Как бихте постъпили ако бащата не се консултира с вас?

Прави ми впечатление че за сравнително кратко време някои теми се припокриват като случаи.
И според мен не е нормално бащата системно да оставя детето при други хора. Нали идеята е да прекара време с него! Като толкова няма възможност в даден момент да го гледа, да го прати отново при майката, вместо само да се чуди къде да го остави. Правилно са Ви казали и в други коментари, консултирайте се с адвокат, за да Ви каже какви са вариантите. Кажете му всичко, както го казвате на нас, без да спестявате каквото и да било.

Сега, ще споделя малко повече, просто за да разберете, че наистина доста съм говорила с адвокати през посредните 4-5 години.
Консултирала съм се много пъти назад в годините, аз и по принцип на адвокати нищо не спестявам като информация. Консултирала съм се с поне 5-има различни и мнението е, че няма какво да се направи.
Искам да ви кажа и  че бащата е осъждан за нападение на друг човек,има полицейска предупреждение за това, че нападна съпругът ми (омъжих се преди година), аз успях да го осъдя за домашно насилие, пък дори и за лека телесна, в психо-експертизите се казва черно на бяло с точен цитат, че е с повишени нива на агресия и би могъл да бъде опасен за детето и на всичкото отгоре психоложката потвърди, че по време на разговор с детето ни, то самото е казало, че той е посягал на детенцето на една от приятелките си. Всичко това и съдът въпреки това му даде разширен режим на виждане с детето, тоест малко повече от стандартните два уикенда. Защото нямало случай с конкретно насилие към самото дете, макар и то да е било свидетел на горните. Това всичко се разтеглено в 3 години и две съдебни дела, на по две инстанции, придружено с доста перипетии. Толкова съм чела по темата и толкова адвокати и социални съм срещнала,  че ми се повръща вече. И всичките ми казват " Щом е спокоен, всичко е точно. Няма какво да се направи, той си има права, колкото и ти". Ако 'щете вярвайте. Аз и за това казвам, че консултации съм правила вече безброй за тези ситуации и направо в очите си ми казват, че няма смисъл и няма какво да се направи. На няколко пъти дори пари не са ми искали за консултация.
Онези, които имат опит с такива дела и институции ще потвърдят колко абсурдни има и какво се случва.
Слава Богу, на детето не е посягал и не е имало и грам индикация за агресия към него,  дано и да няма. Наистина всичко е тихо и кротко от както загуби и на последните инстанции, но ей такива случки ме притесняват най-вече, заради историята, която имаме. Може би ако не бяха перипетиите назад в годините и раздялата беше мирна и тиха, аз щях да съм спокойна.

Ами и други са ви казали, не бих оставяла детето при него извън времето, което му се полага. Прочетох доводите ви и съм съгласна,че е добре да имат добри отношения с бащата и баба, дядо но не и при толкова лоша комуникация между вас и с това му поведение.

Този човек има сериозни психически отклонения, и направо трябва да стои далеч от жени и деца. Щом се е стигнало да посяга на чуждо дете... Че и настоящия Ви мъж.... А детето не е топка, че да се подхвърля при тоя и при оня.. Трябват по-сериозни мерки.

Няма как да го накараш да не дава детето да спи другаде, ако това е позволено. Ти самата го разбираш. Ако му правиш скандали, само ще агресира. Така бил преценил...
По-скоро детето разпитвай, с този човек на глава няма да излезеш.

Все пък сме минали две инстанции в съда за родителски права и две за насилие. И при двете имаше психо експертизи и всичко горе беше представено. Съдът прецени, че всичко е наред и няма проблем да има разширен режим на виждане с детето.
Тръгнахме от това да не ми се позволява да виждам детето си и нито полиция, нито социални да могат да помогнат, както и да се настоява, че нямам условия за отглеждане, че съм с психически отклонения и че той иска пълни права, а аз да виждам детето само в негово присъствие и т.н Естествено, в хода на делата се доказа, че взимам не малко пари и имам супер условия и че съм нормална, та чак скучна и т.н и исканията му са "тотална глупост" (точен цитат от съдията). За мен това, че сега няма никакви проблеми и ескалации, детенцето се връща на време и се взима на време е ОГРОМЕН напредък и разберете, че аз държа да се запази този статус на спокойствие за всички ни.

Жената сто пъти каза, че се е консултирала с не един адвокат и пак всеки втори пост - консултирайте се. Ами консултирала се е и за съжаление много добре е разбрала как стоят реално нещата, реши ли съдът - това е положението. Въпросът, доколкото разбирам, е как да се адаптира към реалността, така, че да е спокойна за детето, а не да даваме неизпълними идеи и да казваме как не бихме изпълнявали съдебното решение. Видно е, че интересът на детето е приоритет. Авторке, разбрах, че детето нямало концепция да казва на мама какво прави, когато е при татко, аз съветвам да му създадеш такава концепция, особено задължително в случаи като преспиване някъде, посещение на лекар, инцидент и т.н. Поне ще си навреме в течение. За другите неща като уроци на неудобно място и т.н., виждам, че имаш реална представа и не се бориш с вятърни мелници.

Съдебната ни система е пълен провал. Това е една от причините поради които не бих искала да живея е България, но не искам да разводнявам темата.

Говориш за статус на спокойствие за всички ви но реално ти не си спокойна.
Какво точно очакваш да ти отговорим, като ти си имаш консултации и си наясно.
Научи детето, кои теми са важни за обсъждане и при всекидневно чуване ги изговаряйте.

Какво се иска от форума в крайна сметка?
Как да ви кажем за варианти на нормална комуникация след като вие сте опитали всичко, включително и по съдебен ред?
Приемате, че точно с този човек няма да имате нормална комуникация. Както вече и назад писаха - прави напук. И винаги ще го прави, точно обратното на това, което вие му казвате да не прави. Четете малко за емоционалните вампири. Има едни точно такива - останали на емоционална възраст около 5-6-7 годишни и не могат да разсъждават като възрастни и отговорни хора.
Избрали сте кофти мъж за баща на детето и ще се търпите още 10 години.

Макар че не искате юридически съвет, аз предлагам да водите дело за изменение на режима.

**
Детето не е ли прекалено голямо, за да му казвате "детенце", даже не "детенцето"?!

Аз междудругото все пак написах казуса в темата, в която имаме опция да се консултираме с адвокат по семейни въпроси , нищо не ми коства. Следете за отговор ако ви е интересно.
Наистина сте прави, че детето трябва да се научи да споделя повече, както и аз съответно да питам повече. То реално не крие нищо, просто няма навика да изплюва пълен рапорт. По-често да звъня да се чуваме също е редно.
Съдебната система много ми помогна, но и много подробности просто пропусна в решението си. Аз никога не съм искала ограничение за бащата, разбира се, но се надявах да се вземат предвид провиненията и агресията, както и психо експертизите. Изключително бавно и мудно беше всичко, а сега дори са объркали сумите, които трябва да ми се възтановят като разноски и губя 1000 лв адвокаткки разноски, заради грешката на съда в числата, която грешка не желаят да поправят. Благодарна  съм поне, че срещнах разбиращи служители, добро отношение и търпение почти навсякъде.

Детето е било нахапано от куче, оставено е без надзор. Мъжът (който не бих нарекла мъж) посяга на други хора/деца, недай си боже да тръгне да посяга и на своето. Не мога да повярвам, че няма какво да се направи. Избягайте в друга държава, не знам какво да кажа повече.

Интересно ми е как така никой от питаните адвокати не е коментирал следното:
Оставянето на детето е уредено в чл. 8, ал.8 от Закона за закрила на детето: „Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.” и в чл. 125, ал. 3 от Семейния кодекс: „Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете."
Понятието „надзор”, правната теория тълкува като постоянно физическо присъствие на родителя при детето или осигуряване присъствието на друго лице, още повече, че това задължение според СК е до 14 годишна възраст (малолетие), а не до 12, както е в Закона за закрила на детето.
По дефиниция тези „други лица, които полагат грижи за дете” в параграф 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона са „семейство на роднини и близки или приемно семейство, при които детето е настанено по реда на чл. 26, както и останалите лица, при които детето пребивава по настоящ адрес”

Очевидно ви прави напук. Консултация.. с терапевт? Не мога да повярвам, че въпреки описаното му е разрешено да вижда детето, че даже и разширено!!!
И на мен ми се струва странно това повтаряне на ''детенце''.

На съм такъв тип човек и никога не бих.
Иначе, само, за да имате информацията, защото правото е интересна тема-правно погледнато, не мога дори да изляза от страната без разрешение на другият родител. Шенген не отменя това, тъй като таткото е входирал в МВР несъгласие аз да напускам страната с детето, което несъгласие не се отменя от Шенген, а единствено и само с декларация от негова страна. Или дело в съда, но като знам колко вратички има да се бави едно дело (и това съм видяла нагледно), детето ще направи 18 преди решението на съда. "Бягане" в друга страна без съгласието на другият родител е чисто отвличане според закона и е сериозно подсъдно, независимо от това кой какви родителски права има.