Какво задържа интереса на мъжа към една и съща жена дълги години

Не сте се научили да слушате и да пускате. Какво да кажем ние, които слушаме всякакви истории, една след друга, без почивка между разказвачите, че на всичкото отгоре трябва да си на различна честота, без да задържаш, пренасяш и отнасяш със себе си, да подаваш топката обратно, докато мислиш какъв е планът на лечение и т.н 😀. Звъннеш после  на родител, дете - айде и там слушаш, обади се приятел - пак слушаш.  Айде сега, все хората си проветрявали дробовете, аз пък ще ви кажа, че почти не познавам такива, които не обсебват ефира, дори в приятелски кръг. Просто масово им важно да ги слушаш, това е.

Мога да кажа какво мисли моят мъж по темата-според него това, че постоянно се развивам и усъвършенствам и ставам по-добър събеседник .

Влизате в някой форум и захапвате някой за кеф. Да си кажете какво наистина мислите, а не каквото трябва. И често ви питат - ама как може така да говорите, предвид професията ви, а вие им викате - може я, аз да не съм тук по работа. Наум де.

Едит: забравих да сложа
че ще вземеш да ме вземеш насериозно

Това е до едно време, а до една възраст би трябвало да е налично отдавна.

Ако жената, с която имам отношения не е "добър събеседник" още от първото "здравей" и подаване на ръка от моя страна, не виждам как бихме продължили комуникацията след това.

Зависи за какво "постоянно" нещо става дума.

За да има самоусъвършенстване, значи има надграждане. Все нещо е видял моят в мен 😉

Па ти. Че и лечение ще ти предложат. На 50%. Казвай си, казвай.
Лечителките са други.

Точно, защото слушам и пускам, не си го нося вкъщи. Там имаме съвсем различни теми, доста по-интересни. Навън с приятели-също.

Абсолютно съм съгласна с този коментар. По-скоро бих казала, че ако е показателно за нещо случилото се с братовчеда на дамата, то е да внимаваш какъв мъж си избираш. Напълно разбирам страха на голяма част от жените, че ако са зависими финансово от мъжете си, утре може да бъдат изхвърлени и "да останат с пръст в уста" (както казва една дама тук). Обаче няма как да не кажа, че от моя, макар и скромен, опит съм забелязала, че тук има значение какъв партьор избираш. От една страна, доколко той те обича и цени, а от друга - какъв морал и ценности има, що за човек е, в какво вярва и какво намира за правилно. Далеч не смятам, че въпросният братовчед щеше да се развие така добре кариерно, ако не е била тази жена до него. Даже доста често ми се струва, че именно жените са тези, заради които голяма част от мъжете успяват да развият бизнесите си. Жените не само им гледат децата, а и ги мотивират. Смятам, че би било доста трудно и двамата да имат бизнеси или много успешни кариери, особено ако имат деца. Или пък другият вариант е децата да бъдат отгледани от баби или бавачки, което не бих казала, че го намирам за особено положително развитие на нещата. Съответно, ако тя беше работила, шансът той да е там, където е, сякаш е нищожен. Животът със сигурност е ударил шамар на тази жена с този мъж до нея и определено е жалко отношението, което братовчедка му показва към нея. Представяш ли си 30 години да помагаш на някого да гради, а накрая да получиш това? Колко недооценена жена... и колко тежък може да стане животът при един такъв лош избор на партньор. Познавам доста мъже, които са станали успешни, развели са се и все пак гледат бившите си жени и децата си, разбирайки, че успехът им до голяма степен се дължи именно на тези жени.

Не може заедно да вземат решение за нея. Малко ли примери имате за това как жената бива сменена с по-млада и бонус нови деца.

Ако една жена е достатъчно интелигентна и осъзната, много добре ще знае как да живее и с мъж, който да я издържа, и без мъж, който да я издържа. Дори не знам защо са тези фермани за подобни азбучни неща.
//
А децата не е лошо, освен да се гледат и мотивират, основно да се възпитават в самостоятелно мислене и самоинициатива. Но не затова е темата.
//
А партньорът как ще се промени във времето и какъв ще стане след 10,15,20 години няма гаранция за никого.

30 години гледане на деца

Разбира се, но решението не е било само за нея, а за семейството. Напротив, смятам, че решенията в едно семейство именно трябва да се вземат заедно. Ако всеки си взема решенията сам, без да се съобразява с другите членове на семейството, докъде мислите ще се стигне в един момент? Ако не можеш или не желаеш да се съобразяваш с някого или да правиш каквито и да е компромиси, тогава най-доброто решение е просто да си бъдеш сам, в което няма нищо лошо, щом така се чувстваш добре.

Колкото за децата и възпитанието, съгласна съм с предния коментар, но нима самостоятелното мислене и самоинициатива се свеждат само до това как и какво точно работиш? Самоинициативата също е важна в изграждането на отношения с другите хора и задържането им. Така или иначе, ако за една връзка не се полагат усилия, в даден момент вероятно тя ще бъде изгубена. Върху каквото работиш активно, това се получава и развива. Ако само си седиш, няма как да стане.

А по темата - да му задържим вниманието и интереса? Нима в тази връзка той самият не е 50% от нея? Очевидно и той трябва да има желанието да задържи вниманието си върху теб. Не мисля, че това зависи само и единствено от жената. Разбира се, има доста неща, които ние, като жени, можем да направим, не го отричам. Например, да се поддържаме, да се развиваме (и нямам предвид само кариерно, а и духовно, емоционално и т.н.). В същото време обаче, може би едно от ключовите неща си остава именно желанието и на двамата партньори да развият и задържат връзката си и полагането на усилия в тази насока.

Не питай старило, питай патило. Колко години се гледат деца? 10-15-25?

Понякога промените са толкова големи,  че все едно човекът до теб няма нищо общо с първоначалният.

И какво му е лошото на това? Разбира се, че човек се променя и то постоянно. Даже по-скоро би било лошо да е абсолютно същият като преди 15 години. За какъв застой трябва да говорим тук? Като сте заедно, се променяте и развивате взаимно един друг. Но и двамата имате пръст в това какви ще са промените - за добро или за лошо.