Здравейте, имам прекрасно момченце на няколко седмици. Избрахме му име с таткото, не е кръстен на никого и не сме получавали натиск от роднини. Аз имах "любими имена", но някакси се отдалечихме от тях и избрахме име с библейски произход, тъй като раждането беше около този празник. Още на операционната маса го казах, после усетих, че се колебая, че не го възприемам съвсем с това име, но ме хвана страх да го запиша с друго, за да не съжаляваме после. Сега обаче изобщо не мога да свикна с името, струва ми се много неподходящо и чуждо за него. Дори не знам как да се обърна към него. Дори обмислях промяна. Много се обвинявам и се чувствам виновна. Знам, че е най- важно да сме здрави и по принцип смятам, че за всичко си има причина, но това постоянно ме гложди. Чудя се дали не минавам през някакъв вид следродилна депресия, включваща съмнение за взетите решения и дали не ми трябва повече време да свикна с новата ситуация. С първото детенце не ми се е случвало. Моля да споделите някоя преживявала ли е нещо такова. Благодаря!
- Публикувана: 11 юли 2025, 14:48 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2025, 22:40 ч.
Несвикване с име на бебе
Е, и аз не бях крайно щастлива от името, което мъжа ми избра, защото се разбрахме още в началото, че ако е момиче - аз ще избера, ако е момче - той.
Синът ми се казва Димитър, което си е съвсем стандартно БГ име, всички му казваме Митко или Мите.
Но аз лично винаги използвам разни галени обръщения, тъй че се обръщам към него с “Мишле” като съм в добро настроение. Като съм ядосана или се карам, или нещо такова - тук вече си е “Митко”.
Не се вторачвай буквално в глупости, важното е, че бебето е здраво, пък винаги може да му казваш с някое твое си именце, което си е специално за него. Няма да забравя сладката малка дъщеричка на едни наши семейни приятели как ми каза веднъж: “Мама ме нарича зайче” 😉.
Синът ми се казва Димитър, което си е съвсем стандартно БГ име, всички му казваме Митко или Мите.
Но аз лично винаги използвам разни галени обръщения, тъй че се обръщам към него с “Мишле” като съм в добро настроение. Като съм ядосана или се карам, или нещо такова - тук вече си е “Митко”.
Не се вторачвай буквално в глупости, важното е, че бебето е здраво, пък винаги може да му казваш с някое твое си именце, което си е специално за него. Няма да забравя сладката малка дъщеричка на едни наши семейни приятели как ми каза веднъж: “Мама ме нарича зайче” 😉.
Синът ми се казва Матей, име което харесвах през бременността. Даже бях приела, че ще се казва така и накрая не сме коментирали. Сега обаче, когато всички почнаха да се обръщат към него с галено, което завършва на "чо" някакси не мога да го възприема и да намеря подходящо галено за него. Сякаш не му отива. Може да звучи смешно, но постоянно се чудя как ще му викам по площадките, после в училище или живот и здраве като е пораснал мъж. Допълнително сякаш роднините ни го приеха като странно в началото. Никой не е коментирал, но така го усетих. Таткото и голямото дете много го харесват и постоянно му подвикват по име. Благодаря за мненията, абсолютно съм съгласна, че трябва да се радвам, че за момента всичко е наред. Наистина не се разбирам, явно никой не е застрахован да попадне в размисли за на пръв поглед незначителни неща.
Матей е много хубаво име. Започнете вие самата да го наричате Мати на галено и близките ще свикнат и ще започнат и те да го наричат така, а не с това "чо" на края. Според мен е период на адаптация към новите неща в живота. Скоро няма да ви прави впечатление, а името е наистина хубаво.
Матейчо ми звучи много по-добре от Мати. Но нека е само за домашна употреба, на площадката бих викала "Матееей" и "Матю". Хубаво е името, още повече не е спонтанно или наложено, а премислено и харесвано през бременността.
Името на дъщеря ми, също много добре обмислено, няма хубава галена форма и изпозлвам формите на -нка или -че.
Името на дъщеря ми, също много добре обмислено, няма хубава галена форма и изпозлвам формите на -нка или -че.
Ма аз помислих, че сте го кръстили Пантелеймон! Матей си е много хубаво име и си е дошъл с него. Не и нужно да има галено име. Никога не съм харесвала обезличаването на хубави имена само защото по нашите ширини все трябва да има галено. Разбирам те напълно за МатейЧО. За това кръстихме детето с малко и кратко име и казахме на всички роднини да се обръщат по име към нея и все се намира някой да го изкелиферчи. Това все от някакъв навик, все едно като кажеш цялото име на човек му се караш.
Типично. Като започнеш повече да го изговаряш ще свикнеш.
Типично. Като започнеш повече да го изговаряш ще свикнеш.
Синът ми се казва Матей, име което харесвах през бременността. Даже бях приела, че ще се казва така и накрая не сме коментирали. Сега обаче, когато всички почнаха да се обръщат към него с галено, което завършва на "чо" някакси не мога да го възприема и да намеря подходящо галено за него. Сякаш не му отива. Може да звучи смешно, но постоянно се чудя как ще му викам по площадките, после в училище или живот и здраве като е пораснал мъж. Допълнително сякаш роднините ни го приеха като странно в началото. Никой не е коментирал, но така го усетих. Таткото и голямото дете много го харесват и постоянно му подвикват по име. Благодаря за мненията, абсолютно съм съгласна, че трябва да се радвам, че за момента всичко е наред. Наистина не се разбирам, явно никой не е застрахован да попадне в размисли за на пръв поглед незначителни неща.
Синът ми има много хубаво име - Емил, но доста дълго, поне до 2 или 3 годишна възраст у дома си имаше прякор,.който тръгна от мен и няма нищо общо с галено, умалително име или цялото име.
Препоръчани теми