Въпросът е в заглавието, продиктуван от поредния ми провал в отношенията с мъжете.
Преди да ме разкостите, отчитам огромна грешка в свалянето на преградите ми и допускането му, емоционално, прекалено близо до мен.. Физически не сме прекрачвали граници. Не търся съвет как да постъпя, действие предприех окончателно.
НО, търся логика в действията му, обяснение на ситуациите. Объркана съм и се чувствам зле. Искам да знам "ЗАЩО".
Накратко, опитвах се да се отдръпна от него няколко пъти след уточнението от негова страна, че съм му приятелка. Всеки път следваше търсене и обяснения колко държи и как има нужда от мен, колко съм му близка. Как не искал да си разваляме приятелството с нещо повече. Прекарвахме много време заедно, физически и в чат, почти по цял ден и нощ, помагахме си както и с каквото можем, не е имало използване. Винаги е откликвал на покана или молба от моя страна. За мен е почти равносилно на връзка. В един момент се оказа, че си има контакт за секс, че си общува с други жени, а аз за всичко останало освен секса, при все, че е имал възможност и не се възползва. Не ме е лъгал, премълчавал е удобно.
Та така.. Аз каква роля имах в целия този филм?
Умишлено ползвам женкар, а не к*рвар. За мен има разлика.
Действайте директно, понасям критика и истина.