Как бихте постъпили ако бащата не се консултира с вас?

Е това изобщо не е така. В такъв случай и на училище не могат да ходят, учителките не са им близки и роднини. Детето е оставено при възрастни, не е оставено без надзор. И никъде не пише, че родителят  трябва да е физически до детето 24 часа. Никой адвокат няма да се хване за толкова хилава сламка.

Хапано от куче и дори не й е казано... стига бе, дори на работа човек като излиза отпуска казва някакви неща на колегата си, за да го замести! Записал урок нарочно надалеч. Очевидно майката го гледа, той го взема, би трябвало тези неща да са съобразени с локацията на основния родител! Не бих се учудила да ползва детето само и само да я дразни, тормози и да й прави напук, а не че толкова иска детето.

Зависи от желанието.
А при учителите децата не остават с преспиване.

Мисля че авторката беше написала, че когато детето е било нахапано от куче е било оставено без надзор.

Имах ситуация преди година и половина - записан час за зъболекар от бащата на дата и във време, което за мен е работно. "Записал съм час за еди кога си, трябва да идете".  Аз си работя от вкъщи и това по принцип не е проблем, но точно по това време се оказа, че ще идва социален работник вкъщи за доклад, беше му последният възможен ден там по техните срокове за делото и трябваше задължително да мине. Съответно се обадих в клиниката, отмених часа и го презаписах за следващ най-ранен. Социалният работник пристигна с малко закъснение и ми съобщи как таткото току-що е бил при тях да съобщи, че не водя детето на зъболекар и иска да подаде сигнал. От там са му казали в прав текст да си ходи, защото причината е, че аз ги чакам у дома за доклад. А как е разбрал, че не сме отишли нямам идея. Или е звънял конкретно да провери в клиниката, или и чакал около нас или около клиниката - нямам идея.

Сега, бащата очевидно се заяжда и няма как да се води нормален диалог с такъв човек. На този етап като вариант виждам единствено да се научи детето да споделя повече за времето, прекарвано при бащата или евентуално други хора. Ако редовно остава без надзор вероятно може да се направи някакъв опит за промяна на режима. Обаче ухапването от куче си е инцидент и може да се е случило на селската улица, например, където децата на тази възраст играят без надзор.

Да, да, то ухапването от и пред очите му може да стане. Не съм правила проблем за случката, а че не знам, защото когато детето се върна се оказа с възпаление и от клиниката ни пратиха директно в Пирогов, където аз не знаех каква информация да им дам. Дали е домашно, дали е сложено тетанус, бяс и т.н. Звъннах му естествено, каза ми "обяснил съм на детето за тетануса, наясно е, защо ли звъниш, защо ме обвиняваш ".  Аз и на мейл имам кореспонденция, в която моля да знам за такива неща не, защото го обвинявам, а защото както в случая доктора ако има нужда от информация, да мога да я дам.

*Тук бях приложила мейла, който съм пратила излишен неговият отговор, но ще го изтрия, въпреки, че няма лична информация просто от съображения за сигурност*

Но инциденти стават, всеки родител знае. Пред очите ми си разби главата и ходихме в Пирогов. И в случая веднага щом ме успокоиха там, звъннах на таткото и му казах какво е станало, какво са правили в болницата и т.н
 Смятам, че това е важна информация, не друго.

Оле много е натоварващ този. Съчувствам ви, че трябва да го търпите още 10 години.  Новият ви мъж не може ли да го сплаши? Такъв ли е бил като се оженихте....

А ти защо му се обясняваш с такива подробности?!

Не съм се омъжвала за него. Бях на 16 когато се запознахме, родих на 21 и го напуснах по живо по здраво на 26. Оправих се сама, добре, че имам добре платена работа. Благодаря най-вече на приятелите ми, че застанаха зад мен.
Истината е, че да - такъв е бил. Просто аз съм била прекалено незряла и неопитна в отношенията, за да мога да преценя. Връзките ми преди това са били тийнеджърски и като цяло все със свестни момчета, опит с "червени флагове" не съм имала. Не е оправдание, но е причина. Психологът ми също си има своите теории за тази връзка. 😀
Около 24 някъде явно с майчинството и превръщането ми в жена си направих сметката, започнах да наблюдавам как се държат другите двойки и другите мъже, другите бащи спрямо децата си и започнаха да ми светкат лампите.
Мъжът ми е  страхотен по всички параграфи и съм благодарна, че съдбата ни срещна. Но е два пъти по-лек буквално, а вече беше нападнат и пребит веднъж, 7 дни болничен. За съжаление беше определено като лека телесна, нямаше други свидетели и т.н и човека се размина само с полицейско предупреждение тогава. Беше отдавна.

И по-тежък да беше това със сплашването не е вариант тъй като всичко ще рефлектира върху майката.
Диалог очевидно няма и няма да има. Такива чукундури дето вадят от 10 кладенеца обвинения за да се защитят са си манипулатори и на такава реакция трябва вие да поставите твърдо граници прекъсвайки излеянията му с цел уязвяването ви за да се оневини. И аз бях такава мека, бащата на моето дете също така постъпваше. Дърдореше ми как колелото се въртяло и аз съм щяла да видя един ден какво ще стане. Опълчих му се твърдо, но без агресия казвайки му да се обърне към адвоката ми ако има толкова много оплаквания към мен и това беше. Видя, че няма да пробие с обвинения и спря. Не се обяснявайте - парирайте и говорете по същество по възможност писмено за да не му давате поле за изява и устни спорове. Детето ще порасне още малко и ще можете да провеждате по-смислени разговори с него освен "нищо. играя си". Много малко мъже се консултират, пък такива като този изобщо. Полезния ви ход е твърдост, връзка с детето и с институциите. Ако трябва консултация с повече адвокати ако се съмнявате в компетентността на тези до сега. Успех

В крайна сметка, след като вече се беше съгласил, говорил с другите родители и обещал на децата, децата заминаха. Вече с мое знание, както споменах, благодаря на съобразителните родители. Не направих проблем, исках децата да си изкарат супер, чакаха го нетърпение това. Детето трябва да е сега 4 дни при баща си по съдебно решение, и още 2 "от мен", на устна договорка. Та до понеделник това са си негови дни, отредени му така да се каже. Преди малко ми се обади детето ни, не се чувства добре, висока температура. Родителите, знаейки от мен, че то трябва да е при татко си до понеделник минимум, се обадили разумно на него, за да се разберат дали те да докарат детето, дали той ще иде. Той се оказал на море. Без да предупреди, да каже "Ако стане нещо, можеш ли да поемеш детето, в града ли ще си", а-у. Не е длъжен да дава отчет по принцип, но ситуацията налага да провери дали аз ще мога да поеме отговорност и ангажимент, ако се наложи. . Айде кажете ми сега. Това са неговите дни, отредени му по закон, в които да бъде с детето си (това, че и аз съм се съгласила на повече отгоре си е друго). Добре, че не заминах на село, какъвто ми беше плана за уикенда, за да мога да посрещна детето у дома, защото ако бях заминала, разчитайки на бащата, то нямаше да има кой да посрещне детето ни, защото до село пътувам с влак, колата ми е в ремонт. Някак си усещах, че трябва да си стоя у дома и да не ходя далеч. Аз близки и приятели имам, щяхме да го измислим, но въпросът е принципен. Направо съм бясна. Ще го преспя, да се успокоя и ще го мисля после
 Нямам думи, не очаквах.

Ама защо съдът разрешава на подобен човек още дни???? Това не може ли да се представи пред адвокат? Егати наглия безотговорен тип.

Ами аз вече казах да иска промяна на режима. Вместо да му се обяснява с повести и романи, да му завежда едно дело.
Ако авторката си мисли, че с подобен токсичен човек, като тя се държи човечно и ще имат нормални отношения като нормални родители, веднага отговарям, че никога няма да стане това.

Не си го мисля изобщо. Над 2 години и половина водихме 3 съдебни дела, заведени от него. Да, загуби ги. Да, обжалва ги и пак ги загуби на втора инстанция. За едното съда отказа да ми възстанови разходите (за родителските права не винаги го правят), за едното успях да си върна парите, за третото от съда объркаха сумата и отказаха да си я поправят и съм назад още повече. По 2000 лв на дело (приблизително, има разлика дали е на първа или втора инстанция) общо. Над 6000 съм дала общо, само около половината ще ми се върнат. И се влачихме над 2 години. Повръща ми се от адвокати вече и сами виждате - на всимко това получи разширен режим на виждане с повече дни, отколкото стандартното. Мисля, че на втората инстанция му дадоха ден отгоре с надеждата да спре със съдебните дела и са кротне, така и стана. Всичко утихна, освен може би ето такива постъпки. Вече споменах - говорила съм с безброй адвокати назад през годините, няма какво да се направи. И не само с тях де - социални, психолози, медиатори. За това и се опитвам вече аз да действам нормално, защото правен изход всички специалисти ми казват, че няма.