Политиката в България - Епизод седми, част втора

Тепърва ни предстои изключително сериозна работа, за да започнем наистина да се интегрираме в Европейския съюз. На първо място това означава да изгоним олигархията от властта и да спрем паричните потоци от публични ресурси, които продължават да се леят към нея. Да установим върховенство на правото, реално разделение на властите и работещо правосъдие. Да върнем прозрачността, отчетността и отговорността в държавното управление, да възстановим демократичните пазарни механизми, изкривени до неузнаваемост от олигархията и освободим бизнеса от рекета. Да създадем икономическа среда, която да отключи потенциала на българския бизнес.

Всичко това може и ще се случи, защото има огромна обществена воля за реална промяна и тази енергия да се трансформира в оздравяване на държавността и превръщане на България в демократична и просперираща европейска държава.

Еврозоната не е и не може да бъде стратегическа цел. Тя е един от инструментите за постигането на голямата цел – българите да достигнат възможно най-бързо стандарта и качеството на живот на средния европеец чрез ускорен икономически растеж. Обещаваният по телевизионните студиа „златен дъжд“ от инвестиции очевидно няма да се случи просто така и ще е необходима много работа за тяхното привличане и така, че да носят висока добавена стойност и да променят структурата на нашата икономика. Моделът на българската икономика, който се основава основно на потребление на домакинствата, на ударното кредитиране и на растящите държавни заеми, върви към изчерпване и това го показва и спадът на експорта, и спадът на индустриалното производство.

Затова като общество и държава следва да вложим усилията си в две важни направления: преодоляване на негативните социални и икономически последици от прибързаното и без необходимата подготовка на държавата и гражданите влизане в еврозоната от една страна и оползотворяване на възможностите, произтичащи от присъединяването към нея от друга.

На Софийския икономически форум поставих и въпроса за необходимостта от бърза адаптация на Европа към промените, които протичат в глобален план. В свят на войни и идеологическо противопоставяне икономиката е една от първите жертви. В този свят водещи са не икономическите ползи при доставката на ресурси и постигането на печалби, а политическата коректност към растящите санкции, докато свободният търговски обмен отстъпва пред протекционизма и тарифите.

Предизвикателствата пред Европа се отчитат и в Стратегията за национална сигурност на САЩ, според която наред с икономическите проблеми Европа е и в криза на демокрацията, в процес на културно обезличаване и демографски разпад. В този документ на САЩ са отправени и редица препоръки за изход от кризата, свързани с възстановяването на суверенитета и защитата на националната идентичност, намаляване на регулациите, противодействие на нелегалната миграция, възстановяването на свободата на медиите и подхождане с повече реализъм към Украйна и Русия.

Всичко това поставя на дневен ред способността на европейските лидери бързо да се адаптират към реалностите и да предприемат мерки в защита на конкурентоспособността и прекратят деструктивната деиндустриализация, както и дали в този процес ще се ръководят от икономическите ползи, а не от идеологически интереси. Така както правят, САЩ, Китай и Русия, както и другите регионални играчи с амбиции за световни сили.