С какво ви дразнят свекървите? – 166

За свекървата това не са грешки. За какво да се извинява?!
Абсурдно е подобно искане.

Сякаш не знаете , че всеки се натиска за бебе, като отрасне и тичаш по него няма наплив. Вчера седнах на кафе, млади родители се сменяха да търчат по едно до 2 години. Изморих се само да гледам.
 Това  е. като отрасне малко детето , иска помощ в гледането,  има нужда , я градината затворена , я нещо друго станало. Тогава  идва бабата и се  заоблят ъглите,  шаблонно казано. Изстиват страстите.
 Какво се натиска  и  тази баба, ревност има често по бебе.
 Не може да търпи да е на нейната. И тормози сина си всъщност.

Еми не всеки. Аз никак не се натискам за бебета. Предпочитам ги поотраснали. Особено моите внучки, които се родиха мънички.
Бебетата си имат нужда от мама и тати. Като са по-големи мога да съм в помощ.

Чета, чета, чета и не мога да разбера какъв е този мерак да се събират снахи и свекърви. Ами като не им е хубаво - да не се виждат. Който иска - да ходи при неговите си родители. Най-добре е всяка жаба да си знае гьола и да си кряка в нейното езерце. Писах и преди, че няма как свекървата да стане майка на снаха си. Най-добре е младите да си гледат работата, децата семейството. Не е необходимо да им се дават непоискани съвети. Мнение и опит може да се споделят, но без да се натрапват.
А това за извинението - не мисля, че има смисъл и въобще може да се случи. И какво би донесло това - не може да пречупиш мисленето нито на млад, нито на възрастен човек ако той си мисли, че за себе си е прав.

Аз и термина за психическия тормоз ... ми идва малко в повече като определение. Не за друго, ама майките съветват, някак си от вътре им иде да се бъркат и да дават акъли, непоискани, разбира се. Да, безспорно са безкрайно досадни, да дразнят, но съм уверена, че те искреееерено вярват, че помагат, че съветите им са много умни и на място.

Грешки : съгласила се е да дойде свекърва ѝ с предтекст, че ще помага. При положение, че знае/усеща, че не я харесват, че е прясна родилка, че я тресат хормони. Тук слагам и съпруга ѝ, защото е трябвало да помисли за удобството на родилката след тежка бременност, а не да угоди на мама.

В момента - връщане назад на практика няма. Свекървата никога няма да се съгласи да бъде подложена на унижението да се извини, а сина ѝ ако настоява - съвсем ще се намрази Нина Николина. За мен е чудно, защо тя не се е опитала да разбере какво не ѝ харесва свекървата, какви са резервите ѝ спрямо нея, защото - поне аз не съм виждала - никой не намразва ей така някого, заради идеята - я нещо е чул, я нещо е видял, я нещо се е настроил.
Дори е възможно настройката да идва, ако съпругът на авторката ѝ е споделил нещо, той ѝ е син.
Има нещо гнило, но някак си не мога да заема страната на Нина Николина в таз ситуация.

Абе криви ниви има. Не е нужно да има конкретна причина, а и понеже не успях да вдяна какви са провиненията на свекървата, смятам че е доста преекспонирано и целта е нещастният мъж да козирува на жена си, която МУ е родила дете.

Цял ден чета в почивките казуса и съвсем спонтанно ми дойде в главата въпроса защо радетелят за семейно щастие не покаже на майка си къде й е мястото в неговото семейство. Да се напъне малко - щастието не пада от небето. Ама сакън да не заеме позиция.
Че чак и жалби, че бил тормозен от жена си едва ли не.

Винаги ме е дразнел израза на свекърва "Аз те имам като своя дъщеря" и това почти винаги носи куп проблеми след себе си.
Но снахата не е дъщеря, няма да стане и не е нужно. Ако бъде приета като снаха, т.е не родствено близък човек /съмнявам се, че чувствата могат да са истински с редки изключения/, може би свекървата би била по- въздържана и премерена в действията и приказките. Дистанция трябва да има и в общия случай тя е здравословна за всички.
И не на последно място отношенията са топли когато човек има капацитета да мисли върху горното. Като няма акъл за 5ст  се мъчи да доминира и надвие като тъпче и принизява отсрещната страна, защото не може да я достигне.

Аз винаги ги приемам като деца. Ясно е, че не са ми дъщери и синове, но ги третирам като такива. Уважавам ги, както уважавам децата си.

Аз бих добавила за Нина Николина- според мен,незнам дали съм права,по скоро ти не можеш  да простиш на себе си,че си допуснала да се довериш на човек като свекърва ти. Според мен ти скоро си осъзнала,че тези отношения не са ок за теб.  Може би си си затваряла очите,мир да има или не си искала да си казваш мнението,да не би тя да се обиди.... Ти ще кажеш как е било.  Симптомите ти са от това,че твърде дълго си вървяла срещу себе си. Сега тялото ти алармира,че нещо не е ок. Прости на себе си,че си допуснала някой,който не го заслужава толкова близо. Прости си,.... Може би и ти си искала нормално отношения,но с такива хора няма как да стане, . Четох коментарите , всеки си отговаря от своята гледна точка,от своята призма,има доста добри съвети, но най-важното е ,според мен ти да се запиташ, нужно ли вътрешният ми конфликт да продължава?!  Да не ти дава мира цялото това отношение.... Доста е трудно,да не се повтарят едни и същи мисли в главата ти,когато някой е наранил достойнството ти,когато си позволил някой да навлезе в пространството ти и да не го оцени. Попита ме как са се развили нещата при мен,- никак,общо взето.  Когато най-накрая събрах смелост да защитя границите си,стана конфликт,станах неблагодарна,тя каза,че трябвало да мълча,толкова години с нищо не ме била обидила,не ми се месела с децата... Какво съм и била причинила с тези думи...  От две години спазвам дистанция,но това не значи,че нямам вътрешна борба,още не мога да си простя,че я допуснах толкова близо. Нямам проблем с това,че не ме харесват... Не са длъжни,аз не живея с тях,а със сина им. Не съм длъжна на никой да оправдавам очакванията му ..към мен...  В крайна сметка осъзнах,че имам проблем със мъжа ми не с нея.... 
 Единственият ти полезен ход е да простиш на себе си....

Да, донякъде обвинявам и себе си, че толкова дълго мълчах и позволявах да се разпорежда в собствения ми дом. Допусках цялостното ѝ отношение и пасивно-агресивните коментари. Не мога да си простя, че я оставих да бъде част от най-важните моменти в живота ми и да ги помрачи. Времето не мога да върна, а коментарите… ясно се вижда, че много от тях са типични за свекърви – вероятно същите като това, което описах вчера.

Вчера бях на невролог, пращат ме на ядрено-магнитен резонанс. Ето тук вече много съжалявам, че позволих да ми повлияе до степен да се отрази на здравето ми. Надявам се да не излезе нещо лошо.

Доскоро имах вътрешна борба – дали не постъпвам грешно, като се държа така. Но осъзнаването, че проблемът е повече в мъжа ми, дойде и при мен. Какво да кажа… поредният неподходящ избор в живота ми.

Да съм жива и здрава и да си отгледам детето – само това искам.

Съвсем очаквано, след като не изнасят коментарите на авторката, се започва хейт по пишещите.
Както всеки път, така и този.
Явно крушката си има опашка.

Доста неприятно ще се изненадаш Николинке, но 90% от коментарите по твоя казус са от снахи. Нормални, свестни жени.
Найс, а?

Ей, как за един ден осъзна, че проблема е в мъжа ти, а те в свекървата. Виж колко добре ти действа форума.
А най-добре ще е като осъзнаеш, че най-големият проблем си сама ти. Направило си грешка, хубаво, кой те греши. Скарали сте се, още по-добре. Не си говорите и точка. Мъжът ти ги посещава с детето, а ти си оползотворяваш свободните часове- с приятелка, на кино, с книга на дивана. Не се събирате и не се тормозите взаимно. Нито тя е длъжна да те харесва и обича, нито ти нея.

Мъжът, свекървата.....само авторката в бяло.
Някой писа, че са еднакви със свекървата.
Май ще излезе прав.

Не е нужно да се изненадвам. Всеки има право на мнение, но аз също имам право да не се съгласявам с него. Процентите не ме впечатляват – за мен е важна обективността, а не етикетите. Всеки гледа през призмата на своя личен опит и естествено се солидаризира с гледна точка, която съвпада с неговата. Моята позиция е основана на личния ми опит и усещане за ситуацията, а не на нужда от одобрение или съгласие на всяка цена. А това, че някои снахи пишат така – мога само да им завидя на късмета.