Медицина или АМВР

Не вярвам да са от ниско платените, повечето са и вещи лица.А за там трябва и здрава психика.Обаче, това, което напише в експертизата може да обърне присъда от 2 на 10 г.и обратно.Имат и много влияние в съдебната система. Но това отклонява от основният въпрос на момичето, затова спирам и й пожелавам успех.

Те самите го казват. Ето още два материала  по темата: https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/vdigat-zaplatite-na-sdebnite-medici

и https://kmeta.bg/morgite-ostavat-bez-sudebni-lekari/

Много благодаря на всички за обратната връзка, съвети и мнения!
Проблемът при мен си остава - утре е последен срок за записване в академията, а аз още не съм решила категорично и направо ще полудея.
Знам, че по-разумното е да избера медицината, харесва ми и до сега с лекота разбирам материята, но имам някаква необяснима тръпка към прословутата академия, за която нямам даже и аргументи. Страх ме е тази тръпка да не е временна и да не съжалявам после цял живот…

Мисля, че е ясно какво искате. Няма смисъл от повече чудене. В край на сметка това ще е ваш избор така, че гледайте да сте доволна от него!

Но не съм на 100% сигурна. Наистина няма и за какво да се хвана, за да се отпиша от медицината - отличен успех, много близки приятелства създадох, перфектна среда, всичко ми харесва. Харесва ми и идеята да съм лекар след време, никой до сега не ме подкрепи за полицията - всички ме видяха като лекар. Някак си искам да я изключа тази тръпка за АМВР и просто да забравя или не знам и аз вече.. уморих се много и само се тормозя…

Как да няма за какво да се хванете? Ето Ви изречението за което трябва да се хванете : "Знам, че по-разумното е да избера медицината, харесва ми и до сега с лекота разбирам материята, но имам някаква необяснима тръпка към прословутата академия". Няма значение кой за какво ще Ви подкрепи, а Вие какво искате да работите и да го работите с удоволствие. Няма някой друг да Ви работи работата от роднините, че те да решават вашето бъдеще

Абсолютно права сте! Но все пак, за да казват всички хора едно и също, и околните не само близки, значи наистина трябва да се замисли човек. Има моменти, в които си казвам с какво се захванах изобщо та аз уча медицина, и моменти в които си идеализирам явно нещата в системата…

Явно сте доста млада и наистина Ви пука какво казват хората. Като се обърнете след 20 години няма да Ви интересува кой Ви е подкрепил и кой не, а дали сте удовлетворена от това, което вършите. Трябва да кажа, че може много неща да Ви се отдават, но страстта и удоволствието от работата Ви е съвсем друго преживяване.

Ами на 20 съм всъщност, миналата година завърших. Объркана съм, защото и баща ми е полицай,т.е. от малка раста в такава среда и това явно е повлияло подсъзнателно. Но когато се подготвях за медицина и сега през обучението ми в първи курс, всичко съм учила с интерес, не ми е било досадно, напротив. Детската ми мечта също беше да стана лекар, полицията се появи като вариант при мен през 10 клас. Държа да отбележа, че родителите ми по никакъв начин не накланят везните, дали са ми пълни свобода. Но като ме попитат кое точно те привлича в полицията - нямам ясен отговор, просто ме привлича, а именно това ме кара да се притеснявам да не би да е моментно желание. Ако можех да съм по-решителна и категорични.. вече наистина не знам какво да правя

Не сте длъжна да се обеснявате на когото и да е било какво Ви привлича в дадена професия. Не винаги може да се обясни с думи. Аз също исках да стана лекар и с годините се обедих, че не е моето! Хубаво си помислете и наистина си задайте въпроса след например 10-20 години къде се виждате?
Труден въпрос, но пък ако без да се замисляте се виждате като служител в полицията то мисля, че отговора на въпроса Ви е ясен! Пожелавам успех и да следвате мечтите си най-вече! Нека има повече хора, които си обичат професията!

Предстанете да я тикате от нещо от което си нямате представа, към друго за което също си нямате. Вадите думи от изказванията и, тя как по-точно да изрази колебанието си? Едно мнение да изкажете разбирам, ама вие я убеждавате на база на това, което тя сама не знае иска или не. След 20 години като се обърне ще и идва да си бие два шамара, ама ще е късно. Аман от удовлетворения и удоволствия. Медицината ще и носи достатъчно тръпка, стига да има търпение, но многото учене си казнва думата и колкото и да и се отдава, се случва нещо като леко прегаряне, все пак когато съучениците и са били удовлетворени от удоволтвия, тя е имала голяма цел и ежедневно е учила много. Реално първата и година в университета е поредната в живота и  с много учене. Да не говорим че първата година освен 2 от предметите не е и никаква медицина, суха теория с много малко практически заниманя.Тези дни младите медици протестират, една стажантка говореше че обожава това което прави, но през годините и много моменти на съмнение е имала. Няма да е човек ако не се съмнява - не че не съществува, но оставете абсолютната и непоклатима увереност за филмите. Да си учи медицината, пък една академия винаги може да завърши нататък, но връщане към медицината едва ли ще и е възможно и истинската драма ще настане тогава.

Към авторката:
Утре просто излез с приятелите от университета, които казваш че вече имаш, забавлявай се с тях и не мисли за нищо друго, защото по-лошото от сегашното ти колебание ще бъде ако един ден се обърнеш и разбереш каква глупост си направила. Тогава може и да се сетиш за тази тема с "казваха ми хорат, ама аз..."  а влакът ще е заминал.

В какво съм я убедила по-точно? И вие ли ще ми кажете какво да пиша или не… ха!

Правите училищен разбор тип какво искал да каже авторът, без самия автор да знае какво иска да каже. На база смътните и усещания и леко съмнение, че може би се вълнува и от нещо друго и давате съвет да се откаже от нещо реално, за което е настъпвала педала с години, без да имате представа каква борба е приемът и образованието нататък и я тласкате към нещо, което може да завърши и по-късно. А тя още дори не е стигнала до нещо съществено, освен да е помирисала химията във въздуха в някоя дисекционна зала, не е общувала с пациент, че да и казва някой, че медицината не е за нея. Дано не ви послуша и да си блъска главата един ден докато се върти с някоя патрулка, а бившите и колеги навъртат обиколки в някоя университетска болница докато  трупат опит и знания.

Само за да сме политкоректни - ако завърши АМВР няма да е в патрулка.

И е края на краищата какво реши?