Седмокласна Изпитна 21.07 - 27.07 Второ класиране!

Аз приемам развитието на потенциала на децата си като съкровище. Моя е отговорността като родител да се погрижа за това съкровище, а не да го делегирам на някой друг, нито да го пилея с неглежиране. Времето е ресурс, който не може да бъде върнат, та предпочитам като се обърна назад да си кажа - е, дадох каквото бе по силите ми за стабилен старт в живота им, а не - еееее, ква яка манджа сготвих оная вечер като се прибрахме от цирка.

Просто такава е гледната ми точка, която, разбира се, не е задължително да бъде гледна точка на всеки.

Между неглижирането и манджите и това да те интересува как се справя детето ти в училище има един куп нюанси.

Болна тема.
 С набора се занимавах плътно от 1 до 4 клас. Класната му беше безкрайно раздаваща и също толкова изискваща. Класът изключително силен. Детето имаше 5 за годишна оценка по математика, въпреки, че имаше 6 на матурата/88-89точки/. Беше на последните места по успех - завърши с 3 петици - математика, технологии и рисуване. Во беше брилянтно подготвен за прогимназия.
В 5-ти и 6-ти си починахме взаимно един от друг. Налагало се е епизодично включване от мен. Но той се готвеше сам. Напомнях имаш контролно, имаш класна... и това е.

В  7 - той сам искаше да участвам в процеса на подготовка за НВО-тата. По математика решавахме задачи, въпреки, че не са ми силата, поне компания и отборно мислене.
По БЕЛ сме обсъждали конкретни теми и проблеми на обществото.
Първият срок завърши с 1 петица - по физика. Нечестно написана. Имаше 3 шестици на контролни със задачи и 1 двойка на проект, който не беше предаден в срок. За което, той нямаше вина, защото нямахме нет вкъщи...
Учителката не го извини. А проектът беше добър!

Казах му, че почти няма значение дали ще има 6 по предметите различни от БЕЛ и МАТ. Даже се опитвах да го спирам да учи по химия и биология, за да учи за НВО-тата.
Имаше една 5-ца на контролно по химия. И като се затвори в стаята си - и учи, и учи. Не можеше да понесе, че не е успял.
Детето си изкара отличните оценки по всички предмети.

Малкият, сега завърши 4 клас, с него не съм се занимавала хич. След Великденските празници се сетих за него и му поръчах помагало, комбинирано мат с бел. Оказа се, че детето го има същото и работят с класната по него. Тъпичко ми стана. Взех друго. Реши 6-7 варианта по бел и мат. Това ми беше работата с него за 4 години + 2 урока по ЧО , защото беше болен.
Зависи си от детето.

Но и аз като Dincho не бих си оставила магарето в калта. До 7 клас плътно зад тях и побутване, когато и ако се налага.
После, ако сме си свършили работата, ще е лесно. Само надграждане и продуктивни разговори. Много ми е хубаво, когато си говоря с набора. Голям, мислещ, адекватен, логичен. Кеф!

И аз така исках да следя с два-три въпроса, но като попитам, започва разказ кой какви бели е правил в час, хвърлял хартиени топчета, слайм, разливал шишета вода, излизал през прозореца от третия етаж на покрива на салона, така че действително учителят е бил звероукротител, да се надявам в гимназията ще е по-добре

Именно, побутване "когато и ако се налага". Не разбирам защо част от потребителите приемат, че на други "не им пука и си оставят магаретата в калта", ако не ги изпитват вкъщи...

Задължително и трите след работа съм ги проверявала. Тази година ми беше най-тежко, случвало ми се е докато готвя и да питам, показвам. След вечеря другата. Единият път заспах с химикал в ръка, така и не разбрах как. Най-много се притеснявах за едната от близначките,защото все всичко знае,все нямам какво да и обясня и тази грамота за пълно 6 при завършване,много ме плашеше за НВО-то. Но другите две отначало ме посрещаха вечер с Какво ще ядеме, а по едно време беше...имам въпроси,  кога ще имаш време.
Предпочитам да знам, че каквото зависи от мен съм го направила.

Преди 2- 3 дни бях писала за започване на курс по 2 чужд предварително.

Предложих на набора 3 варианта
1. Курс
2. Частни уроци
3. Онлайн

Детето си каза искам курс. Като го започна сега до 12 клас ще съм го научил този немски. Обясних му, че курсът е само събота - 3 астрономически часа.
Той: Е и! Нали го минах тази година с курса по БЕЛ. Колко да е по-страшно?!

Така че, да. Родителят предлага, подкрепя, напътства. И после спи спокойно, когато детето се развива и е щастливо с изборите си.

Иначе моите родители хабер са нямали какво уча, как го уча. Знаеха ми оценките и това е.
Е, в гимназията скрих една тройка по математика...
С баща ми веднъж коментирахме едно есе по БЕЛ - В светлината на хладилника, а в първи клас майка ми ми правеше диктовки. Туй то.
После я молех да ме изпитва по един специфичен предмет в университета. А баща ми разви на мен и на още 3-4 колежки конспекта по спортна анимация.
Подкрепата е важна, комуникацията с детето е важна. Има ли качествена комуникация, ще има и развитие. И спокоен сън!

И до утре  да дискутирате тази тема, до консенсус няма да стигнете - понеже  родителите и нагласите им по въпроса с контрола/ намесата са крайно различни,  възможностите да помагат също,  децата също са различни ( и като потенциал, и като темпо на овладяване на материала, и като нужно време за самоподготовка вкъщи, и като амбиция/мотивация), учителите, които им преподават в училище, също...И не на последно място атмосферата в час. Та сравнявате малко ябълки с круши.

Никога не съм изпитвала по разказвателен предмет, моята щеше да ме убие, въпреки, че до скоро ми беше наполовина на височината. Никога не съм учила с нея. Но следях какво става с оценките и виках и се карах, не ми оставяше друг избор. Това работеше, тя се засрамваше като прекали с нехайството. Седми клас имаше моменти бях без глас. Като италианска фамилия бяхме станали, срам ме беше като се разминавах с комшиите.
Но с голямата не ми се е налагало да си напрягам гласа, тя сама си гонеше задачите. Различни деца, различни похвати

Нека го представя така.
Може би някои родители не осъзнават, че децата са им са от тези най-умните и работливи и с лекота без те самите да разберат, без уроци, без кой знае каква помощ имат на HBO 90+ по двата предмета и винаги, или с някои изключения по всичко 6 в дипломата през годините! Да кажем, че описаните деца представляват 5% от всички деца. Радвай те се, това е страхотно, вие наистина сте късметлии. С най-добри чувства го казвам, разбира се.

За по-лесно да приемем, че има други 5% деца, които са на другия край на пирамидата. По цял ден да си им на главата, взимаш учители от 1-7 клас, всички помагала си взел, правиш всичко най-добро. И, те няма да могат да изкарат повече от 65 точки средно на двете матури. Може би тези деца са силно артистични, спортисти или имат други силно изявени таланти. Всичко това е нормално.

За мен всички тези теми за образованието, учителите, матурите трябва да се разглеждат в аспекта на останалите 90% от децата, които седят между долните 5% и горните 5%.
Тези най-долу които са стъпили на стълбичката 6%, 10% и така нататък трябва да положат около 8 пъти повече усилия от тези които са стъпили на стълбичката 80% талант, вродени умения и влечения. Съвсем образни са тези проценти, за да мога да илюстрирам моята гледна точка. С други думи ако на едно дете му трябва само училище и 8 задачи на ден, на друго му трябват 8 * 8 пъти = 64 задачи на ден, за да постигне същия резултат при равни други условия (учител, мотивация, среда..).

Така, че това, което не се постига с труд и усилия се постига с много усилия, а това, което не се постига с много усилия се постига с 8 пъти повече усилия, което е направо шокиращо много. И това е реалноста скъпи родители, за много деца и техните родители. Да, има по-добри учители, по-добри подходи, по-добри помогала, но не мисля, че всички тези по-добри подходи могат да компенсират огромния труд и разлика в децата.

Сигурно се досещате, че аз също съм от тези, които не биха оставили детето си в "калта". Важното е да не се правят трагедии, да не се отива в крайности ако се вижда, че просто вълната те залива и не може да се стигне даден праг... и майсторството е да направиш така, че всичко да свършва добре (независимо от точките и оценките).

Моят син не знам как успя да завърши по история с 5ца за срока, след като учебник в отворил веднъж, защото го насилих, игра по нерваците на учителя и накрая 5ца... Скоро ми каза, че много обичал историята. Явно си намира източници, различни от учебника.
Вари го, печи го не мога да го накарам да чете нещо, което не му е интересно и не иска.

Е нашата съседка сподели, че знае по какво учи мързеливото петокласно. Хванала и особеностите на материала от нашите крясъци. Което било добре, че внучето е година след нас.

Абе хора, какви са тези безумни теми! Как изобщо имате сили за тях!
Аз съм доволна, класирането за нас беше страхотно. Благодаря на клакьорите срещу руския, че прецакаха прогнозата на Санака. Така и ние успяхме да се доберем до супер училище 😉. Много се радвам, че 7 клас за мен е в миналото и с двете деца!

Това да умееш да учиш някой на нещо е призвание и умение, което малко хора имат. Аз съм реалист. Нямам нужното търпение и подход. Така че не се опитвам да се упражнявам на децата си.
Действам по друга линия.

Но пък хората сме различни, децата също.

Не може да се сравняваме ние като деца как сме учели сами и днешните деца. Времената са съвсем други. Преди нямаше телефони, таблети, лаптопи и 300тв канала, а сега има. Отделно динамичният живот. Всичко това отвлича вниманието на повечето деца. И да, постоянно следя моите 2 деца за да вървят нещата и дава резултат. Не мога да ги оставя и да разчитам, че ще правят всичко сами, защото просто няма да стане...особено при едното ми дете.