Размисли - Кой е моментът, който наистина те е променил?

  • 2 319
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3
Хей, здравейте на всички, надявам се да сте добре Simple Smile
Не знам за другите, но аз често се връщам назад в някакви моменти, разглеждам ги наново и търся различни ходове, с които съм можела да подходя тогава.
Та ми хрумна един въпрос, който мисля, че ще е интересен и може на си припомните някакви моменти от живота ви, а той именно е:
○Кой е моментът, който наистина те е променил?

Последна редакция: пн, 21 юли 2025, 18:18 от Не се сърди, човече

# 1
  • Мнения: 1 255
Зависи в какво отношение. Не мога да визирам конкретен момент. По принцип с времето би трябвало човек да поуляга и да помъдрява, и съответно се променя. След грешно направени избори и недобри преценки, като по-млада, постепенно с времето започнах да мисля по друг начин за някои неща, като цяло по-трезва преценка и повече обмисляне, ако времето го позволява. Не бих казала, че съм се променила кой знае колко, просто преди съм имала различни възприятия за някои неща, сега са други. Единственото което не ми харесва към момента е че много неща почнаха да ме дразнят с времето - кой какво казал, кой как ме погледнал, кой как се обръща към мен. Преди тия неща просто не ми правеха впечатление. Отдавам го натрупаните нерви, които разбира се са в резултат от много стрес.

# 2
  • София
  • Мнения: 35 915
Има страхотна тема - https://bg-mam.ma/t/104824

# 3
  • Мнения: 147
Болката и любовта оставят най-дълбоки белези!
Раздялата(смъртта) с хората, които си обичал - болката, безсилието да промениш хода на събитията...те променят за цял живот.
Любовта те променя по свой начин, раздялата с любим също.
Малките жестове, поднесени с много любов...
Май всеки ден, къде осъзнато, къде не ни променят, изграждат или рушат.

# 4
  • Мнения: 585
Ами няколко са, но може би най-силно отражение даде раждането на децата ми. Научиха ме да обичам себе си, да си дам сметка, че заслужавам и добри неща да ми се случват и че не е грешно да държа на нормално отношение от другите.

# 5
  • Мнения: 683
Когато ме предадоха всички близки хора...

# 6
  • Мнения: 14 854
Чак "всички" не може да е... Някой конкретно е бил...

# 7
  • Мнения: 221
Предателството на някои хора.

# 8
  • София
  • Мнения: 2 163
Моментите, които доведоха до положителна промяна са два: момента в който простих и СИ простих и когато бях провокирана от коментар от най-близкия ми да спортувам. Това ме спаси буквално от това което последва. Не винаги тези които волно или неволно ни вредят са изцяло негативни фигури в живота ни. Най-белязващите преживявания са били винаги и най-добрите уроци.

# 9
  • Мнения: 14 854
Може да се смеете,но когато за първи път чух радио "Свободна Европа",(средата на 80-те години),не спах три дена! Младите няма да го разберат,може би... Старите също,впрочем...

Последна редакция: нд, 27 юли 2025, 21:33 от deaf

# 10
  • Мнения: 3 038
Промених се, когато почина баща ми,  роди се синът ми и заживях с мъжа си. Всичко това стана в много кратък период от време. Въпреки, че не бях особено млада, тогава спрях да бъда дете и пораснах. Не се промених от раз, но тези събития имаха много сериозни последици в живота ми, които ме промениха без да го искам. Дотогава мога да кажа, че съм имала безгрижен живот, като изключим, естествено, разни любовни неволи.

# 11
  • Мнения: 8 386
Ако е бил само един-единствен момент – значи сте късметлии. Пускайте тото!
Но истинските промени, обикновено се случват неусетно – чрез натрупване, чрез осъзнаване.
Понякога е нужно една и съща ситуация, с един и същ смисъл, да се повтори – и два, и три пъти – за да се научим.
Промяната е осъзнаване.

# 12
  • When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
  • Мнения: 4 224
Сдобиването по 2 различни начина с деца, борбата след като малкия дойде у дома, и най-вече, фактът, че ако нямах деца никога не бих потърсила психотерапевтична помощ. Преди децата бях като барон Мюнхаузен - сама се изваждах от всичката кал... След тях вече не можех, капитулирах и си признах пред себе си, че не става все по трудния начин.
Бог-знае-къде щях да съм сега, ако бях останала без деца.

# 13
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 8 831
Когато детството свърши, демек близките поостаряха, някои си отидоха, станах родител и реално възрастен човек. А реално животът ми се промени, когато отидох на едно посещение в чужбина и срещнах мъжа си.

# 14
  • Мнения: 5 235
Когато не забременях вече и третия месец, след като решихме, че искаме да сме родители. Минах през ада вътре в мен, срещнах всичките си демони, беше страшно на моменти, дори много страшно, мислех, че няма да издържа накрая психически и няма да оцелея, обаче това беше една от най-големите трансформации в живота ми, която ме срещна със светлината в мен и ми показа, че тъмнината в мен също си е моя и трябва да я обичам и приемам, а не да бягам от нея. Около година и половина продължи всичко, като когато вече знаех, че е завършило, малко след това забременях, а сега вероятно съм в най- балансирания, щастлив и осъзнат период от живота ми - чувствам се като дете, което се радва на всеки ден. Имам прекрасен син и семейство, а с раждането се родих наново и аз. В момента чувствам, че тепърва животът ми е започнал и нямам търпение за всичко, което ми предстои. Всеки ден е празник.
Но, за да стигна дотук, за малко не загубих живота си

Последна редакция: пн, 28 юли 2025, 23:53 от KPP

Общи условия

Активация на акаунт