Може и да е ама не в България ако се гласи да остане тук.
- Публикувана: 7 юли 2025, 15:06 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2025, 14:12 ч.
Медицина или АМВР
Представи си 40 години какво по би искала да работиш и първо се информирай за стаж или практика в полицията, a не да разчиташ на информация от американските филми.
Честно казано и двете професии според мен са много натоварващи и изхабяващи, но между двете все пак бих избрала медицината.
Имаше преди няколко месеца подобна тема и се изписаха бая страници. Съветвам те да я намериш, защото имаше много полезни отговори.
Честно казано и двете професии според мен са много натоварващи и изхабяващи, но между двете все пак бих избрала медицината.
Имаше преди няколко месеца подобна тема и се изписаха бая страници. Съветвам те да я намериш, защото имаше много полезни отговори.
Според мен, ако медицинта не ти е крайно неприятна – завърши я, а пък след това, ако все още още имаш желание, можеш да запишеш и МВР академията. Животът е пред теб – има много възможности, стига да имаш желание да учиш и да се развиваш.
Иначе, всякакви метаморфози има – гледах по БНТ 1 документални предавания за бивш военен с висок чин, станал православен свещеник; бивш следовател, станал православен свещеник, както и капитан „Речно плаване", станал православен свещеник.
Мисълта ми е, че понякога хората избират да сменят попрището си и да се занимават с нещо коренно различно от предишната си работа.
Можеш да поговориш с някой полицай, завършил тази Академия – да ти каже какви са възможностите за работа на жени в системата.
Успех!
Иначе, всякакви метаморфози има – гледах по БНТ 1 документални предавания за бивш военен с висок чин, станал православен свещеник; бивш следовател, станал православен свещеник, както и капитан „Речно плаване", станал православен свещеник.
Мисълта ми е, че понякога хората избират да сменят попрището си и да се занимават с нещо коренно различно от предишната си работа.
Можеш да поговориш с някой полицай, завършил тази Академия – да ти каже какви са възможностите за работа на жени в системата.
Успех!
Да, жени не могат да бъдат ръкополагани за православни свещеници. Ръкополагат се само мъже.
Ето няколко предавания, за онези от вас, на които им е интересно:
https://bnt.bg/news/da-priemesh-bozhiyata-volya-326549news.html
https://bnt.bg/bg/a/otets-yasen-i-koleloto-na-zhivota
https://bnt.bg/bg/a/sdbata-na-protoyerey-bogdan-arabadzhiev
https://bnt.bg/bg/a/zhiteyskata-sdba-na-otets-ignatiy-sveshcheni … arkhangel-mikhail
https://bnt.bg/news/otec-mihail-ot-hram-sv-ap-andrei-parvozvani-285726news.html
Ето няколко предавания, за онези от вас, на които им е интересно:
https://bnt.bg/news/da-priemesh-bozhiyata-volya-326549news.html
https://bnt.bg/bg/a/otets-yasen-i-koleloto-na-zhivota
https://bnt.bg/bg/a/sdbata-na-protoyerey-bogdan-arabadzhiev
https://bnt.bg/bg/a/zhiteyskata-sdba-na-otets-ignatiy-sveshcheni … arkhangel-mikhail
https://bnt.bg/news/otec-mihail-ot-hram-sv-ap-andrei-parvozvani-285726news.html
Eто две от предишните теми, за които потребителки на форума споменаха:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1601411
и https://www.bg-mamma.com/?topic=1619483
https://www.bg-mamma.com/?topic=1601411
и https://www.bg-mamma.com/?topic=1619483
Претеглете си плюсовете и минусите-банално, но е факт, че това е нужно, за да вземете решение. Представете си живота си-професионален и личен след време в двете професии. Искате ли деца, искате ли да пътувате или по-скоро да се установите на едно място...имате ли някакво хронично заболяване или ваш близък, за който знаете, че в един момент ще трябва да помагате. Обмислете тези неща+естеството на работа, графиците, заплащането, възможностите за отпуски, средата, евентуално някакви социални придобивки.
Вкъщи идва да почиства една жена с 4 деца. Двете и големи учат медицина(мисля, че най-голямата е специализант вече), средното има тежко заболяване, за което не дават много надежда, но има много разходи. Най-малкото има хронично сърдечно заболяване и обучителни затруднения. Едва смогват с мъжа и, но това, че две от децата и се занимават с медицина(нищо, че не са в истинския смисъл на думата лекари все още) и носи някакви ползи и я облекчава в различни ситуации-търсене на лекарства, прегледи.
Ще издържате ли смените на работа-дежурства, разправии с пациенти или престъпници, свидетели.
Баща ми е пенсиониран полицай. Той винаги е бил по-скоро хрисим, спокоен човек и не се е бутал да е нещо особено, работеше като квартален, първо в едно РПУ, после в друго. Адски много бумащина, разправяш се със семейни, съседски, пиянски истории. Хора с психически отклонения те занимават, носят ти тетрадки с написано всеки ден по час на центъра какво се случва, ходиш да извеждаш деца от домове с насилие или да разтърваваш майка и син, намираш потресаващи неща в изоставени места. Същевременно никакво съдействие от никъде, а трябва да си напишеш бумащината, иначе не си спазил процедури и срокове. Студ, пек, неудобни униформи...тормоз от висшестоящи, карат те да си затваряш очите за някакви неща.
При лекарите, някои от тези неща също ги има. Имате, обаче, възможности за странична работа, която да подържа мотивацията ви и да ви носи допълнителни доходи. МОжете да пътувате повече. Има възможности за по-административна или научна работа, ако ви тежи работата с болни. Можете да емигрирате, ако знаете език. Което сега може да не ви е опция, но когато имате деца и виждате какво е образованието и средата тук, ще се замислите.
Минусите и плюсовете, които ви изреждам, може да са маловажни и пак да ви тегли към едното. Това си е ваше право и човек ако иска, може да постигне много във всяка професия.
Млада сте, нормално е и да се чудите. Аз съм на 38 и пак все гледам да уча нещо, да се преквалифицирам. На 20 определено не бях сигурна какво искам и всичко беше предпоследно. Учила съм моден дизайн, педагогика, програмиране...и сега отново ми е покълнала идея за нещо съвсем различно. На 20 все още имате много време без себе си и избор, но е добре да си се представите в бъдещето, защото на тези години за някои неща хич не се сещаме, че ще дойдат.
Вкъщи идва да почиства една жена с 4 деца. Двете и големи учат медицина(мисля, че най-голямата е специализант вече), средното има тежко заболяване, за което не дават много надежда, но има много разходи. Най-малкото има хронично сърдечно заболяване и обучителни затруднения. Едва смогват с мъжа и, но това, че две от децата и се занимават с медицина(нищо, че не са в истинския смисъл на думата лекари все още) и носи някакви ползи и я облекчава в различни ситуации-търсене на лекарства, прегледи.
Ще издържате ли смените на работа-дежурства, разправии с пациенти или престъпници, свидетели.
Баща ми е пенсиониран полицай. Той винаги е бил по-скоро хрисим, спокоен човек и не се е бутал да е нещо особено, работеше като квартален, първо в едно РПУ, после в друго. Адски много бумащина, разправяш се със семейни, съседски, пиянски истории. Хора с психически отклонения те занимават, носят ти тетрадки с написано всеки ден по час на центъра какво се случва, ходиш да извеждаш деца от домове с насилие или да разтърваваш майка и син, намираш потресаващи неща в изоставени места. Същевременно никакво съдействие от никъде, а трябва да си напишеш бумащината, иначе не си спазил процедури и срокове. Студ, пек, неудобни униформи...тормоз от висшестоящи, карат те да си затваряш очите за някакви неща.
При лекарите, някои от тези неща също ги има. Имате, обаче, възможности за странична работа, която да подържа мотивацията ви и да ви носи допълнителни доходи. МОжете да пътувате повече. Има възможности за по-административна или научна работа, ако ви тежи работата с болни. Можете да емигрирате, ако знаете език. Което сега може да не ви е опция, но когато имате деца и виждате какво е образованието и средата тук, ще се замислите.
Минусите и плюсовете, които ви изреждам, може да са маловажни и пак да ви тегли към едното. Това си е ваше право и човек ако иска, може да постигне много във всяка професия.
Млада сте, нормално е и да се чудите. Аз съм на 38 и пак все гледам да уча нещо, да се преквалифицирам. На 20 определено не бях сигурна какво искам и всичко беше предпоследно. Учила съм моден дизайн, педагогика, програмиране...и сега отново ми е покълнала идея за нещо съвсем различно. На 20 все още имате много време без себе си и избор, но е добре да си се представите в бъдещето, защото на тези години за някои неща хич не се сещаме, че ще дойдат.
Претеглете си плюсовете и минусите-банално, но е факт, че това е нужно, за да вземете решение. Представете си живота си-професионален и личен след време в двете професии. Искате ли деца, искате ли да пътувате или по-скоро да се установите на едно място...имате ли някакво хронично заболяване или ваш близък, за който знаете, че в един момент ще трябва да помагате. Обмислете тези неща+естеството на работа, графиците, заплащането, възможностите за отпуски, средата, евентуално някакви социални придобивки.
Вкъщи идва да почиства една жена с 4 деца. Двете и големи учат медицина(мисля, че най-голямата е специализант вече), средното има тежко заболяване, за което не дават много надежда, но има много разходи. Най-малкото има хронично сърдечно заболяване и обучителни затруднения. Едва смогват с мъжа и, но това, че две от децата и се занимават с медицина(нищо, че не са в истинския смисъл на думата лекари все още) и носи някакви ползи и я облекчава в различни ситуации-търсене на лекарства, прегледи.
Ще издържате ли смените на работа-дежурства, разправии с пациенти или престъпници, свидетели.
Баща ми е пенсиониран полицай. Той винаги е бил по-скоро хрисим, спокоен човек и не се е бутал да е нещо особено, работеше като квартален, първо в едно РПУ, после в друго. Адски много бумащина, разправяш се със семейни, съседски, пиянски истории. Хора с психически отклонения те занимават, носят ти тетрадки с написано всеки ден по час на центъра какво се случва, ходиш да извеждаш деца от домове с насилие или да разтърваваш майка и син, намираш потресаващи неща в изоставени места. Същевременно никакво съдействие от никъде, а трябва да си напишеш бумащината, иначе не си спазил процедури и срокове. Студ, пек, неудобни униформи...тормоз от висшестоящи, карат те да си затваряш очите за някакви неща.
При лекарите, някои от тези неща също ги има. Имате, обаче, възможности за странична работа, която да подържа мотивацията ви и да ви носи допълнителни доходи. МОжете да пътувате повече. Има възможности за по-административна или научна работа, ако ви тежи работата с болни. Можете да емигрирате, ако знаете език. Което сега може да не ви е опция, но когато имате деца и виждате какво е образованието и средата тук, ще се замислите.
Минусите и плюсовете, които ви изреждам, може да са маловажни и пак да ви тегли към едното. Това си е ваше право и човек ако иска, може да постигне много във всяка професия.
Млада сте, нормално е и да се чудите. Аз съм на 38 и пак все гледам да уча нещо, да се преквалифицирам. На 20 определено не бях сигурна какво искам и всичко беше предпоследно. Учила съм моден дизайн, педагогика, програмиране...и сега отново ми е покълнала идея за нещо съвсем различно. На 20 все още имате много време без себе си и избор, но е добре да си се представите в бъдещето, защото на тези години за някои неща хич не се сещаме, че ще дойдат.
Вкъщи идва да почиства една жена с 4 деца. Двете и големи учат медицина(мисля, че най-голямата е специализант вече), средното има тежко заболяване, за което не дават много надежда, но има много разходи. Най-малкото има хронично сърдечно заболяване и обучителни затруднения. Едва смогват с мъжа и, но това, че две от децата и се занимават с медицина(нищо, че не са в истинския смисъл на думата лекари все още) и носи някакви ползи и я облекчава в различни ситуации-търсене на лекарства, прегледи.
Ще издържате ли смените на работа-дежурства, разправии с пациенти или престъпници, свидетели.
Баща ми е пенсиониран полицай. Той винаги е бил по-скоро хрисим, спокоен човек и не се е бутал да е нещо особено, работеше като квартален, първо в едно РПУ, после в друго. Адски много бумащина, разправяш се със семейни, съседски, пиянски истории. Хора с психически отклонения те занимават, носят ти тетрадки с написано всеки ден по час на центъра какво се случва, ходиш да извеждаш деца от домове с насилие или да разтърваваш майка и син, намираш потресаващи неща в изоставени места. Същевременно никакво съдействие от никъде, а трябва да си напишеш бумащината, иначе не си спазил процедури и срокове. Студ, пек, неудобни униформи...тормоз от висшестоящи, карат те да си затваряш очите за някакви неща.
При лекарите, някои от тези неща също ги има. Имате, обаче, възможности за странична работа, която да подържа мотивацията ви и да ви носи допълнителни доходи. МОжете да пътувате повече. Има възможности за по-административна или научна работа, ако ви тежи работата с болни. Можете да емигрирате, ако знаете език. Което сега може да не ви е опция, но когато имате деца и виждате какво е образованието и средата тук, ще се замислите.
Минусите и плюсовете, които ви изреждам, може да са маловажни и пак да ви тегли към едното. Това си е ваше право и човек ако иска, може да постигне много във всяка професия.
Млада сте, нормално е и да се чудите. Аз съм на 38 и пак все гледам да уча нещо, да се преквалифицирам. На 20 определено не бях сигурна какво искам и всичко беше предпоследно. Учила съм моден дизайн, педагогика, програмиране...и сега отново ми е покълнала идея за нещо съвсем различно. На 20 все още имате много време без себе си и избор, но е добре да си се представите в бъдещето, защото на тези години за някои неща хич не се сещаме, че ще дойдат.
Съдебните лекари в България са много малко като брой и са едни от най-ниско заплатените лекари у нас: https://www.actualno.com/healthy/ne-poveche-ot-65-sydebni-lekari … news_2032427.html.
Работата е много отговорна и тежка. Не всеки би издържал - да дава становища, да прави експертизи за съда. Вероятно затова и малко хора избират точно тази специалност. Не знам дали могат да разкриват частни практики.
Работата е много отговорна и тежка. Не всеки би издържал - да дава становища, да прави експертизи за съда. Вероятно затова и малко хора избират точно тази специалност. Не знам дали могат да разкриват частни практики.