Юни 2025

При нас днес минаха ваксините, вчера навърши 2 месеца и е 5800г, 59см - двете задължителни + ротавирусната, която частично плюеше докато му я дават. Първо му сложиха шесткомпонентната, от която писна, полилавя, пусна сълзи, но след около една две минути се успокои и заспа все едно приспивателно му биха. Решиха да му сложат и пневмококовата, защото предложиха да отложим, ако искаме, защото уж била малко по-болезнена и било добре да има по-пухкаво краченце, но като видяха, че е спокоен и казаха, че може директно сега. На нея пак заплака, духнах му няколко пъти в лицето и се успокои, и заспа веднага. Така спа допреди половин час т.е. 3 часа и нещо сън директно от кабинета. Казаха ни да сложим Риванол в хладилника и да му направим компреси на крачетата да не му дразни боцканото и да му дадем еднократна доза превантивно Панадол. Може би просто лекарката беше доста внимателна с иглата, а и тя има малко детенце.
За кърмата - не е нужно да има чувство за вина, а още повече лекар да я вменява. Ако майката е недоспала, напрегната, изнервена, то и бебето ще усети и ще е неспокойно. Масово деца са отглеждани и изцяло на АМ, та нищо им няма. Да, чувството да знаеш, че имаш какво да му дадеш, било то и малко, но нямаш сили да го направиш е много терзаещо. Мен също ме гложди, още в началото бях на косъм да се откажа и да не се мъча за едни 30мл, но реших колкото имам да му давам да суче преди АМ. В някои дни имам повече кърма, в някои едвам. Забелязвам, че няма значение пила ли съм нещо, цедила ли съм се. Забелязох обаче, че сега като ми свърши първият цикъл, то кърмата се увеличи и то повече отколкото съм имала въобще. Не знам дали просто на мен ми падна някакво напрежение и спрях да го мисля толкова, но ми се наложи да се изцедя и беше почти 100мл (никога не съм цедила толкова). Моят също се дърпа, изнервя, почва да плаче и да отказва на гърдата - смятах, че е малко и не му стига, но се оказа, че понякога просто наистина нервничи и иска да му се стича в гърлото по-бързо. Точно след такова отказване на гърдата се изцедих и поне още 80мл имаше, които си изпи от шишето, но не и да си суче сам.

Най-накрая успях да изчета всичко, след 3-4 дни и да се включа. Стана дълго, но то с тая пауза, бая теми са се събрали.
Последноте две седмици са някакъв ад. Коликите започнаха, но някак се преживяваха лесно, да, но до 6та седмица и като се почна един неистов рев, все едно го колим. Хем е гладен, но отказва, защото го боли, реве и не сме сигурни от болка или глад или от двете. От около 7 вечерта като се почне. В нормални пози не ядеше. Принудихме се с баща му, той го държи и притиска за коремчето, прав, аз му давам да яде. Има много газове, мъчи се детето, корема му къркори по-силно от нашите. В един момент бяхме на ръба. Започнах да му давам еспумизан и като че ли поолекнаха нещата. Поне сега преживяваме. Четох някъде, че точно в 6та седмица проблема с коликите ескалира и се засилват. Явно ще сме по учебник с малкия. От еспумизана ли, от това че пораства ли започна да ака по рядко на два-три дни, но качествено. Но той е изцяло кърмен и доколкото прочетох е нормално.
Иначе на прегледа на месец беше 5кг(роди се 4, изписаха го 3800), 58см(+4см от раждането).
Сега ми се струва още по-пухкав и предполагам е качил още повече. Прави по 6-7 хранения, но той и като новороден едвам го успявах да му докарам 8 и то не всеки път. След три седмици сме на лекар за мерене и ваксини. Ние ще слагаме ротавирусната и с малката я слагах от втория месец. Но и нас ни попитаха предварително.
Много ми се иска да кърмя на поискване, но ме е страх, малкия в момента влезе в рутина и забелязах, че ако променим малко нещата, тъй като бяхме на гости за уикенда при баба му, е много тегаво вечер, доста по-нервен е.
През деня се старая да го будя на 3-3:30, освен ако не пожелае по-рано да хапва, вечер след банята, гледам да е след 9 вечерта, за да го отпусне хубаво и го оставям да спи до 6 часа между храненията. Аз го будя в повечето случаи и ако през деня не го събуждам вероятно ще си вземе големия сън и вечер ще навакса, а съм жива благодарение на нощния непрекъснат по-дълъг сън.
ММ ми помага много, голямото дете е почти изцяло на неговите грижи, домакинства, сменя памперси, къпем го заедно, но той напоследък работи много, след работа отива на друга -частно и точно в най-тежкия период до сега бях сама. От там малкия свикна доста с мен и сега вечер, когато е по-нервен се успокоява само от мен. Надявам се да отмине. Точно в този период бяха и зверски жеги при нас и бях като абсолютен затворник вкъщи, нямаше час, в който да може да се излезе. Доста ме изтощи всичко това, сега се опитвам да презаредя.
Преди да започнат сериозните колики успях да направя едно женско излизане сама и татко му си го гледа, като бях оставила кърма за хранене, добре ми се отрази на психиката определено, но и малкия си ми липсваше, три часа все едно седмица ме нямаше.
Рутината ни е следната. Сутрин и вечер е хранене, оригване и спане, през деня, хранене около 9-10 часа, час и половина гледам да е буден с яденето, разнасям го, за да се оригне хубаво, изреждат се всички капки и сиропи, сменяме отново памперс, малко в активната гимнастика, малко по коремче, малко гимнастика. След това го приспивам и така до 3-3:30 от предното хранене и отново се повтаря.
Аз използвам приложението Беборан, на български е, с него следя храненето, спането и памперсите. С каката също го използвах, а и има информация за развитието по месеци и седмици. Допада ми, лесно ми е да го ползвам. Започнах с фея, но ме изнерви, бъгваше ми и го зарязах.
Относно роднините, ами опитват се да се съобразяват, те работят и им е трудно да са все при нас, но по ме напрягат не толкова близките роднини. Без да питат натрисат се и това е. Понякога като звъннат и кажат идваме, а не сме в кондиция, просто казвам, че не сме си вкъщи или отиваме на преглед измислям нещо, за да си останем малко ние си и да си наваксаме с всичко от което имаме нужда.

При нас ваксините ще ги слагат на 18.08, когато бебето ще е точно на 9 седмици. Мисля да сложа и ротавирусната.
Междувременно се борим с някакъв неразпознаваем проблем в стомаха. От 3тата си седмица е само на кърма на поискване. За месец качи около 2 килограма и не е спирала да наддава. От около 2 седмици изхожданията са редки и като цяло не е спирала да се изхожда след всяко хранене, още от изписването. Напоследък обаче много се мъчи и се напъва, докато се изака, понякога дори се буди с плач и личи, че я присвива стомахът.
В петък бяхме при педиатъра, показах и снимки на акото, което си беше жълто, но пълно със слуз. Тя каза, че няма притеснения, въпреки това ни насочи да пуснем микробиология за наше успокоение. Пуснахме я в събота сутринта и докато чакаме резултата (до 3 раб дни), в неделя акото стана много тъмно кафяво, към черно, рядко и с червеникави места. Отидохме в спешен кабинет в Токуда. От там директно ни хоспитализираха. Сложиха и банка глюкозо-солен разтвор, която тече 13 часа (едвам я опазих през нощта да не си направи нещо с маркуча или на абоката). В понеделник пуснаха тест за вируси, вкл. рота, адено, коксаки и други.  Междувременно вече имаше ярки кървави жилки в акото, но пък цветът се върна към горчица. След няколко часа излязоха и 2та резултата - и за вируси, и за бактерии бяха отрицателни. Друго лечение не получихме, като ни изписаха с предположение за алергия към белтъка на кравето мляко и аз съответно съм на диета от понеделник. Въпреки разстройството, малката не е била обезводнена, защото си търси често кърма, понякога и през час. Вчера ни изписаха с препоръка да я храня на 3 часа, вместо на поискване, което се опитвам да спазвам, но и на двете не ни допада особено, а аз не разбирам целта. От вчера насам, акото отново започна да потъмнява и пак вървим към 10 изхождания за денонощие. Попитах, дали не е по-добре за нея да спра кърменето и да минем на специално АМ, за да не се мъчи, категорично казаха да не го спирам, а аз вече не мога да я гледам да я боли, знаейки, че кърмата ми и го причинява и нямам идея накъде да хвана.

Това звучи ужасно. Защо не пробваш с преглед при друг доктор за второ мнение. Дори не знам към какъв би било добре да се обърнеш. Може би гастроентеролог. Но съвета за кърменето на 3 часа и на мен не ми звучи логично.

Ще гледам до края на седмицата, дали ще има подобрение с диетата ми и ако не, ще ходим на гастроентеролог. Просто губя вяра в повечето лекари напоследък. Всеки гледа да прибере таксата, а дали ще ти реши проблема и дали изобщо ще си тръгнеш с диагноза е друг въпрос.

Пожелавам бързо да намерите решение на проблема!

И нашият е с диагноза АБКМ, имаше същите симптоми. Аз имах от самото начало много малко кърма, така че сме на АМ специално за този проблем, но ми казаха колкото кърма имам, да му давам, макар и да е малко, защото кърмата помагала да се възстанови по-бързо лигавицата на стомаха и червата на бебо, която от алергията е силно възпалена. Може би това е целта на кърменето на 3 часа? 🤔 Така или иначе при мен от строгата диета кърмата ми за около седмица съвсем изчезна, така че сега сме само на АМ.
Проблемът е много неприятен и изисква голяма доза търпение. При нас чак на 3тата седмица диета и специално АМ се видя ефект, а лекарите казаха, че за да се изчисти организмът изцяло от алергените, са необходими поне 2 месеца. ☹️
Стискам палци при вас скоро да се подобрят нещата. 🫶

Много благодаря за отговорите, момичета! 🫶

Мамите на момчета, да ви питам, с пишлето процедурите започнаха ли или не още и от кога трябва. По училищата на които ходех казваха първия месец да не пипаме, но за нататък нищо не се каза и се чудя от 6тия месец ли да стартирам или трябва от сега? Нашия личен е малко старомоден щом ми предложи и вода със захар да съм давала за жълтеницата и се притеснявам, че ако питам ще вземе той нещо да му прави зорлен - та ще се избием там

И аз щях да питам същото. На първата консултация още лекарката му каза след първия месец. Питахме пак като беше на месец и половина - "аа, спокойно, след трети четвърти месец чак се почва". На момченцето на приятели миналата година на 3я месец май беше вече й се караха, че все едно нищо не правела и директно педиатърката хванала и леко грубо свършила "работата" от раз.

И аз съм объркана по този въпрос. Педиатърката каза след 6-тия месец, от Токуда на един от контролните казаха след 8-ми месец. И съм записала час при уролог да видим той какво ще каже. Притеснявам се да не закъснеем..

Привет, 240923 стискам палци всичко да мине бързо!

 На нас педиатърката на прегледа на 1м, каза да започнем след баня леко, без сила просто с цел хигиена. Та по-натам май се действа с другия метод.

Напоследък от 2 пъти акане на ден отиде към 1 или вчера 0. Притесних се леко. Също ъака обривът по тялото все още не ни е минал..

Искам да повдигна въпроса за температурата навън/ в стаята как се обличате, използвате ли чувалчета? Аз имам 0,5 тог и 1 тог, но още не съм ги изкарала защото вкъщи е около 25-26 градуса, дори днес като е по-хладно навън. Което ме замисли всъщност как да го облека. За разходка при 20 градуса..

Здравейте.
По въпроса за забелването - с първото дете започнахме след навършен един месец като процесът продължава и до днес. Той е вече на 1г. И 8м. Сега с второто, което е вече на два навършени в месеца, отново той го прави. Обикновено се случва по време на баня. Не зная точно какво е, тъй като е доста деликатно и съм му го делегирала като мъж. Мислим да посетим скоро уролог, за да видим дали сме на прав път. Има доста противоречиви мнения по въпроса, но всеки си решава как да действа.

Може ли да помоля след посещенията при уролози, да споделите мненията им по въпроса

И при нас изхождането по голяма нужда от 3-4 пъти на ден спадна на 1 път на ден. Спрях му всички пробиотици, само го запичат иначе. Не дава знак да го боли коремчето, не се напъва т.е не е запечен.

От началото на седмицата имаме и друг проблем - сънят. Не иска да спи през деня, освен ако не сме навън с количката. Вече започвам да си мисля, че в апартамента има зли духове и трябва да извикам поп да го освети....
Държа го макс. 1ч30мин буден, видно му се спи, носим се на ръце, унася се и в мига, в който го оставя в леглото започва да реве. Смятам да отида на консултация по детски сън, така или иначе предстои регресията.
Поне вечер като се наяде и заспива веднага, за мое щастие.

За обличането - слагат дрешка с дълъг ръкав. Нощно време спи с дълга пижама. Имаше чувалче, но вече му е малко и трябва да поръчам нов размер. Вчера го бях облякла с ританки, блузка с дълъг ръкав и якенце.
Още ми е трудно да преценям как да го обличам хем да не му е студено, хем да не прегрее.