За любителите на корейски и китайски сериали – Тема 17

Разкриването на историята с любовницата на съпруга разчисти пътя за романтика. Любов по време на

"К като Корея“ от Изабела Шопова

 ПРЕДИСЛОВИЕ
К като кимчи, като к-поп, к като нищо друго на света

Някога позната като Страната на утринния покой (или на утринната свежест), днес Южна Корея е Страната на к-чудесата. На контрасти и противоречия, на невъзможни съчетания, на парадокси и оксиморони, на невъобразими изобретения, уникални събития и преживявания. Питайте когото искате – и Гугъл, и Чат Джи Пи Ти, и туристическите пътеводители, и кулинарните сериали, всички те без изключения описват Южна Корея с противоречиви, взаимноизключващи се понятия, които никога не са ви хрумвали. Модерни технологии и древна история, култура и роботи, икономически бум и конфуциански ценности, кимчи и к-поп, атомни скривалища и будистки храмове, военни бази и свещени лотоси, свръхбогатство и скромно себераздаване. Идеалната дестинация за търсачите на сериозен културен шок, за геймърите и за любителите на гурме туризма. Звучи като измислена страна. Като фантасмагория на подпийнал писател фантаст или сюжет на още млад, недообучен изкуствен интелект.

Обаче я има на картата и се появява редовно в световните новинарски емисии, всеки може да си купи корейска кола или телефон, да слуша корейски поп и да се разкрасява с корейска козметика, да хапва бибимбап в кварталния азиатски ресторант или да прекара остатъка от живота си в гледане на корейски сериали. Корейски филми и книги обират наградите по световни фестивали, панаири и изложения и милиони туристи посещават тази измислена, невъзможна страна всяка година. Всеки от тях си има любим аспект, нещо, което най-много го е впечатлило. Някакъв особено потресаващ контраст, нещо уникално и неповторимо, пикантно и провокиращо, което не е виждал другаде, което го е накарало да започне да възприема света (и себе си) по нов начин. Като подчертаната любезност на южнокорейците и непрестанното използване на думата „Благодаря!“, или острата чеснова миризма на добре ферментирало кимчи в скъп ресторант, или футуристичното преживяване да се настаниш в автоматизиран хотел с робот рецепционист, да се храниш с клечки, седнал на земята по чорапи, или да летиш с 300 км в час в луксозното купе на високоскоростния влак, да се взираш с тежко сърце в севернокорейския пейзаж от площадката на Демилитаризираната зона или да се разхождаш в дворцовия корт облечен по последния писък на модата от XV век.Така че като се наслуша на невероятни корейски истории, човек просто си купува билет до Сеул, за да се убеди с очите, ушите, носа и небцето си, че реалността (корейската такава) е по-странна и от най-развинтената фантазия (човешка или изкуствено интелектска).
За мен корейското ни приключение е уникално с многобройните неподозирани паралели между България и Южна Корея, за които не знаех и които ми се натрапваха на всяка крачка – и в древната, и в съвременната история на страната, и в музеите, и в ежедневието на южнокорейците, и в азбуката, и на трапезата. Приликите между двете толкова далечни страни са смайващи. Като близначки, разделени при раждането, отгледани на различни континенти от различни приемни семейства. И двете са малки, древни, на полуостров, с тежко историческо наследство, обвързани с традициите си, втренчени в миналото, навигиращи сред проблемите на настоящето, разпънати на кръст между имперските интереси на големите си, мощни съседи. Едната е израснала в Източна Европа, в бандата на отвъдморския квартален гамен, вечно в позиция да избира между Изтока и Запада, а другата – притисната между двете най-агресивни силови групировки на Източна Азия, била осиновена от Големия брат отвъд океана.
Къде са днес, е видно за всички, но не е толкова очевидно как цяла серия от малки на пръв поглед отклонения в траекториите им, поредица от трудно направени избори(политически, социални, лични) в годините след Втората световна война водят до огромните разлики в съвременността. Мощта на експоненциалната крива на развитие е
несломима. Но също и обещаваща – примерът на Южна Корея показва, че всички можем да променим бъдещето си, и в личен, и в национален план, ако изберем да загърбим грешките от миналото и променим поведението си днес. С поредица от малки промени всеки може да изкове съдбата си. Южна Корея, невъзможната източноазиатска Пепеляшка, го доказва с всеки аспект на победоносната си звездна кариера в XXI век.