. Ами на мен ми стана криво, че след обявяването на годежа им Лари си би чукалата да гуляе с приятели. И без да беше в бордей, пак е гадничко. Мариан е феминистка и е напълно в съзвучие с характера ѝ да бъде толкова категорична. То освен всичко и я излъга.
- Динамиката Берта и Джордж Ръсел ми е много странна. Сякаш този конфликт сценаристите са си го изсмукали от пръстите. Ако са смятали, че ще следват живота на реалните прототипи, да бяха вкарали някакви пукнатини в брака им, а не да се появят от нищото. Изведнъж Джордж решава, че жена му е прекалено амбициозна в социалния живот. Той досега на Марс ли е живял. И е много лицемерно да я съди, че постигала всичко, каквото си била наумила, без да подбира средства, а той е абсолютно същият в бизнеса. Освен това всеки си бяга в своя коловоз според обществената роля - мъжът - в бизнеса, жената - в социалния живот. Лицемерно е и да я обвинява за брака на Гладис, след като той не го спря. Освен това тя поне не лъжеше дъщеря си, а той няколко пъти (и в минали сезони) ѝ обещаваше, че ще ѝ позволи да се омъжи по любов и ще я защити от амбициите на майка ѝ. Не го направи, но се нахвърля на Берта.
- При Гладис и херцога явно ще се следва линията на "Имението Даунтън" и между тях ще пламне любов - изглежда уважението вече го има.
- Това, че Берта смята да промени отношението към разведените жени, прилича на foreshadowing, че ще се следва историята на реалната личност, вдъхновила образа на героинята.
- Джак трябваше да напусне дома, в който беше слуга, но нямаше смелост да се впусне в новия живот и възможности, които му предоствя богатството. Ада му даде началния тласък, така да се каже. Сега вероятно ще му се наложи да търси мястото си под слънцето, защото няма как да е със слугите, но няма как да е и с аристократите.
- Поинтересувах се дали зад образа на Макалистър стои истинска личност - ами да, има такава.
Самюъл Уорд Макалистър (1827–1895) е бил американски социален арбитър, известен с това, че е създал термина „Четиристотинте“ (The Four Hundred), с който обозначава елитните семейства на нюйоркското общество през Позлатената епоха. Като близък сътрудник на Каролайн Астор е определял кой е достоен да бъде част от висшето общество. Роден е в Савана, Джорджия, идва от семейство с южняшки корени, но не е бил особено богат. Той успява да изгради репутацията си след пътуване из Европа, където изучава маниерите и начина на живот на аристокрацията. И като се завръща в Ню Йорк, се утвърждава като авторитет по етикет и социални норми, помагайки на новобогаташите да се интегрират в елитните кръгове. Организирал е пищни приеми и балове и има ключова роля в превръщането на Нюпорт, Роуд Айлънд, в лятна дестинация за богатите.
Неговата репутация обаче пострадва значително след публикуването на мемоарите му Society as I Have Found It (1890), в които разкрива подробности за живота на нюйоркския елит. Това предизвиква гняв сред неговите приятели от висшето общество, включително госпожа Астор, и води до социалното му изолиране. Умира през 1895 г., изоставен от много от бившите си приятели . Книгата може да се намери и днес https://www.gutenberg.org/ebooks/55300 .
Прави впечатление увереността на този човек, че предателството му няма да предизвика ответна реакция и няма да му навреди. На мен ми заприлича на един британски принц...
- Динамиката Берта и Джордж Ръсел ми е много странна. Сякаш този конфликт сценаристите са си го изсмукали от пръстите. Ако са смятали, че ще следват живота на реалните прототипи, да бяха вкарали някакви пукнатини в брака им, а не да се появят от нищото. Изведнъж Джордж решава, че жена му е прекалено амбициозна в социалния живот. Той досега на Марс ли е живял. И е много лицемерно да я съди, че постигала всичко, каквото си била наумила, без да подбира средства, а той е абсолютно същият в бизнеса. Освен това всеки си бяга в своя коловоз според обществената роля - мъжът - в бизнеса, жената - в социалния живот. Лицемерно е и да я обвинява за брака на Гладис, след като той не го спря. Освен това тя поне не лъжеше дъщеря си, а той няколко пъти (и в минали сезони) ѝ обещаваше, че ще ѝ позволи да се омъжи по любов и ще я защити от амбициите на майка ѝ. Не го направи, но се нахвърля на Берта.
- При Гладис и херцога явно ще се следва линията на "Имението Даунтън" и между тях ще пламне любов - изглежда уважението вече го има.
- Това, че Берта смята да промени отношението към разведените жени, прилича на foreshadowing, че ще се следва историята на реалната личност, вдъхновила образа на героинята.
- Джак трябваше да напусне дома, в който беше слуга, но нямаше смелост да се впусне в новия живот и възможности, които му предоствя богатството. Ада му даде началния тласък, така да се каже. Сега вероятно ще му се наложи да търси мястото си под слънцето, защото няма как да е със слугите, но няма как да е и с аристократите.
- Поинтересувах се дали зад образа на Макалистър стои истинска личност - ами да, има такава.
Самюъл Уорд Макалистър (1827–1895) е бил американски социален арбитър, известен с това, че е създал термина „Четиристотинте“ (The Four Hundred), с който обозначава елитните семейства на нюйоркското общество през Позлатената епоха. Като близък сътрудник на Каролайн Астор е определял кой е достоен да бъде част от висшето общество. Роден е в Савана, Джорджия, идва от семейство с южняшки корени, но не е бил особено богат. Той успява да изгради репутацията си след пътуване из Европа, където изучава маниерите и начина на живот на аристокрацията. И като се завръща в Ню Йорк, се утвърждава като авторитет по етикет и социални норми, помагайки на новобогаташите да се интегрират в елитните кръгове. Организирал е пищни приеми и балове и има ключова роля в превръщането на Нюпорт, Роуд Айлънд, в лятна дестинация за богатите.
Неговата репутация обаче пострадва значително след публикуването на мемоарите му Society as I Have Found It (1890), в които разкрива подробности за живота на нюйоркския елит. Това предизвиква гняв сред неговите приятели от висшето общество, включително госпожа Астор, и води до социалното му изолиране. Умира през 1895 г., изоставен от много от бившите си приятели . Книгата може да се намери и днес https://www.gutenberg.org/ebooks/55300 .
Прави впечатление увереността на този човек, че предателството му няма да предизвика ответна реакция и няма да му навреди. На мен ми заприлича на един британски принц...
. Поканата на Бърта към разведените
.
